пулсиращия глезен. — Моля ви, не мога да ви гледам да се карате така.
Тя залитна, а лицето й силно пребледня.
— Не и заради мен — прошепна тя.
Чертите на Морлънд се изостриха, докато я подхвана в прегръдката си.
— Видяхте ли какво направихте. Тя въобще не бива да става с този си глезен. Най-вероятно е счупен. — Стрелна с гневен поглед херцогинята. — Сега удовлетворена ли сте?
Ръцете на старата жена конвулсивно стискаха и отпускаха сребърната дръжка на бастуна.
— О, Чеси… Какво направих?
Чеси отчаяно се мъчеше да изтрие сълзите от бузите си.
— Нищо не сте направила, Ваша светлост. Аз съм… Моя е вината, че…
Ръцете на Морлънд се стегнаха около кръста й.
— Ш-ш-ш-т, Щурче. — Той се обърна и не много ласкаво подметна на херцогинята. — Държа да ви уведомя, Ваша светлост, че долу има един свещеник със замъглен поглед, който чака да ни венчае. След десет минути тази жена ще бъде моя съпруга и няма начин — пред нищо няма да се спра — церемонията да не се състои.
Старата жена сякаш трепна. След това вдигна рамене, по-решителна от всякога.
— Само през трупа ми, Тони Морлънд. Тя заслужава повече от скалъпена набързо венчавка в подобна съмнителна дупка.
Зад нея се чу ядосан протест.
— Странноприемница „Уайт Харт“? Съмнителна дупка? Налага се да възразя…
Херцогинята прекъсна стопанина с рязко размахване на бастуна.
— Момичето заслужава великолепна сватбена церемония в „Сейнт Джеймс“, на която да присъства цялото й семейство и всичките й приятели. Трябва да е облечена в бял сатен и да носи много свежи гардении. — Извитите й пръсти трепереха върху протегнатия напред бастун. — Не ме гледай така, глупако. Виж, чорапите й са скъсани и е облечена в прашна рокля, сякаш… — тя изсумтя, неуспявайки да намери достатъчно остра дума.
— Сякаш е паднала от покрива? — гласът на Морлънд бе тих и дрезгав. — С прискърбие трябва да ви съобщя, че тя направи точно това. След като едва не загина от ръката на един похитител. И няма да допусна в бъдеще да й се случват подобни опасни приключения. И ще започна, като направя тази палавница моя съпруга!
По лицето на херцогинята се изписа изумление.
— Похитител? Но как… Кога…
— Ще ви обясня всичко, след като се разпоредя за тялото на мъртвия и поговоря със съдията. В момента трябва да се погрижа за сватбата. — Лицето му бе непроницаемо. — Ще застанете ли до нас и ще ни дадете ли благословията си? Ако не, тогава държа да ви съобщя, че няма да сте добре дошла нито тук, нито в Севъноукс.
Чеси направи опит да се освободи от прегръдката му.
— Моля ви, престанете! Стига сте се карали…
— Чакам отговора ви, Ваша светлост.
Раменете на херцогинята се отпуснаха, изведнъж пролича колко е стара и уязвима.
— Не… Не знаех. И онова тяло, долу в двора…
Морлънд се намръщи, когато усети Чеси да се напряга в ръцете му.
— Нека приемем, че вагабонтинът няма повече да безпокои мис Чеси. Никога вече.
Херцогинята се олюля. Без да продума, лакеят протегна ръка, за да я подкрепи.
Но тя вирна брадичка и отблъсна ръката му.
— Опасявам се… че се държах като глупачка. Но просто исках да помогна. И толкова се страхувах, че…
Тони продължаваше да я наблюдава с каменно изражение.
— Ще го направите ли или не?
Херцогинята се изправи гордо, с цялата си крехка, но властна женственост.
— Разбира се, че ще ви благословя! Да не мислите, че съм глупачка?
Стегнатата прегръдка на Морлънд около Чеси се отпусна малко. Очите му проблеснаха закачливо.
