потръпна неволно; стегнатите й мускули се превръщаха в желе под умелите действия на пирата. Колко ли жени бе имал, за да добие подобни умения?
— А онези дръвници с ръце като копита? Тях спря ли ги? Викаше ли от удоволствие за тях, когато те докосваха така?
Ръката му се плъзна още по-ниско, към долната част на корема й.
— Не — произнесе задъхано лейди Деламиър.
— Не разбирам. „Не“, че не си ги спирала, или „не“, че не си викала от удоволствие с твоите английски любовници?
— Нито едното, нито другото, свиня такава. Долен, жалък, презрян, противен козел.
Тих смях подразни кожата й; топлият въздух премина през косата й.
— Колко се радвам да го чуя, скъпа. Защото те трябва да бъдат само за мен, comprends-tu9? Само ние двамата.
— Ти си луд! Когато баща ми и братята ми открият какво си направил, ще те убият. Но първо ще те вържат и ще ти одерат кожата, така, както правят разбойниците в Индия. После ще вземат разпалени въглени и ще…
Натискът на мускулестото му тяло я накара да спре. Младият мъж я притисна към леглото и зацъка тихо с език.
— Езикът ти е като камшик. Сигурно така плашиш мъжете и ги прогонваш, а?
Закачката му я жегна, защото беше вярна. Винаги се налагаше да следи острия си език, да прикрива буйния си темперамент и авантюристична натура. В противен случай предизвикваше непрестанни критики и насмешки, съпроводени с безкрайни, уморителни клюки, които процъфтяваха сред лондонското общество и без които то очевидно не можеше да съществува.
— Значи е вярно, enfin10?
„Да върви по дяволите този човек, нима никога нищо не пропуска?“
— Не, не е вярно, проклет да си, гадняр със змийско сърце!
Индия се съпротивляваше ожесточено, като опитваше да се измъкне изпод силното му тяло, но това бе напълно безсмислено, все едно че опитваше да изгребе Темза със сито. Пиратът се отмести съвсем леко; движенията му бяха изпълнени със сила и грация.
— Мисля, че трябва да решиш. Или съм козел, или имам змийско сърце. Дори неук човек като мене знае, че не мога да бъда и двете.
Младата жена се извиваше диво, но в резултат само се отъркваше в една особено издута негова част, на която повече не можеше да не обръща внимание.
Дъхът й секна.
— Аз обаче отговорих на твоя въпрос. Можеш да го прочетеш в тялото ми, което вече гори, готово за теб. Enfin, ти си жена в пълния смисъл на думата.
Индия удържа гневния си вик и освободи едната си ръка, а после я стовари с трясъка върху брадичката на своя похитител. Той се отдръпна и лейди Деламиър се възползва от момента, за да скочи на крака.
— Много си красива — прошепна капитанът.
Но този път в гласа му долови надвиснала опасност.
Тя проследи погледа му и се изчерви, когато разбра, че ризата й се бе разкопчала в резултат на разгорещената борба и през отвора й се виждаше млечнобялата извивка на едната й гърда и дръзко щръкналото й розово връхче.
— А ако съдя по вида на този прекрасен цвят, твоята кръв също ври и кипи.
Младата жена изруга вбесено, загърна се в ризата и заотстъпва заднишком към вратата.
— От гняв. От отвращение. Нищо повече, кълна се в честта си.
На студената сива светлина на зората очите му изглеждаха бездънно тъмни като пътя към Ватерло, като гюллетата, наредени върху каруците, които пъплеха към фронта. Гласът му прозвуча по-сурово.
— Чест? Ето една странна за женските уста дума. Ти имаш ли чест, моя anglaise11? Спазваш ли дадения обет?
— Винаги!
— А! — Пръстите му потрепнаха леко. — А когато дадеш брачния си обет на мъжа, с когото ще се свържеш един ден, ще го удържиш ли с чест?
Единственото му око я гледаше подигравателно.
Бракът беше онова, което й трябваше. И майка й, и баба й го повтаряха непрестанно. Да, и така щеше да остави Девлин Карлайл в миналото, където му беше мястото.
— Да — отвърна глухо тя. — Ще го удържа.
Защо я обзе такъв хлад, когато произнесе тези думи?
— А това, това скрепена от честта връзка ли е?
— Разбира се. Защо ме зяпаш така?
— Защото няма да откриеш радост в обятията на някой благоприличен английски лорд. В теб има прекалено много плам, прекалено много желание. Той никога няма да те накара да викаш от страст. Ако се омъжиш за такъв човек, скоро ще му сложиш рога.
— Никога. Когато се оженя, ще бъде без любов. Ще бъда предана и почтена, и, о, най-послушната и вярна на дълга съпруга!
Французина се изсмя грубо.
— Но един мъж не иска дълг и послушание в леглото.
— Нямаш ли капка благоприличие?
Той я изгледа замислено, после поклати глава.
— Не, мисля, че нямам. Изгубих го, когато напуснах родината си и опитах да науча вашите студени, груби английски порядки. — В гласа му имаше горчивина. После вдигна рамене — типично галски, философски жест. — Благоприличието няма да напълни стомаха ми. Нито ще стопли леглото ми. Не като теб, скъпа. Не, няма да говорим повече за благоприличие. Може би дори няма да говорим и за honneur12. Ще говорим само за страст и заслепеност. За coup de foudre13, тъй като именно това почувствах, когато те видях за първи път, необуздана и великолепна на големия бял кон, който си откраднала.
— Не съм откраднала…
Пиратът се засмя мрачно.
— Да, забравих. Просто си взела онова, което е твое, от конюшнята на херцога.
— Не можеш да ме държиш тук! И няма да бъда това, което искаш от мен. Никога! Дори ти да си последният жив представител на мъжкия род на земята.
— Par Dieu14, какъв език. Но скоро ще го усетя по малко по- различен начин, ще почувствам кадифената му гладкост.
— Никога! И ако не отвориш веднага тази врата…
— Капитане! Отвори!
По дървената й повърхност заудряха силни ръце. В същото време по палубата затропаха ботуши.
Французина се намръщи, прекоси каютата и отвори със замах вратата.
— Е?
Помощникът му стоеше пред него, намръщен.
— Онази сган по-надолу по реката, капитане. Решили, че е време да те прогонят веднъж завинаги от своята територия. Сигурно съ петдесет и всички съ въоръжени.
Пиратът изруга. Пое сабята, която държеше Пъркинс и профуча навън.
— Не забрави ли нещо, капитане?
— Какво?
— Момчето. Момчето, което не е момче — добави по-тихо той.
Французина се обърна. Но вече бе късно. Индия Деламиър излетя през вратата, блъсна помощника и го повали встрани, после заизкачва бежешком стъпалата към шумната палуба на „Циганката“.
25
