Чеси бе в състояние само да премигва от появилия се в гласа му гняв. Милостиви Боже, ами ако е истина? Ако…
Пребледняла, тя се дръпна и успя да се освободи от прегръдката му. Несъзнателно отпусна ръце и ги положи върху корема си. Не, не беше възможно! Такова нещо не можеше да стане само след една нощ!
Морлънд горчиво се изсмя.
— Не се надявай — отбеляза той сухо, сякаш четеше мислите й. — И по-изобретателни умове от твоя са били разочаровани при подобни надежди. Един път е достатъчен, Чеси. А смятам, че няма нужда да ти напомням, че снощи ти се отдадох до дъно — дадох ти себе си и семето си повече от един път. И ти ме взе, прие всичко, което можех да дам. Милостиви Боже, отново и отново.
Чеси притвори очи, безсилна пред горчиво-сладките чувства, които я заляха. Прималя й от спомена за неговите ръце по тялото й. Сети се за собствения си глас възбуден и бездиханен.
Думите му бяха истинско мъчение за нея и отекваха в главата й.
Стисна слабите си ръце, опитвайки се да се пребори със сладката топлина на спомените.
Чеси някак успя да вдигне брадичка. Лицето й бе изопнато и крехко като най-нежен порцелан.
— Тогава нека цялата вина падне върху мен. Както и отговорността. Така е прието в обществото, нали? Жената понася вината за такива неща.
— Но аз не приемам това, дявол да го вземе!
Тя потръпна, представяйки си колко ли подобни разговори е водил.
С майката на онези две чаровни и напълно безпомощни дечица, вероятно?
— Изслушай ме, Чеси…
Но тя не искаше да го слуша. Приближи се до звънеца и рязко го дръпна. Подозрително бързо Суидин подаде глава на вратата.
— Да, мис?
— Лорд Морлънд си тръгва — Очите й бяха студени и ясни като кремък.
Морлънд стоеше напълно неподвижен.
— Не прави това, Чеси.
— Изпрати го, ако обичаш, Суидин.
— Допускаш огромна грешка. — Морлънд все така не помръдваше.
Слънцето си играеше с косите му, обвиваше ги със светлина.
Странен цвят, помисли си Чеси, наподобява най-фината китайска коприна. Тя се взираше в него, запечатвайки блясъка на очите му, блясъка на косите му.
Здраво стиснатата челюст.
Без да пророни и дума, Морлънд стисна кожените ръкавици, обърна се и посегна към очуканата масичка зад себе си.
Рязко натика в неподвижните ръце на Чеси букет цветя.
— За теб са. С моите почитания. Покрай… разговора ни забравих да ти ги връча. Радвай им се. Ако продължаваш да държиш на тази лудост, няма да има къде да ги показваш, тъй като никой няма да те приеме в дома си. Дори херцогинята ще е безпомощна да ти подаде ръка.
Чеси не помръдна, докато вратата се затръшваше зад гърба му. Едва по-късно бавно поднесе цветята към лицето си и остави венчелистчетата да попиват горещите сълзи, които се стичаха по бузите й.
Гардении. Едри, нежни и красиви. Сигурно са му стрували цяло състояние…
Чеси прегърна нежните ароматни пъпки. Сълзи блестяха по бузите й, докато гледаше с невиждащи очи към разнебитената ограда и неподредената задна градина.
Единствено чуваше тропота от ботушите на Морлънд, отекващ във фоайето, и затръшването на входната врата зад гърба му.
Все още виждаше изсечените черти на лицето му, докато се сбогуваше.
Пръстите й стискаха стеблата на цветята. Едип път е достатъчен.
И Чеси откри, че се моли да се окаже точно така.
31.
Минути след гневното тръгване на Морлънд на вратата се потропа.
Бегъл поглед към лицето на Суидин бе достатъчен за Чеси да разбере, че нещата се влошават.
— Сега пък — херцогинята на Кранфорд. Изпратила е лакей да предаде, че иска да ви види.
Чеси едва успя да си поеме дъх.
— Не… Не мога, Суидин.
— Не ми прилича на човек, който бързо ще си тръгне.
В този момент чукалото на вратата започна отново да тропа. Мърморейки ядосано, Суидин се обърна и с тежки стъпки се отправи към фоайето.
— Ако пак е графът, ще го пусна да влезе. Вече не съм толкоз млад, колкото някога. А той е човек, който би ме ударил, ако…
Гласът му заглъхна, когато заслиза по стълбите.
Чеси чакаше, застинала на място. Стискаше здраво превъзходните гардении, докато Суидин отваряше вратата.
Дочу се рязък и заповеднически мъжки глас.
— Ще съм благодарен, ако мис Камърън намери време да ме приеме. Въпросът е от изключителна важност.
Чеси свъси вежди, веднага се досети чий е този глас.
Самият херцог Уелингтън? И то тук? Набързо пооправи роклята и приглади косата си. Но защо…
След това, припомняйки си думите на Морлънд, бузите й пламнаха. О, небеса… Херцогът бе видял… Той знаеше всичко!
Едва успя да се обърне, когато чу Суидин да приближава. Нямаше начин да отпрати херцога. Би било ужасно невъзпитано.
Доста напрегнато кимна на Суидин в знак на съгласие, след което отиде в салона и седна до прозореца.
Херцогът бе прям и решителен, както във всичко, което вършеше. Известно време изучаваше лицето й, а после пристъпи направо към въпроса.
— Идва ли той при теб?
Чеси не направи грешката да се престори, че не разбира за кого става дума.
— Да.
— И ти го отблъсна?
— Да.
— О, Боже, та ти си доста решителна жена, мие Камърън. Точно вчера казвах на мисис Арбътнот… Но това няма никакво значение. Правиш голяма грешка, като не приемаш предложението му, скъпа. Двамата заедно бихте се разбирали чудесно, убеден съм. И честно казано… При тези обстоятелства… — Той леко се изсмя. — Е, не мога да кажа, че имаш голям избор.
Ръцете на Чеси бяха отпуснати в скута й.
