придобивка на Елспет — жабата.
— Няма що — заяви херцогинята, поклащайки глава. — Карат ме да се чувствам на хиляда години.
— Глупости! — Морлънд погали тънката й ръка. — Всички ни слагате в джоба си.
Херцогинята изсумтя.
— Чаровен си повече, отколкото е редно, Тони. И друг път съм те предупреждавала. Някой ден чарът ще те вкара в голяма беля… Ако вече не го е сторил. Кажи сега какво искаш? Не вярвам това да е компанията на една стара жена.
Морлънд положи ръка на гърдите си.
— Мадам, вие ме наранявате.
— Хм-м-м… Твърде много чар, както отбелязах. — А след това, когато усмивката на Морлънд започна да се топи, продължи: — Какво има?
Погледът на графа се насочи към Чеси, която милваше най-новия домашен любимец на Елспет.
— Да не би нещо да не е наред между теб и Чеси? — попита тя. — Ако имаш капчица мозък, няма да я изпускаш, момчето ми!
— Нямам никакво намерение да й позволя да избяга — заяви Морлънд сериозно. — И няма нищо… Поне в този смисъл… — Стисна зъби. — Но тя е в опасност.
— Мъжът от покрива ли?
Морлънд кимна.
— Да. Той преследваше Чеси и сериозно се безпокоя, че ще се появят и други.
Херцогинята се намръщи.
— Но това е ужасно! Какво смяташ да правиш?
— Ще я отведа колкото може по-скоро в Севъноукс и ще я държа там — насила ако трябва — докато не се уверя, че е в безопасност.
— Но дали ще е така? Имението е огромно.
Морлънд стисна здраво челюстите си.
— Тя ще е в безопасност в Севъноукс. Ще се погрижа за това. — Лицето му бе сурово, докато помагаше на херцогинята да се качи в каретата, в която щеше да пътува с децата. Чеси и баща й щяха да ги следват в каретата на графа, а той самият щеше да язди пред тях.
— Не очаквам неприятности по пътя — сподели той тихо. — Но след случилото се вчера предпочитам да не рискувам. Ще следя внимателно за нещо необичайно. А Камърън е въоръжен. Тя ще е в безопасност при него. — Той затвори вратата на каретата. — Впрочем, Ваша светлост, снощи, докато проверявах вратата ви, чух разговора.
Херцогинята замръзна на място.
— Ти… Ти си чул? За Чеси и за…
— Нейната майка. Да, чух всичко. Ще бъде шок за Чеси, ужасен шок.
Херцогинята въздъхна.
— Момичето има право да узнае. Това трябва да бъде направено. Колкото по-скоро, толкова по- добре.
Морлънд се намръщи.
— Напълно съм съгласен. Но си мисля, че ще има достатъчно време, след като пристигнем в Севъноукс. Искам първите й дни там да са щастливи, незасенчвани от терзания.
— Много добре. Елизабет ще каже на Чеси няколко дни след пристигането.
— Ще ми каже какво?
Чувайки гласа зад тях, за част от секундата двамата останаха втрещени. Чеси стоеше пред стъпенката на каретата с Джеръми и Елспет от двете й страни.
— Да… Да ти каже? — повтори глухо херцогинята. Чеси гледаше ту херцогинята, ту графа.
— Извинете — пророни тя бавно. — Не възнамерявах да подслушвам.
— Ъ-ъ-ъ… Нищо. Херцогинята искаше да ти опише Севъноукс, моето имение, но аз я убеждавах, че искам да те изненадам. — Морлънд впрегна целия си чар. — Нали нямаш нищо против, мила?
— Разбира се, че не. Винаги съм обичала изненадите. — Но Чеси бе усетила появилата се за миг неловкост между херцогинята и Тони. Оставаше й само да гадае какво означава това.
— Добре ли си? Съвсем добре? — Чеси се бе разположила удобно на седалката и разглеждаше баща си, докато каретата излизаше от двора на „Уайт Харт“.
Джеймс Камърън потупа ръката й.
— Екстра съм.
— Не ме лъжи, Джеймс Камърън! Изглеждаш отслабнал и изморен. И кашляш почти непрекъснато. Не вярвам да е било приятно.
Баща й въздъхна.
— Прекалено си наблюдателна, моето момиче. Е, добре, никак не беше приятно. Удряха ме, запушиха ми устата и ме захвърлиха в трюма като квичащо прасе на път да му теглят ножа. А беше и отвратително студено. — Той се намръщи. — Мисля, че никога няма да свикна с проклетия английски климат.
— Толкова съм доволна, че си в безопасност — прошепна Чеси с леко разтреперан глас. — Можеше да си… Можеха да те…
— Хайде, хайде, стига си ме оплаквала. Далеч съм от това да мра, уверявам те!
Чеси тайно избърса една сълза.
— Е, поне изглеждаш добре. Като изключим кашлицата…
— И така се чувствам. Мисля, че не съм се смял толкова много от години. Онези двама палавници наистина са забележителни. Жалко за родителите им. Но добре се разбират с графа. — Интелигентните му очи се присвиха. — Ти нямаш нищо против, нали?
Чеси усети бузите си да пламват.
— Да имам нещо против?
— Те ще бъдат при теб, след като се омъжиш, нали знаеш, тъй като Морлънд е техен настойник.
Чеси много съсредоточено започна да оправя полите на роклята.
— Разбира се… Искам да кажа, че все още не е окончателно, че… Когато… Ако… — Тя прехапа устни. Руменината й се засили.
— Е, добре, няма да те разпитвам за неща, които очевидно не искаш да споделиш — отбеляза баща й сухо.
Чеси въздъхна. И тя самата не знаеше защо все още избягва тази тема. Може би защото толкова неща се бяха случили през последните няколко дни — нападението срещу Морлънд, планът му да я отвлече, а след това нападението в странноприемницата. Тази сутрин се бе събудила толкова замаяна, че едва не си помисли, че е в своята слънчева стая в Макао с изглед към пристанището, а събитията от последната седмица са само неприятен сън.
Но не бяха сън. Чеси откри, че се опитва да разбере обърканите си чувства, породени от опита да се приспособи към новата за нея страна. Към това се прибавяше притеснението за здравето на баща й. Докато не се убедеше, че няма никаква опасност за живота му, тя просто не можеше да мисли за своето бъдеще и да мечтае да бъде щастлива с мъжа, когото обича.
Защото нямаше никакво съмнение, че обича Тони Морлънд.
— О, татко, съжалявам — отрони тя импулсивно. — Просто… Станаха толкова много неща, така бързо. Понякога се чувствам най-щастливата жена на този свят. А в други моменти… Очите й се навлажниха. — О, всичко е толкова глупаво, знам, но просто не се чувствам готова да… — Тя въздъхна. — Именно в такива моменти ми се ще да имах майка. Не, че ти винаги не си бил чудесен — добави тя моментално.
Баща й се намръщи и сякаш се готвеше да каже нещо, но се задоволи само да потупа ръцете на Чеси, които бяха здраво сплетени и положени в скута й.
И после, докато тучните есекски ливади пробягваха покрай тях като изпъстрени в зелено, златно и сребърно петна, той насочи разговора към по-безопасни теми, започвайки с последните клюки от Макао и свършвайки със състоянието на поредната китайска лодка, която се бе заел да изследва в крайбрежните води на отдалечен риф.
Чеси слушаше покорно, със съсредоточено лице. О, да, тя старателно слушаше.
Но мислите й все се завръщаха към мъжа, яздещ пред каретите и тайната, която той и херцогинята се
