Чеси стисна очи, докато насладата — гореща, силна и упойващо сладка — се разля по тялото й като затоплен от слънцето мед.
— Доста е приятно. Но толкова много неща ни разделят… Пък и трябва да мисля за баща си.
— Да се занимавам с баща ти е моя работа. Довери ми се, Щурче. Съвсем скоро ще имам сведения за него.
— Наистина ли, Тони?
— Да не мислиш, че бих лъгал за подобно нещо?
— Не. Предполагам, че не. — Тя въздъхна. — Вероятно е от неизвестността. От неведението.
Морлънд се наведе по-близо. Чеси затвори очи, усети топлия му дъх върху врата си.
Пръстите му помилваха мястото, където бедрата й се съединяваха.
Очите й мигновено се отвориха. Самоконтролът й сякаш отлетя през прозореца.
— Как… Какво пра… — Дъхът й секна, щом силните му пръсти се заиграха с преплетените черни косъмчета. — …правиш! — довърши тя пресипнало.
— Един малък експеримент, сладка моя. Но ти не спирай. Умолявам те, продължавай с аргументите си. Намирам ги за изключително… ъ-ъ-ъ… възхитителни.
Сърцето на Чеси биеше лудо, а кръвта й кипеше. Но успя да си поеме дъх и си наложи да продължи. Нали в края на краищата трябваше да го убеди?
— Ами, просто ние… Ти и аз сме толкова… Гъстите косъмчета се разделиха и се показа гладка, гореща плът.
— Да? Какви сме, сладка моя?
— Р-р-различни. — Гласът на Чеси бе почти писклив. — От два далечни свята.
— Но сега сме доста близо, любов моя.
Чеси едва сдържа един стон, докато той навлизаше по-дълбоко и докосна влажното от копнеж местенце.
— Но това е, защото… Не означава, че…
— Какво не означава?
— Нещо постоянно. Нещо истинско и в-вярно. То е… просто… О, спри. Т-Т-они. Моля те.
— Не преди да ми кажеш какво означава, сърце мое. Сега, докато те докосвам. — В гласа му се прокраднаха напрегнати нотки, които говореха за нарастващата му възбуда. — Докато усещам как потръпваш.
Чеси прималя от копнежа в гласа му, от кадифеното докосване на търсещите му пръсти.
— Ами… сякаш с дни си гладувал и жадувал. Само за това мислиш. Сънуваш го. То не излиза от главата ти.
— Това ли изпитваш ти, Чеси? Глад и жажда за мен? — Той се гмурна сладостно и бавно, като мощно проникваше в нея.
Чеси искаше да го отрече, но не можеше. Как да го направи, когато единственото, за което мислеше, бе огънят, който той запалваше в нея?
— Кажи ми.
Тялото й се изви под неговото.
— Д-Да. О, Боже, да!
Тогава я докосна с устни. Целуваше пулсиращата веничка на шията й.
— А сега ще ти обясня защо е така, малко глупаче. Защото ме обичаш. Макар и далеч не толкова, колкото аз теб.
— Не. — Тя се помъчи да се освободи, да се пребори със страстта. Нещата не вървяха, както си бе представяла. Обясненията й се насочваха срещу нея.
— Не разбираш! — настоя тя.
— Тогава защо се разтреперваш, когато правя така? Защо дъхът ти секва, когато те докосна тук?
И той й показа точно как го прави.
И тя наистина се разтрепери цялата, дъхът й секна, когато той проникна още по-дълбоко.
— Боже, колко си красива. Никога, никога няма да те пусна. — Той изръмжа думите с устни върху шията й.
Чеси се опита да изплува от дълбоката, пълна с наслада бездна, където бе потънала.
— Трябва! Достатъчно опасности ти навлякох. Един ден ще се събудиш и ще съжалиш, че въобще си ме срещнал. И тогава ще ме намразиш. Ще намразиш и двамата. — Сълзи напираха в очите й. — Няма… няма да мога да го понеса, Тони. Затова просто ме… Остави ме да си ходя. Сега, преди ти… Преди ние…
Силните му пръсти застинаха неподвижни.
Да я намрази! Боже мили, какви ги говореше тя? Кой я бе наранил толкова жестоко? Кой я бе направил толкова неуверена в собствените си способности?
Лицето на Морлънд помръкна. Поне сега имаше враг, срещу когото да се бори. Сега бе наясно защо вечно му се съпротивлява. Причината не беше баща й, а нейната неувереност.
И той знаеше точно какво да направи, за да й докаже колко греши.
Ала точно в този миг на прозрение на вратата отново се потропа.
— Знам, че си вътре, млади негоднико, затова отваряй. Няма повече да търпя разюзданите ти лудории, предупреждавам те!
Морлънд премигна. Не можеше да бъде. Беше напълно невъзможно.
Вратата се разтърси. Някаква тежест се стовари върху й.
— Отваряй, ти казвам! Иначе ще накарам ханджията да разбие вратата. Чуваш ли ме, Тони Морлънд?
Лицето на Чеси пребледня.
— О, не… Нали не е…
Морлънд залепи звучна целувка на бузата й.
— Не сме приключили още, палавнице. Далеч не сме приключили, предупреждавам те. — Наблюдаваше лицето й, докато се откъсваше от сладката й, поглъщаща мекота.
— Красавице моя — прошепна той.
Мускулче пробягна по челюстта му, докато се изправяше.
— Ще я убия! Направо ще я убия!
— Не, Тони. Вината е моя. Пусни ме да си ходя!
— Никога! — Бързо повдигна чорапите й нагоре, след това приглади полата надолу, опитвайки се поне отчасти да й придаде по-почтен вид.
Не беше приключил напълно, когато вратата се разтресе, а след това се отвори с гръм.
На прага, с бастун в ръката, застана херцогинята на Кранфорд, а малко встрани от нея почтително стоеше слуга в ливрея.
— Точно както си мислех. Уитби ми каза какво сте намислили и наредих каретата да ви проследи. Пусни момичето на секундата, мерзавец такъв! Нима не ти е останала капчица почтеност? — Тя се взря в ръката на Морлънд, която все още обгръщаше глезена на Чеси. — Пусни момичето, ти казах. Тя достатъчно много преживя!
Чеси прехапа устни, усещайки как я въвличат в някакъв кошмар.
— О, не… моля ви. Той не е виновен. Само се опитваше да…
— Прекрасно знам какво би се опитал да направи този мерзавец, скъпа. И, повярвай ми, това няма да му се размине току-така, лично ще имам грижата. Не и докато си под моята опека. — Графинята свирепо загледа Морлънд. — Пусни я!
Тялото на Морлънд се вцепени от ярост.
— Прекалено много си позволявате.
Очите на херцогинята блеснаха.
— Точно обратното, празноглавецо. Ти си този…
— Спрете! — Чеси скочи на крака, изкривявайки лице, когато тежестта на тялото й падна върху
