От дъното на каретата не се чуваше никакъв звук. Високата, тъмна фигура спеше; триъгълната шапка бе нахлупена над лицето, а дългите крака — опънати напред.
Чеси затаи дъх. Впрягът продължаваше да препуска. Изведнъж каретата подскочи.
Фигурата отсреща промърмори нещо и се извърна настрана.
Чеси бавно се приближи до вратата. Предупреждението на Триадата кънтеше в главата й.
Сега. Направи го, преди да се е събудил. Тя застана на вратата.
34.
Вратата се отвори с трясък. Вятър, прах и клонки се забиха в лицето на Чеси. И тогава усети желязната хватка около талията си.
Извика, когато той грубо я дръпна.
— Мисля, че дадох ясно да се разбере какво искам, палавнице! Стига вече с тази акробатика!
— Пусни ме-е-е! Баща ми…
— Баща ти не се нуждае от твоята помощ. Само усложняваш нещата.
Чеси се загледа в изсечените, решителни черги на Морлънд, които едва се различаваха в тъмнината. Ех, да можеше да му повярва!
— Какво искаш да кажеш? — Тонът й бе обвинителен. — Открил ли си нещо?
— Толкова малко ли ми вярваш?
— Отговори ми!
— Достатъчно ти казах! А ти ще стоиш настрана от тази работа. Прекалено опасна е. Просто ще трябва да ми се довериш.
— Да повярвам на теб? След като ме отвлече като най-долен лондонски обесник? — Тя се изсмя горчиво. — Няма да го направя.
— Нямаш избор, Чеси. Хайде, успокой се и се радвай на пътуването. Скоро пристигаме.
— Къде ме водиш? Предупреждавам те, че когато стигнем, ще вдигна врява до Бога. Ще разкажа на всички как си постъпил! Ще те накарам да се разкайваш за деня, в който…
Отвън долетя шумът от скърцащите колела на каретата и цвиленето на коне. Кочияшът се наведе и извика през прозорчето:
— Странноприемницата „Уайт Харт“, милорд.
Чеси не сваляше очи от своя невъзмутим спътник.
— Не, вече не ти вярвам и никога няма да ти вярвам.
Лицето на Морлънд бе непроницаемо.
— Жалко. Защото тогава, опасявам се, при нашето слизане ще настъпи голяма суматоха. — Той се приближи до нея. — А ти ще влезеш в странноприемницата, Чеси, любов моя, с мен. Доброволно или насила. — Ръцете му стискаха китките й.
Без предупреждение я придърпа към гърдите си. Устните му, жадни и горещи, покриха нейните. Разтвори устата й с език, после проникна навътре.
Чеси потрепери. В следващия миг, вбесена откри, че отговаря на целувката, че жадува за езика му, устните му…
— О, Боже, Щурче… — Едната му ръка я придържаше през гърба. С другата погали гърдите й.
Протестът й бе толкова тих, че тя едва чу гласа си. Истината бе, че и тя го желаеше.
— Как го правиш, изкусителке? Караш ме да забравям всичко и всички, когато си в прегръдките ми.
Той леко се раздвижи. Изведнъж дрехата му се разтвори и тя усети горещото му тяло.
— Т-Т-они… — Тя изгаряше. Пръстите му бяха настойчиви, изискващи. И някак си недостатъчно, защото тя желаеше още и още.
— Чеси! — Името й се отрони повелително от устните му.
Ръцете й се плъзнаха към врата му. Тръпнеща, тя се изви в прегръдката му, разтваряше се като прекрасно бяло цвете пред заслепителната сила на неговата страст.
Простенвайки, той зарови пръсти в косата й и сведе глава. Устните му поеха възбуденото зърно на гърдата й. Те се прегръщаха и докосваха е нестихващо желание. Чеси изви глава и извика от удоволствие. После усети горещ, влажен дъх. Кадифеният допир на неспокойния му, ненаситен език.
Усещаше как лумва огън по цялото й тяло.
— Виждаш ли… — Гласът му бе приглушен. — О, Боже, дори сега ме заслепяваш, обсебваш ме. — Той погали кадифената заобленост на налятата й гръд. Устните му жадно се впиха в нейните, сякаш искаха да я погълнат.
— Дай ми още, Чеси. Нека чуя стоновете на твоето желание; твоите сладки, едва чути нашепвания.
Мили Боже, тя се усети готова да отстъпи, да му даде всичко, което искаше. Ръцете му се заровиха по- дълбоко в косата й, като същевременно придържаха главата й.
С безкраен копнеж.
Целувките му я отвеждаха направо в рая.
Неподозиран рай, изпълнен с хиляди буйни усещания. Плътните му устни. Допирът на брадичката му. Горещото докосване на пръстите му.
— Омъжи се за мен, Чеси. — Гласът му бе суров и дрезгав. — Сега. Днес.
Чеси застина. Омаяна от копнеж, тя не откъсваше поглед от решителното му лице.
— Да! Само кажи „да“ — настоя той.
— Н-не.
— По дяволите. Не бъди глупачка!
Разумът и действителността бавно се върнаха. Заляха я като леден водопад. Значи това целеше той? Едва сдържа сълзите си.
— Не мога да се омъжа за теб. Няма да го направя.
Простенвайки, тя се отдръпна. Но не достатъчно бързо.
С пламнали очи той я сграбчи и я преметна през рамо. С крак отвори вратата и слезе по стъпенката, която кочияшът едва бе успял да спусне.
Чеси започна да се върти и да пищи, докато риташе с крака във въздуха.
Удряше го с юмруци по гърба.
Той не забави ход.
Тя бясно се бореше и размяташе крака, докато се мъчеше да се освободи.
Морлънд докосна триъгълната шапка, за да поздрави двамата коняри със зейнали уста, които не помръднаха, докато той и протестиращата му пленничка минаваха покрай тях.
— Ще те убия, Тони Морлънд! Ще те направя…
— Обещания, обещания, скъпа моя! И ако продължаваш да се съпротивляваш по този начин, ще изложиш на показ нещо повече от хубавите си глезени.
Чеси се въздържа да не изругае, опитвайки се да придърпа полата върху краката си.
Графът се изхили и намигна на втрещения слуга.
— Попрекали с пиенето, нали разбираш? Не може да носи, но настоява да пие, независимо от последствията. А това така я избива на любов, че сърце не ми дава да й откажа.
— Ще ти прережа гърлото! — изсъска Чеси, докато слугата ги гледаше ухилен. — Само почакай, дивако!
Тя се изви и подвикна на една слисана жена, чиято почтеност личеше дори от дрехите.
— Помогнете ми! Той не ми е съпруг! Морлънд вдигна безпомощно рамене, също обръщайки се към почтената дама.
— Разбира се, че не съм.
Този товар е вече омъжен. За жалост съпругът й, макар и богат, е вече на възраст и се оказа не точно, което е очаквала. Физически, нали разбирате? Така че прибягва до моите услуги за нещата, които той не може да й даде. И какво да направи джентълмен като мен, когато го молят така настойчиво? Пък и тя е толкова миловидна.
Достолепната матрона беше напълно скандализирана.
