Вратата се отвори и влязоха двама души. Единият приближи Иаред, преди МозКомът да го разпознае, и попита:
— Познаваш ли ме?
Юмрукът на Иаред го запрати на пода. Войниците вдигнаха оръжия, но Иаред, който вече се бе успокоил от внезапния изблик на гняв, се обърна към тях с разперени ръце.
Докато мъжът се изправяше, МозКомът най-сетне го идентифицира като генерал Грег Матсън, ръководител на Отдела за научни разработки.
— Този отговор ми беше достатъчен — рече той, затисна с длан насиненото си око и тръгна към умивалника, за да провери пораженията.
— Не бъди толкова сигурен — подвикна след него Сцилард. После се обърна към Иаред. — Редник, познавате ли човека, когото ударихте току-що?
— Зная, че това е генерал Матсън — отвърна Иаред.
— Но не го знаех, когато го ударих.
— Защо го ударихте?
— Нямам представа, сър. Аз просто… — И млъкна.
— Отговорете на въпроса, редник! — подкани го Сцилард.
— Стори ми се, че така трябва. Не мога да обясня защо.
— Той определено си спомня някои неща — обърна се Сцилард към Матсън. — Но не всичко. И не помни кой е.
— Глупости — изсумтя Матсън откъм умивалника.
— Помни достатъчно, за да ме прасне по главата. Този кучи син копнее за това от години.
— Генерале, може да си е припомнил всичко, но да се преструва, че не е — обади се човекът до Сцилард. Според МозКома на Иаред това беше полковник Джеймс Робинс.
— Напълно възможно — съгласи се Сцилард. — Но действията му до момента не го потвърждават. Ако наистина беше Ботин, нямаше да е в негов интерес да разкрива пред нас, че си спомня каквото и да било. Крошето не беше най-умното нещо.
— Може и да не е умно — рече Матсън от умивалника. — Но се запомня. — Обърна се и Иаред видя, че под окото му набъбва синина. — Ако бяхме на Земята, този тип щеше да бъде изправен пред трибунал. Нищо чудно и да го разстрелят за нарушаване на дисциплината.
— Генерале… — почна Сцилард.
— Спокойно, Сци — прекъсна го Матсън. — Склонен съм да се съглася с теб. Ботин не би постъпил толкова глупаво, че да ме удари, следователно това не е Ботин. Изплуват само късчета от него и сега искам да видя какво можем да извлечем от тях.
— Генерале, войната, която се опитваше да разпали Ботин, приключи — каза Джейн Сейгън. — Енешанците ще нападнат рреите, а не нас.
— Това е чудесно, лейтенант — отвърна Матсън. — Но все още остава един противник. Обините продължават да си плетат кошницата и тъй като Ботин най-вероятно е при тях, не бива да бързаме да празнуваме победата. Все още искаме да узнаем това, което знае Ботин, и сега, когато нашият малък редник държи двама души в главата си, може бе е редно да окуражим втория от тях да излезе на бял свят. — Обърна се към Иаред. — Какво ще кажете, редник? Наричат колегите ви Призрачните бригади, но според мен вие сте този, в чиято глава витае
— С цялото ми уважение, сър, нямам ни най-малка представа за какво говорите — отвърна Иаред.
— Разбира се, че нямаш — изръмжа Матсън. — Освен че си спомняш коя е лабораторията, не знаеш нищо друго за Чарлз Ботин, нали?
— А, знам още нещо — възрази Иаред. — Че е имал дъщеря.
Генерал Матсън отново опипа с пръсти насиненото.
— Абсолютно вярно, редник. — И погледна Сцилард. — Сци, бих искал да ми го върнеш. — Сейгън и Сцилард се спогледаха отново. Без съмнение си пращаха онези телеграфни съобщения, които Специалните части използваха за комуникиране. — Само временно, лейтенант — добави Матсън към Сейгън. — Ще ви го дам веднага щом приключим. Обещавам ви, че няма да го повредя. Едва ли ще ни е от полза, ако оставите да го гръмнат в някоя мисия.
