стената. Великолепната рокля беше в контраст с тена на лицето й и го караше да изглежда по-бял, като подчертаваше грижливо нанесеното върху тънките й устни червило. Вдовицата се усмихна студено. — И не мислете да ми се изплъзвате, скъпа. Ако чакате брат си, знайте, че в момента е зает. Принцът регент го заприказва край сцената и не се съмнявам, че няма да го пусне още няколко часа.
Младата жена се намръщи. Значи ето какво бе задържало Иън. Разтегна лице в една напълно неискрена усмивка.
— Деца ли? Не разбирам за какво говорите. О, струва ми се, че забелязах някакви палавници край вратата, но…
— Много добре знаете за кои деца говоря — изсъска натрапницата. — За невъзпитаните повереници на Торнуд. Когато ги видях да се промъкват из градината, реших да ги проследя.
Индия се засмя безгрижно.
— Страхувам се, че очите ви са ви изиграли лоша шега, миледи. Тук при мен няма никакви деца. — Размаха небрежно ръце. — Сама можете да се убедите.
Хелена Марчмънт се огледа подозрително. След това се наведе и надникна под масата. Когато се изправи, лицето й бе изкривено от гняв.
— Не мислете, че ще ме измамите, лейди Деламиър. Вие и цялото ви семейство си мислите, че сте нещо повече от останалите, но се заблуждавате. Някой ден на висшето общество ще му писне от вашата ексцентричност и ще ви поставят на мястото. Аз лично с радост ще стана свидетелка на подобно събитие. А дотогава съм твърдо решена да запазя онова, което е мое, а това, което е мое, е Девлин Карлайл.
На Индия й се стори, че нещо горещо и остро изгори гърлото й.
— Нямах представа, че Девлин е нечие притежание. В крайна сметка той е голям човек с нормален интелект.
— Но вече е зает. Обеща да се ожени за мен щом уреди въпроса с онези невъзпитани деца.
Лейди Деламиър стоеше неподвижно, стиснала в длан студения кристал. Нима това бе истина? Възможно ли бе Дев да е обещал брак на друга жена? Та той бе женен за нея!
Ръцете й затрепериха от гняв.
— Колко интересно. Да не би от мен да се очаква да отправя поздравления?
Вдовицата се изсмя хладно.
— Надали. Но вие ще престанете да се месите. Торнуд ви мрази след случилото се при излитането на балона. Прекалено е горд, за да понася да го правят на глупак. Като изложихте на опасност децата, вие сама забихте последния пирон в собствения си ковчег. — Лейди Марчмънт отметна глава; очите й блеснаха, когато прокара длан по бляскавата си рокля. — Очаквам съобщението да се появи в „Газет“ идната седмица. А дотогава, лейди Деламиър, стойте далеч от лорд Торнуд.
— Така ли трябва да правя? — Индия не помръдваше, смазана от ярост. Нямаше да позволи тази жена, която стоеше много по-ниско от нея по произход и още по-ниско — по възпитание, да й дава заповеди. — Ще видим. А сега, ако сте свършили, сигурно съм свободна — току-що си спомних за една уговорена среща.
Вдовицата разпери пръсти и червените й нокти се забиха в ръката на нейната събеседница.
— Обещайте, че ще стоите по-далеч от него. В противен случай ще бъда принудена да се отнеса доста сурово с вас.
Лейди Деламиър се освободи от хватката на натрапницата и се засмя тихо.
— Трябва да сте доста несигурна относно влиянието си върху този мъж.
— Ни най-малко. Просто предпочитам да се застраховам малко — отвърна троснато вдовицата. — А ако не се подчините, ще се погрижа всички да узнаят за позорното ви поведение по време на излитането на балона днес. Както и за маскарада, който изиграхте като прислужница.
Индия се изсмя хладно.
— Да не мислите, че ме интересува какво мислят за мен представителите на висшето общество?
— Не ви ли интересува? — Студените очи насреща й се присвиха. — Затова пък децата ви интересуват. Клюката ще се отрази зле както върху тях, така и върху Торн. Това вече не би ви било приятно, нали?
Младата жена преглътна яда си при вида на триумфиращия поглед на нейната съперница.
