с моите дребни проблеми. — Тя бавно се извърна. Лицето й бе бледо, но спокойно. — И така, ако си свършил…
— Свършил ли? Не, за Бога, не съм свършил! — Морлънд прекоси стаята и я прегърна през раменете. Горещите му очи изучаваха лицето й. — Не можеш да се измъкнеш от тази каша така лесно, както от другите, Щурче. Ти си била видяна — ние сме били видени. Не само в моята къща, но, както се оказва, и в зимната градина на херцогинята. — Той сподави една ругатня и се помъчи да възвърне самообладанието си. — И затова би ми оказала огромна чест, ако приемеш… — челюстта му се стегна — …да станеш моя съпруга.
Вена пулсираше на челото му, точно под тъмнорусия кичур.
Онемяла, неподвижна, Чеси откри, че наблюдава как ударите на кръвта равномерно издуват кожата. Много е привлекателен, помисли си тя, някак особено привлекателен. Веждите му са високи, но не прекалено. А очите му са изумително сини…
— Съпруга ли? — Гласът й звучеше колебливо и плахо в собствените й уши. — Не… Не мисля, че…
Вената на челото му запулсира по-бързо.
— Ти, малка глупачке! Ще те разкъсат на парчета! Те живеят само от клюки като тази! Ще те унищожат преди да са изпили сутрешната си чаша шоколад! До средата на деня скандалът ще се е разнесъл из цялото светско общество.
Чеси направи отчаян опит да възрази. Пръстите на Морлънд я стиснаха по-здраво.
— Омъжи се за мен, Чеси. — Усети топлина да се разлива там, където гърдите й докосваха неговите. — Омъжи се, по дяволите! Сега! Днес!
Лицето на Чеси бе непроницаемо.
— Просто ей така? Безчувствен, официален съюз? Повтаряме някакви думи и след това ти поемаш твоя път, а аз — моя?
Устните на Морлънд потрепериха.
— Ако такова е твоето желание, аз няма да ти се натрапвам.
Чеси усети буца да засяда в гърлото й.
— Да ходиш да прекарваш нощите си с твоята Жермен, а аз да поддържам свои връзки, стига всичко да е съвсем дискретно?
— Не възнамерявам да те лишавам от нещо, на което аз самият ще се наслаждавам, ако това имаш предвид.
Чеси пребледня.
— Разбирам.
Надеждите й се разбиха. Как е могла да си помисли…
— Ами, можеш да си вземеш със себе си надутото си предложение и просто да… да скочиш в Темза!
Пръстите на Морлънд се впиха в раменете й.
— Нямаш друг избор, Чеси. Не и този път. Това е каша, от която не мога да те измъкна. Няма значение какво искаме или какво бихме направили, тъй като са ни видели. Херцогът на Уелингтън е бил от другата страна на улицата, когато си напускала, облегната на ръката на Суидин. Видял е достатъчно, за да схване всичко.
Чеси се стегна в ръцете му. Побиха я тръпки.
— Не може да… ни е видял!
— Опасявам се, че е точно така. И за жалост очите на стария войн са остри като на сокол. Вече дойде да ме посети. Какво ли не ми наговори. И сякаш това не бе достатъчно, ами и херцогинята се отби, за да ми съобщи какво мисли. И тя бе доста рязка.
На Чеси й се зави свят от тези нови удари. Как така всичко се бе променило? Толкова ли се бе объркало? Нима сега трябваше да бъде въвлечена насила, в името на почтеността, в някакви безчувствени договорни отношения?
— Не е честно! — едва промълви тя.
— Животът често е нечестен, Чеси. Мислех, че вече си разбрала — добави той остро.
Чеси се вкамени. Кой бе той да я поучава?
— Не ме интересува. И няма да го направя, така да знаеш. Няма да се омъжа за теб!
— Твоята репутация ще пострада, моето момиче. Моята и без това не може повече да бъде уронена. Но на теб ще ти се подиграват, ще ти обръщат гръб и ще те одумват.
Чеси изтръпна. Значи пак щеше да се повтори същото. Отново присмехулните лица. Студеното, жестоко презрение.
Тя вдигна предизвикателно брадичка, освободи се от ръцете му и го погледна свирепо.
— Няма да остана достатъчно дълго в Лондон, за да ме засегне, мога да те уверя.
Очите на Морлънд проблеснаха гневно. По дяволите! Защо не ставаше така, както го бе планирал? Нима е изгубила цялото си чувство към него? Най-малкото трябваше да му покаже, че схваща сериозността на положението и му е благодарна за предложението.
А тя стоеше, бяла като платно, и гледаше отчуждено. Бе облякла нарочно тази ужасна рокля, за да изглежда смешна.
Вместо това обаче изглеждаше толкова уязвима и крехка.
И зашеметяващо красива — поне за него. Тони си помисли, че винаги ще бъде такава за него.
— Това ли е окончателното ти решение?
Чеси вдигна глава и улови лазурния пламък в погледа му. Силата му я накара да си поеме рязко дъх.
— Съжалявам… Съжалявам, че не мога да приема предложението ти — промълви тя вдървено. — Но ни най-малко не ме интересува какво ще клюкарства светското общество по мой адрес.
Морлънд се приближи бързо и ядосано. Придърпа я до гърдите си, стискайки зъби от яд.
— Но мен ме интересува. Не желая да тъпчат името ти в калта, Чеси. А не искам и с моето така да постъпят. Този път трябва да мислиш не само за себе си, а и за херцогинята. Тя ти е нещо като покровителка, след като те представи на своя бал. За нея не те ли е грижа? Скандалът ще я съсипе.
Чеси потрепери. Не беше се сетила за това. Затвори очи за миг. Когато отново ги отвори, те бяха изпълнени със съжаление.
— Разбира се, че ме интересува. Но тя ще преживее бурята. Веднъж сподели с мен, че елитът трепери от нейните укори. Просто я посъветвай… да се откаже от мен. Кажи й, че съм измамна малка авантюристка, която я е използвала, за да се промъкне в обществото. — Тя горчиво се изсмя. — Веднага ще й повярват. Хората обичат да вярват най-много на най-лошите неща.
Морлънд изруга.
— Има и други, за които трябва да помислиш. Елспет и Джеръми, например. Мълвата неизбежно ще стигне и до тях.
Чеси пребледня. Спомни си сериозното личице и възхищението в очите на Джеръми. Мили Боже, тя не искаше да му причини повече болка. Нещо й подсказваше, че той и без това я е опознал преждевременно.
— Ами ако носиш мое дете? — Гласът му бе гневен и груб.
Чеси почти припадна в ръцете му.
— Не си се сетила за това, нали? Боже, за никого друг ли не мислиш освен за себе си?
Можеше само да го наблюдава с пребледняло лице.
Дете? Дете с очи като сапфири? С тъмноруса коса, която се извива в непокорни къдрици, точно като неговата?
Сподави сълзите и отблъсна пръстите му.
— Но… Не може…
Морлънд процеди през зъби:
— Няма да позволя мое дете да бъде влачено по света, Чеси. Нагледах се на това в Португалия. Повярвай ми, видях неща, които… — Не довърши мисълта си.
— Моето дете — нашето дете — ще има корени, сигурност и цялата любов, която мога да му дам. И ще има майка и баща, които ще живеят под един покрив, по дяволите!