Обкованият бастун се размаха застрашително срещу него.
— Да не си посмял да го изречеш, негоднико. Дори не си го мисли!
— Не бих си позволил дори — отвърна графът галантно. — А сега, ако нямате нищо против, предлагам да вървим. Свещеникът няма да ни чака вечно.
Херцогинята се намръщи, за пръв път забелязвайки босите и изцапани с кръв крака на графа.
— Но… За Бога, какво си правил, момко? Да не си пълзял но счупени стъкла? Какво е ставало тук?
Чеси вдигна поглед към Тони. Очите й искряха, а лицето й бе поруменяло. В същия миг бъдещият й съпруг също я погледна и върху лицето му се изписа безкрайна нежност.
— Няма да ми повярвате, ако ви кажа. Ти как мислиш, сърце мое?
Чеси не можа да отговори, зашеметена от цялата всеотдайност на света, струяща от очите му.
— Предполагам, че няма. Аз самата не мога да повярвам, че съм била там. — Тя прехапа устни. — Сигурен ли си, Тони? Напълно сигурен? Вероятно има толкова много по-подходящи от мен. Нищо не разбирам от бродерия или рисуване, или как да седя начело на масата за вечеря.
— Ако беше друга, нямаше да те искам, неразумно мъниче.
— Но… Триадата. Заплашиха да те убият, ако отново се видя с теб!
Очите на Тони потъмняха, докато и това парченце от мозайката заставаше на мястото си.
— Значи така направиха? Е, можеш да забравиш за Триадата. Скоро ще са на място, откъдето няма да имат възможност да вредят на никого. Сега единственото, за което трябва да мислиш, любов моя, е, че ще се омъжваш. След това ще прекарваме времето си по римски разкопки и преходи по Пиренейския полуостров. Ще прекосим Китайската стена и ще плаваме по Егейско море през лятото. За какво ми е жена, която да шие, да рисува или да дава вечери, когато имам теб… Теб, владетелко на сърцето ми?
Чеси едва не се разтопи от блаженство.
— Ти си направо побъркан. Можеш да си намериш толкова по-добра от мен. Но ако си сигурен, напълно сигурен, то тогава много бих искала да… ние да…
Тя се изчерви до корена на косите си, без да може да продължи.
Зарови лице в рамото му.
— Няма връщане назад сега, красавице. Кажи го. — Гласът на Морлънд се сниши в молба и копнеж. — Моля те, Чеси. Кажи го. Поне веднъж.
Тя вдигна възхитителните си, пълни със сълзи очи и преглътна. Брадичката й се повдигна предизвикателно.
— За мен ще е голяма чест да стана ваша съпруга, милорд. Въпреки че защо искаш да…
Морлънд изръмжа и прекрати аргументите й с целувка върху треперещите устни, които жадно се отвориха за него.
Ръката му се вдигна, за да придържи главата й, заобиколена от синьо-черни къдрици.
— Защо ли? Ами много просто. Обичам те, Щурче. Вероятно винаги съм те обичал. Откакто те видях за първи път да плуваш гола във водите на тропическото море под луна, която подлудява влюбените.
От прага на вратата се дочу шум.
— Е, ще се жените ли или не? Или напразно съм била път дотук? — Гласът на херцогинята бе подозрителен. Едновременно с това бързо прокара бялата кърпичка, която лакеят зад нея услужливо й подаде, по бузите си.
Морлънд вдигна глава и я дари с ослепителна усмивка.
— И аз задавам този въпрос от един час насам. Ще ни предвождате ли?
Но преди още да тръгнат, ханджията тромаво се заизкачва по стълбите, пухтейки. Бършеше ръце в престилката си, когато заговори с извинителни нотки:
— Не успях да го задържа, милорд. Бог ми е свидетел, че се опитах. И като си помисля, че изчезнаха три бутилки от най-доброто ми бордо!
— Какви ги говориш, човече? Изразявай се ясно.
