— Свещеникът, сър. Предаде да ви благодаря за виното, но че не може да чака цял ден да вземете решение. Това се опитвам да ви кажа… Тръгна си преди четвърт час.
37.
— По дяволите!
— И аз не бих го изразила с други думи — озъби се херцогинята на Кранфорд. Рязко се извърна към притеснения ханджия. — Накъде тръгна?
— Взе дилижанса за Челмсфорд, Ваша светлост — отвърна почтително той.
— У теб ли е специалното разрешение, Тони?
Морлънд мрачно кимна.
— В такъв случай имам по-добро предложение. Пасторът в Ипсуич е мой стар приятел. Той е с добро сърце, макар да не е постигнал кой знае какво в този свят. Ще ти хареса, мис Камърън. За мен би било удоволствие да го повикам в Севъноукс… — Тя не довърши започнатото, наблюдавайки лицето на Морлънд за никакви признаци на недоволство.
Графът погледна надолу към бъдещата булка.
— Е? Права ли е тя? Да те оставя ли да се омъжиш облечена в бял атлаз и перли, с бродирани пантофки на краката вместо скъсани чорапи?
— Ако съвсем не възразяваш…
Усмихвайки се, графът погледна към херцогинята.
— Пращайте съобщението си тогава, Ваша светлост. Но го направете по-бързо.
— О, това нетърпение на младостта — отбеляза белокосата дама и шепнешком нареди нещо на лакея си, Който веднага, тичешком, се спусна по стълбите. — А сега се чудя дали в тая съборетина ще се намери местенце да седна за малко. Пътувам от зори и съм доста…
Потокът от думи бе прекъснат от тичащи стъпки. Миг по-късно дребна фигурка с изсветляла от слънцето руса коса, сплетена на плитки, се втурна през вратата.
— Чакахме до след петнадесет минути от часа, точно както наредихте, Ваша светлост. Готова ли сте да… — Сини като метличина очи се заковаха върху Чеси и графа. — О, ето ви и вас. Здравейте! Дже’ъми каза, че…
Брат й застана до нея.
— Не сега, Елспет.
— Но ти го направи. Каза, че те двамата…
— Не сега.
Чеси замръзна, докато децата я изучаваха с любопитство.
— Защо Тони те е хванал така?
Усети остра болка в гърдите си.
— Защото… Ние… — Как да съобщи новината на неговите деца?
— Защото, любопитна малка госпожице, мис Камърън нарани глезена си, докато бягаше от един много лош мъж, и не може да стъпва на крака си. За щастие разполага с мен, за да я пренасям насам-натам.
Елспет се намръщи и по челото й се появиха бръчици от усилието да се концентрира.
— Насам-натам ли? Нали не и до…
Брат й заби лакът в ребрата й.
— Престани, Елспет.
— Но…
— Остави чичо Тони на мира, пакостнице. Достатъчно го тормозим през последните два дни.
Сърцето на Чеси сякаш затанцува в гърдите й. Тя премигна, не можейки да повярва това, което току-що бе чула. Чичо!
Тони изучаваше лицето й, което бавно поруменяваше.
— Да, чичо съм им. — Сините му очи се присвиха. — Те са деца на брат ми. Но… Не ми казвай, че си мислила… — Пръстите му се свиха върху талията й. — Непростимо глупаво от твоя страна, скъпа. И необяснимо защо си се измъчвала с тази тайна вместо веднага да ме попиташ.
Чеси доста неубедително му се усмихна.
— Съвсем си прав, разбира се. Сега осъзнавам това.
— Но, чичо Тони, какво ти е на краката? — Гласът на Джеръми бе пронизителен. — Те… Те са целите в кръв.
Морлънд въздъхна. Явно нямаше да бъде оставен насаме с бъдещата си булка. Нито щяха да му позволят днес да се състои церемонията. Явно беше, че ще трябва да се задоволи само да я държи в прегръдките си, докато седяха върху тази жалка имитация на кушетка.
— Това е една доста дълга история, Джеръми.
Децата се спуснаха към кушетката и седнаха едно до друго. С лакти върху коленете си, те се взряха нагоре към лицето на чичо си.
— О, но ние имаме време, нали Ваша светлост?
Морлънд погледна кушетката с копнеж, след което се отправи към доста избелял, но широк стол със облегалки. Все още държейки Чеси в ръце, той приседна.
— Но, Тони… — сгълча го херцогинята.
— Лиших се от сватбата си днес, но не можете да ме лишите от това…
Чеси започна да се върти, чувствайки се неудобно от трите чифта очи, вторачени в нея.
— Стой мирно — мрачно й нареди Морлънд.
Дъхът на Чеси секна, когато усети издайническата твърдост до бедрото си. Очите й се стрелнаха към очите на графа.
— Да, така е.
Нова вълна руменина заля бузите й.
Очите на Морлънд потъмняха и обещаваха, че още в мига, в който бъде възможно, той ще предприеме нещо. Но беше явно, че няма да е толкова скоро, колкото му се искаше.
— Разкажи ни, чичо Тони. Разкажи какво стана!
— Добре, вие упорити, непоправими, незачитащи…
— Какво означава не… непоправими? — поиска да узнае Елспет.
— Зверчета — преведе за нея брат й със снизходителна усмивка.
— Аз не съм! Винаги правя реверанс пред по-възрастните. И мисис Харис казва, че…
Морлънд въздъхна с комично отчаяние и поклати глава. Чеси започна тихичко да се смее. Дори в очите на херцогинята се появиха странни пламъчета.
Петнадесет минути по-късно децата продължаваха да спорят помежду си, когато се появи ханджията и им поднесе чай и бадемови сладки, току-що извадени от фурната.
На таблата бяха наредени най-хубавите сребърни прибори — гордост на заведението, както и бутилка от най-доброто бренди от избата.
Стопанинът на „Уайт Харт“ можеше и да живее в това затънтено място, но знаеше кога случаят си заслужава.
— Не си!
— Направих го!
— Не си!
— Нап…
— Стига!
Моментално два чифта светли, лазурни очи, съвсем като тези на Тони, се сведоха разкаяно. Чаят бе изпит, сладките — изядени до последната трохичка и децата бяха изслушали доста преработена версия за избавлението на Чеси.
Скоро след това бяха започнали да спорят чия е била идеята да се обърнат към херцогинята на Кранфорд, когато чичо им бе изчезнал така внезапно. Оказало се бе, че херцогинята вече има собствени подозрения.
— Сега, когато се уверихте, че аз и мис Камърън сме в безопасност, предлагам да намерите
