— Краката ти! О, Тони, ти си…
Придърпа я по-близо и с целувка — сурова, силна и безкрайна, я принуди да млъкне.
Тълпата зад тях захихика нестройно, а след това избухна в смях.
Миг след това зали от радостни възгласи се разнесе във въздуха.
Чеси едва чуваше, тъй като цялото й внимание бе съсредоточено върху настойчивия, жаден допир на устните на Тони до нейните.
Светлини избухнаха зад затворените й клепачи. Дъхът й секна. Колко е горещо, о такава горещина…
Може и да си умряла, глупачке. Защото сега се чувстваш като в рая.
Морлънд се отдръпна. Бузите на Чеси пламнаха, когато съзря откровеното мъжко желание, пламтящо в очите му.
— На изток от вечността, Щурче. Никога не го забравяй. Защото никога вече няма да те пусна да си отидеш.
Дочу викове на одобрение, а след това и ръкопляскания.
— А сега, Чеси, ще се омъжиш ли за мен? Или ще трябва да ти спасявам живота още веднъж?
Дъхът й спря пред силата на проницателния му поглед. Искаше да се поддаде. О, небеса, колко й се искаше. Ако не беше заплахата на Триадата. Ако не беше тревогата за баща й…
— Аз… Аз…
— Готово. Това е равносилно на „да“ — Морлънд хвърли поглед към заобикалящата ги тълпа. — Чухте я, нали? Нейното да — ясно като слънчева светлина през август.
Няколко жени се изсмяха. Един мускулест работник подхвърли доста похотливо предложение за това как може да я склони.
Усмихнат, Морлънд гледаше надолу, към лицето на Чеси.
— О, точно това имам намерение да направя. Веднага щом я кача горе в леглото. — Той притисна лицето й между ръцете си силно, закриляйки я, а в очите му се четеше безкрайна редица страстни, чувствени обещания.
В същото време не можеше да се обърка напиращото му желание, горещото надигане на неговата мъжественост до нейното бедро.
Чеси навлажни с език внезапно пресъхналите си устни. Сърцето й диво заби.
Защото тя вече познаваше тази жажда.
Потрепери, докато пламъкът в очите му се засилваше. Трябваше да се досети, че никога няма да успее да скрие нещо от този мъж.
Но трябваше да опита.
— Ти не… Ние не можем…
Нейните накъсани бръщолевения нито за миг не го заблудиха.
— Аз искам и ние можем. О, да, Щурче, ще го направим. — Без да откъсва очи от нея, той на висок глас заповяда на тълпата. — Ще отиде, ли някой да доведе проклетия свещеник, преди да се наложи отново да гоня тази жена по покривите?
36.
Този път, когато я пусна, Чеси се озова на дивана във всекидневната на втория етаж, а не — както бе заплашил — в съседната спалня.
— Не желаеш да скандализираме свещеника, нали? — подхвърли Морлънд начумерено, докато се навеждаше да погледне изкълчения й глезен.
Чеси се сви от болка, когато пръстите му с вещина опипаха крака й.
Едва тогава погледна надолу и видя, че цялото й стъпало е силно подуто и започва да посинява. Морлънд промърмори нещо под носа си и позвъни за прислугата.
След секунди стопанинът се появи, усмихнат до уши. Чеси си помисли, че сигурно е стоял и чакал на етажната площадка. От веселото му лице предположи, че работите му не бяха пострадали от цялата суматоха.
Дори подозираше, че е станало точно обратното.
— Какви са вашите желания, милорд? Малко бордо? Или от чудесните две кокошки, които моята Елзи цял ден вече пече? Или може би пай с месо от гургулици?
Морлънд прекъсна жизнерадостното изброяване.
— Чисто парче платно и по-голям съд с вода ще са достатъчни на първо време. Но свещеникът… Все още ли е долу?
— Наслаждава се на втората си бутилка бордо, милорд.
— Чудесно, постарай се чашата му да е пълна.
Веднага след като ханджията излезе, Морлънд се върна до дивана, върху който лежеше Чеси.
— Болките търпими ли са?
Чеси успя да се усмихне ведро.
— Е, малко боли. Ще се оправя. Но ти? Краката ти са…
— Краката ми могат да почакат. Но съм силно изкушен да насиня задника ти, палавнице. Какво ти стана, че побягна така? — Очите му я изгаряха, докато отметна полата й и нежно я погали по крака.
Чеси преглътна при допирането му.
— Трябваше… Трябваше да си вървя.
— Явно. Ще се наложи да те наблюдавам внимателно. Стой сега мирно, докато се опитам да сваля тези изпокъсани чорапи. След това ще измия лицето ти и ще среша непокорната ти коса. А после, мое мило, сладко идиотче, ще те отнеса долу и ще те държа в ръцете си, докато онзи богато заплатен свещеник, който вероятно вече е направил главата, ни обяви за мъж и жена пред Бога и пред хората. А след това, сладка моя… След това ще те донеса обратно тук, в леглото, и…
На вратата се потропа.
— Свещеникът е готов, милорд. Помоли булката да побърза. Каза, че го очаквали и в други енории, а освен това имал заявка за още една венчавка днес.
Морлънд тихичко прокле.
— Десет минутки. Кажи му, че няма да съжалява за загубеното време.
Тежките стъпки поеха надолу по стълбите. Очите на Морлънд потъмняха, когато вдигна полата й още по-нагоре и разкри прасеца й.
— Не… Тони. Недей. Не… Не бива…
Но с всяка следваща секунда оставаше без дъх, все по-объркана, така че не можеше да довърши мисълта си.
И този развратник в краката й го знаеше много добре.
Усмихвайки се мрачно, той прокара пръст по украсения с дантела жартиер. После промуши пръст под ластика.
— Тони… Недей… Не мога да мисля, когато…
— Радвам се да го чуя. — Ръката му се плъзна още по-нагоре.
— Не, спри! Не разбираш. Не, че не искам, но… Не, че не си…
Пръстите му се разпериха и покриха горещата, гладка кожа под чорапите.
Чеси едва си поемаше въздух, но твърдо бе решила да му изложи всички основателни причини, които нравеха невъзможно да се омъжи за него. Не желаеше и да го огорчи.
— Не, че не си… привлекателен. Не отричам, че понякога те намирам… изключително…
Пръстите му продължаваха да се придвижват, оставяйки гореща диря по голата й плът.
Нагоре, по-нагоре.
Чеси се опита да не трепери — и не успя.
— Като например, сега. Трябва да призная, че при този допир не мога да остана… ъ-ъ-ъ… безразлична.
— Нима? — Гласът на Морлънд бе грапав и плътен като дамаска. — Ами какво ще кажеш за това?
Пръстите му отидоха още по-нагоре.