— Преди този въпрос не ви безпокоеше — каза Сейгън. — Сър.
— Ах, прословутите нахакани маниери на Специалните части. Чудех се кога ли ще ви проличи, че вече сте на шест.
— На девет съм — поправи го Сейгън.
— А аз съм на сто и тридесет, така че искам да послушаш своя прапрадядо. Преди не ме интересуваше, че той може да умре, защото не смятах, че ще ни е полезен. Сега обаче не мисля така и затова предпочитам да остане жив. Ако се окаже, че няма с какво да ни помогне, ще ви го върна и можете да го пратите да го утрепят някъде. Освен това нямате право на глас. Така че млъквайте, лейтенант, и оставете на големите да говорят.
Сейгън само преглътна мъчително.
— Какво смяташ да го правиш? — попита Сцилард.
— Ще го пъхна под микроскоп, разбира се — рече Матсън. — Ще разбера защо спомените му се връщат и може ли да изстискаме нещо от него. — Изви палец към Робинс. — Официално ще бъде назначен за асистент на Робинс. Ще прекарва доста време в лабораторията. Онзи ррей, който ви измъкнахме, може да се окаже полезен. Ще прибегнем и до неговите услуги.
— Смяташ да се довериш на един ррей? — Сцилард го погледна учудено.
— По дяволите, Сци. Не го оставяме дори да сере, без да му напъхаме камера в задника. Освен това е обречен, ако не си взема лекарството. Той е единственият учен, на когото мога да имам пълно доверие.
— Е, добре — склони Сцилард. — Навремето ти го поисках и ти ми го даде. Можеш да си го вземеш. Само не забравяй, че той е от нашите. Знаеш, че държа на хората си.
— Разбрахме се — ухили се Матсън.
— Заповедта за прехвърляне вече е при теб — продължи Сцилард. — Можеш да я парафираш, когато пожелаеш. — Кимна на Робинс и Сейгън, погледна за миг Иаред и излезе.
Матсън се обърна към Сейгън.
— Ако ще се сбогувате, сега е моментът.
— Благодаря, генерале — отвърна Сейгън. И каза на Иаред — ::Голям задник.::
::Все още не разбирам какво става и кой е този Чарлз Ботин:: — отвърна Иаред. — ::Опитах се да открия информация за него, но явно е засекретена.::
::Скоро ще научиш достатъчно:: — увери го Сейгън. — ::Но каквото и да е то, искам да запомниш едно. Ти си и ще си останеш Иаред Дирак. Не някой друг. Независимо от това как си направен или защо се е случило всичко това. Дори аз понякога го забравям и сега съжалявам. Така че искам да го запомниш.::
::Ще го запомня:: — обеща Иаред.
::Хубаво. Този ррей, за когото говорят — казва се Кайнен. Кажи му, че лейтенант Сейгън го моли да се грижи за теб. Предай му, че ще го приема за лична услуга.::
::Ще му кажа:: — потвърди Дирак. — :: Веднага щом го срещна.::
::Съжалявам, че те прострелях в главата със зашеметяващ заряд. Но нямаше друг начин.::
::Сигурно. Благодаря, лейтенант. И сбогом.::
Сейгън излезе.
— Свободни сте — каза Матсън на двамата войници и те също излязоха. — И така — Матсън се обърна към Иаред. — Редник, нека засега предположим, че малкият ти припадък от тази сутрин няма да се повтаря често. Въпреки това твоят МозКом е настроен да следи всяко твое действие и да показва местонахождението ти. Опиташ ли се да промениш настройките, моите войници ще ти видят сметката на мига. Докато не знаем точно кой се спотайва в главата ти, нямаш право на никакви тайни мисли. Разбра ли ме?
— Разбрах ви.
— Чудесно. В такъв случай, добре дошъл в Отдела за научни разработки, синко.
— Благодаря, сър. Обаче ще ми каже ли някой най-сетне какво става?
