— Убийството е прекалено малко за теб! — просъска Чеси. — Ще умреш след бавни мъчения. С нож. Не, ще избера най-голямата игла. О, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил, Тони Морлънд. Ще видиш!
Чеси продължаваше да се заканва, докато графът влезе в странноприемницата и тежко се заизкачва по стълбите, водещи към частния апартамент, който бе наел на втория етаж.
Затваряйки вратата с крак, той я метна върху огромното легло.
Съблече елегантното си кадифено сако с цвят на шоколад. Ръцете му посегнаха към вратовръзката.
— Какво… Какво правиш?
— Свалям си вратовръзката. След това ще си съблека ризата и…
— Няма да посмееш! Спасих ти живота, не помниш ли?
— И аз ще спася твоя, Чеси. Като се оженя за теб. Извикал съм свещеник и нося специално разрешение в джоба си. А ти, сладка моя, няма да напуснеш тази стая… това легло… докато не се съгласиш да ми станеш съпруга.
Чеси се разбунтува.
— Няма да го направя!
— Добре. — Развърза връзката и я захвърли. Ръцете му посегнаха към бричовете.
— Ще викам.
— О, да. От страст.
— Ще ритам. Ще… Ще те ухапя!
— Аз също. — Очите му станаха тъмносини. — Когато се заровя в теб, когато се гмурна дълбоко и те отнеса към зашеметяващата наслада. Помисли за това, Чеси. И колко хубаво ще бъде.
Тя откри, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
Но лицето й бе решително.
— Не… Не мога. Не искай това от мен. Не разбираш…
Ръцете на Морлънд застинаха.
— Защо? Да не си омъжена вече?
— Не. Не е това, а…
— Тогава нищо друго няма значение — отсече той.
— Не си прав. Не знаеш…
— Какво да знам? Има ли нещо толкова важно, че да ни разделя?
Чеси пребледня.
— Кажи, де!
Тя преглътна. Пръстите й нервно мачкаха пухената кувертюра.
— Отговори ми, Чеси.
В този момент в коридора отекнаха стъпки от тежки ботуши. След това на вратата се почука.
— Извинете, милорд, но свещеникът започва да се притеснява. Чуди се дали церемонията скоро ще започне.
Морлънд се въздържа да не изругае и се отправи към вратата.
— Съвсем скоро! Кажи му, че… булката се приготвя. Няма обаче да се бави дълго. Междувременно му предложи от бордото, което криеш в избата. От хубавото, този път. И не го разреждай. Така ще бъде в добро разположение на духа.
Морлънд не изчака да чуе отговора на ханджията. Затръшвайки вратата, тон възобнови кавгата с Чеси.
— И така, вироглавке, кажи ми…
Въпросът замря в гърлото му.
Когато се обърна, видя че стаята бе празна.
35.
— По дяволите!
Ако не бе така разярен, Морлънд щеше да види комичната страна на случилото се — женкар като него да се опитва да въвлече жена, чиято репутации е съсипал, в лоното на брака.
Но в момента кракът му пулсираше, рамото му гореше, а той беснееше от развоя на събитията. И най- вече — пътуването с каретата, нейната постоянна близост, гладките й крака и бедра.
Събудиха се настойчивите спомени за нейната неподправена страст, когато я бе любил през дългата нощ.
Отново ще се наслаждава на тази страст, закле се пред себе си Морлънд, но само когато тя стане негова съпруга.
Хвърли бърз поглед из стаята и изтича към прозореца. Вдигна рамката, провря глава и огледа покривите.
Лицето му пребледня.
Тя се катереше по фронтона над главата му, придържайки полите си с ръка. Понечи да извика, но после прехапа устни, за да не отвлече вниманието й и тя да се подхлъзне.
Потискайки една ругатня, той свали ботушите и чорапите и прекрачи перваза, тръгвайки след нея.
Очите му се присвиха от силната слънчева светлина. Видя я да се промъква между два силно наклонени покрива. Дори в този миг, ядосан и уплашен за живота й, Морлънд се възхити от изключителната грациозност и увереност на движенията. Прецени, че ще трябва да побърза и да се движи безшумно.
Огледа заобикалящите го покриви, търсейки място да се скрие.
И изведнъж застина.
На покрива пред нея, очертан на фона на слънцето, съзря тъмна фигура, криеща се зад един комин.
Спусна се напред и извика, за да я предупреди.
— Залегни, Чеси! Сега!
Тя се извърна рязко и залитна, опитвайки се да запази равновесие. Едва тогава погледна нагоре и видя фигурата, която се появи зад комина.
Слънчева светлина се отрази върху дулото на пистолет.
Морлънд се устреми нагоре по покрива, а острите керемиди нараняваха голите му крака. Присви очи и видя как дулото на пистолета се повдига, а след това се насочва.
Мили Боже, нямаше време за губене.
Наведе се и бясно задърпа една тежка керемида, докато я откърти.
С молитва на устните я метна по фигурата до комина.
Изстрелът прокънтя в мига, в който тухлата разцепи въздуха.
Чу се болезнен вик. След това — безразборното мятане на крака и ръце. Но човекът не падна. Успя някак да си възвърне равновесието и започна да се приближава към Чеси.
Сега държеше нож.
Морлънд се катереше към гребена на съседния покрив и не обръщаше внимание на разкървавените си крака. С болезнен вик достигна върха и се спусна надолу от другата страна.
В този миг видя как кракът на мъжа се спъна в стърчаща керемида. За миг остана неподвижен, а след това замаха бясно с ръце из въздуха.
Бе закъснял да реагира обаче. Тялото му се изви и той политна през ръба на покрива, изчезвайки от погледа на Морлънд.
От двора на странноприемницата се дочуха възбудени гласове и изплашеното цвилене на коне. Изпищя жена.
Морлънд не чуваше нищо от цялата врява. Вниманието му бе насочено към слабата фигурка с вкопчените ръце и застиналото тяло на гребена на покрива.
Черната й коса се разпиляваше по раменете, докато тя, смразена от страх и неспособна да помръдне, трепереше.
— Всичко е наред, моя красавице. Идвам при теб.
Тя го погледна с ужасени очи.
