— И това те възбуждаше, нали? Да не знаеш какво ще стане? — Той скръсти ръце пред гърдите си и я заоглежда с хладен, присмехулен поглед.
— Може би да, може би — не. Какво гледаш?
Той затвори вратата зад себе си с ритник.
— Теб. Защото си прекрасна, скъпа Луиза. Нещо, което мисля, ти отлично знаеш.
Прекоси стаята. Тялото му хвърли сянка върху леглото, където тя лежеше сред копринените дипли, които чудесно очертаваха тялото й.
Очите му потъмняха.
— Много си красива. — Без повече думи той посегна към връзката си.
— Не! — Луиза се опита гласът й да звучи спокойно. — Искам да кажа… Дай аз да го направя. — С гъвкаво движение тя се надигна от атлазените дантели и се изправи на крака.
Очите му леко се присвиха.
— Щом искаш.
Тя сведе клепачи, за да прикрие внезапно появилия се блясък в очите.
— О, да, настоявам. — С умели движения на пръстите тя развърза връзката, а след това свали безупречното черно сако. Устните й се усмихнаха, когато разкопча ризата му и усети биенето на сърцето му.
Бавно плъзна пръсти под ризата, хвърляйки му страстен поглед.
Веднага бе възнаградена с твърд, набъбващ натиск върху бедрото. Отново навлажни устни.
Бавно… Внимателно…
Успя. Този номер винаги успяваше.
В следващата секунда се оказа притисната към стената, с разкъсан пеньоар, който разкриваше пищното й тяло през изгарящия му поглед.
Огънят в камината осветяваше внимателно гримираните й тъмночервени зърна. Бе научила този номер, който винаги въздействаше на ухажорите й, преди няколко години във Франция.
И тази вечер, както в онези други вечери, трикът имаше успех.
— Боже, ама ти наистина си създадена с душа на развратница.
Жената в разкъсания пеньоар само се усмихна, докато посягаше надолу, търсейки топлото пулсиране на неговата мъжественост. О, да, тя щеше да го накара да съжалява за последната си забележка, но не сега. Не преди да е съвсем уязвим…
Откри това, което търсеше. Горещ и пулсиращ. Ноктите й нежно го подраскаха.
— Чудя се има ли нещо на този свят, което би те изненадало — обади се той.
— Може и да има. Но ти не си този, който ще го измисли.
— Нима? — Очите му проблясваха, твърди и студени като лед. Взе връзката от леглото и я омота около китката й, преди тя да разбере какво става. Тя съскаше, риташе, опита се да го ухапе, но той само се изсмя, докато завързваше белия плат за махагоновата рамка на леглото.
— Не! Престани! Ще съжаляваш…
Но очите й странно блестяха. Силна руменина бе заляла цялото й красиво, напарфюмирано тяло.
— За какво? — попита той насмешливо. Бавно се наведе и лекичко перна щръкналото зърно на едната й гърда.
Дъхът на Луиза секна. Затвори очи, докато той смъкваше разкъсаните остатъци от скъпия френски пеньоар и ги използва, за да завърже и другата й китка за леглото.
— Не…
Той се усмихна, наслаждавайки се на белите й крака, разтворени пред него.
— Все още ли не?
— Не, по дяволите! — Но тя изви напред тялото си, докато говореше, а очите й горяха.
— Колко забавно би било да се разберат всичките ти игрички, Луиза. Но най-добре е първо да ми кажеш какво правеше твоят лакей в „Уайт Харт“.
Тя застина и вече се готвеше да отрече, но пръстите му започнаха да я докосват с настойчиви и опитни движения.
— Предупредих те да не се месиш, нали? — прошепна той.
Луиза изви гръб и простена.
— Още ли искаш? Няма да го получиш, преди да ми разкажеш какво си намислила, скъпа моя. И този път, моля те, без лъжи.
Тя едва си поемаше дъх, когато той приключи. Извиваше се. Умоляваше. Бе разказала всичко с най- малките подробности…
И не съжаляваше.
Част трета
НА ЮГ ОТ СЛЪНЦЕТО
41.
Чеси се пробуди от фалшивото пеене на Елспет. Момиченцето седеше, напълно облечено, на чай и пасти с куклата си.
До тях, в малка, плетена кошница, дебела кафява жаба издаваше гърлени звуци.
— Тихо, Наполеон. Не бива да будим мис Чеси.
— Мис Чеси вече е будна.
Елспет се обърна, а личицето й грейна в сияеща усмивка.
— О, чудесно! Искате ли чай? — Тя подаде миниатюрна порцеланова чашка с пукната дръжка, която Чеси пое тържествено.
Много старателно отпи от несъществуващата напитка, след което сви устни.
— Винаги пия чая с три лъжички захар.
Елспет се изхили.
— Да, разбира се… Толкова глупаво от моя страна — заяви тя най-сериозно. После, уж добавяйки захар, каза: — Сега как е?
— Много по-добре. — Чеси гледаше щастливото личице на момиченцето. — Как спа?
— О, изключително добре, благодаря. И разказах на Дже’ъми за чудесната приказка, която той проспа. За дракони и войници, и за лошия стар крал, който искал да… — Тя млъкна и се намръщи. — Какво е искал да направи, мис Чеси?
— О, всякакви противни неща. Искал да изсече всичките дървета, по които растели банички с месо, и на тяхно място да засади спанак. Представяш ли си.
Елспет все още се смееше, когато херцогинята влезе.
— Виждам, че вие двете чудесно се разбирате. Но аз умирам от глад. Има ли други желаещи за закуска?
— Доли е доста гладна. Нали, Доли? — обърна се Елспет към куклата.
— В такъв случай нека Доли да ни води. — Херцогинята се обърна към забулената си компаньонка. — Подай ми ръка по стълбите, Елизабет.
Когато излизаше от стаята след щастливо бъбрещата Елспет, Чеси едва забеляза елегантната фигура, покрита с черен воал, която пристъпи напред и помогна на херцогинята да слезе по стълбите.
Те се събраха, докато слънцето се издигаше над зелените поляни, пресечени от сребристи поточета. Морски птици, шумни и бдителни, кръжаха навсякъде.
Морлънд направи знак на херцогинята да се дръпне настрана, докато Чеси се възхищаваше от новата