— Ако Девлин разбере, няма да те похвали за стореното.
— Но той просто няма да разбере. Достатъчно съм умна, за да не му позволя да научи къде е източникът на мълвата — отвърна с меден глас вдовицата. — Всичко ще започне като анонимни слухове. Разбира се, когато чуя какво се говори около мен, аз ще се направя на възмутена, че някой може да бъде толкова студеносърдечен, та да критикува три очарователни и невинни деца.
Сега в гласа й се долавяше ясно жестока насмешка.
Едва сега лейди Деламиър си даде сметка колко черна бе душата на тази жена, способна на всякакво зло. Обхвана я безпокойство. В този момент зад гърба си чу някакъв шум.
Графинята отскочи разтревожено назад.
— Сигурно някакъв плъх. Това проклето място е пълно и с плъхове, и с отрепките на лондонското общество. Напълно ми е непонятно защо Девлин настоя да дойдем тук.
Значи Торн бе този, който бе настоял тази вечер да съпроводи лейди Марчмънт до Воксхол. Индия потръпна от гняв. Нима беше сляп, та да не вижда колко е жестока тази жена?
Размислите й бяха прекъснати рязко, тъй като на върха на единия плет се появи нещо черно и след това скочи върху една от близките масички. Масата на Индия се залюля и чашата с шампанско полетя към земята. Миг по-късно някакво тъмно, космато тяло разсече въздуха и се приземи върху сложната, украсена с пера фризура на лейди Марчмънт.
— Махай се от мен! — Вдовицата се завъртя диво, като размахваше ръце във въздуха. — Това е плъх, сигурна съм. Ще умра, знам го. Махнете това ужасно нещо от мен!
Новопристигналият обаче бе само една малка кафява маймунка с червено жакетче с дебели златни ширити и малка шапчица. Дългата опашка на животинчето потрепваше, погледът му бе див; в момента то изглеждаше далеч по-изплашено от Хелена Марчмънт.
— Това е просто една маймунка. Не е нужно да викате толкова.
Графинята обаче не беше на себе си. Тя вървеше заднешком към оградата в отчаяното си желание да се отърве от нежелания си пасажер, който избърбори нещо и скочи върху стената на плета; оттам можеше да наблюдава спокойно какво става наоколо.
— Вече си отиде. Сега вече всичко е наред.
— Съсипа ми прическата! — изпищя Хелена. — А красивата ми рокля е цялата на кални отпечатъци. Ще убия това проклето животно. — Извъртя се и замахна диво с чантичката си. — Ето ти, противно същество такова. И още, и още.
Докато изпадналата в истерия жена сечеше въздуха, маймунката издаваше някакви съскащи звуци. Графинята се отдръпна, подскочи, алената рокля се развя около нея. Индия сдържа смеха си, като поклати глава при вида на целия този хаос, създаден от едно малко създание.
Маймунката обаче вече не беше върху оградата. Беше скочила на земята и сега лижеше локвичката шампанско, образувана от прекатурената чаша на лейди Деламиър.
— Значи обичаш шампанско, така ли? Май имаш доста скъпоструващи предпочитания, малката ми.
Младата жена се наведе и бавно протегна ръка. Щом бе облечено в такъв костюм, животното явно бе опитомено и изпълняваше някакъв номер, а сега бе избягало от стопанина си. След малко маймунката поклати опашка и тръгна нагоре по ръката й. Обърна се веднъж с безкрайно достойнство, после се настани на рамото й. Започна да си играе с бижутата на шията й, като бръщолевеше тихичко, а след малко се обърна, нетърпелива да направи нови открития.
Индия я погали по главичката. Животинчето беше уплашено и страшно недохранено; усещаше ребърцата му под меката козинка. Докато се чудеше какво да прави с него, чакълът зад далечния край на оградата заскърца под нечии стъпки.
В спокойния въздух се понесоха тихи гласове.
— Проклетото животно трябва да е някъде наблизо. Видях го да бяга към тази беседка. Само да го хвана, ще си върна онова, което ми открадна, дори ако за това се наложи да му разпоря стомаха с ножа.
Младата жена се огледа ужасена. Къде можеха да се скрият? Стъпките приближаваха. Те щяха да
