— За това сме виновни ние, ако не ти е известно. Имам предвид Специалните части.
— В смисъл?
— Ами, генералите от Специалните части водеха тук когото им падне — не само офицери, но и войници. Защото извън бойните ситуации никой в Специалните части не дава пукната пара за субординацията. Ето защо можеше да видиш всякакви типове тук, да мляскат бифтеци и да зяпат Феникс. А това хич не се харесваше на останалите генерали. Говоря ти за онези времена, в началото, когато живородените направо изтръпваха при мисълта, че край тях се навъртат войници, които не са навършили и годинка.
— И все още изтръпват — каза Робинс. — От време на време.
— Да бе, зная — успокои го Сцилард. — Само че се научихте да го прикривате. Както и да е, по някое време генералите надигнаха вой, че това си е само тяхна територия. Затуй сега такива като теб не могат да се надяват на повече от чаша студена вода. Така че, полковник, поднасям извиненията си от името на Специалните части.
— Благодаря, генерале. И без това не съм гладен.
— Е, поне да не те мисля — рече Сцилард и продължи да се храни с апетит.
Полковник Робинс плъзна поглед из столовата. Всъщност беше гладен. Реши следващия път, когато го повикат тук, първо да се нахрани.
Сцилард приключи с пържолата, погледна го и каза:
— Полковник, да си чувал за системата Есто? Не се блещи такъв, само ми кажи да или не.
— Нищо не ми говори — отвърна Робинс.
— Ами Крана? Мауна Кеа? Шефилд?
— Мауна Кеа е изгаснал вулкан на Земята. Но едва ли говорим за него.
— Не говорим — потвърди Сцилард, вдигна вилицата и посочи източния край на Феникс. — Системата Мауна Кеа е натам, малко отвъд мигнодвигателния хоризонт на Феникс. Съвсем нова колония.
— Хавайци? — попита Робинс.
— Разбира се, че не. Повечето са тамили, доколкото съм информиран. Те не са дали име на системата, само живеят в нея.
— И какво толкова интересно има в тази система? — попита Робинс.
— Нищо, освен това, че преди три дни там изчезна крайцер на Специалните части.
— Бил е нападнат? Разрушен?
— Не — отвърна Сцилард. — Просто
— Свързвал ли се е с колонията?
— Не би трябвало — заяви Сцилард с глас, който подсказваше, че Робинс не бива да разпитва повече. Робинс схвана намека.
— Може да се е случило нещо с кораба при навлизането му в реалния космос.
— Пратихме мигносонда. Няма следа от кораба. Няма черна кутия. Никакви останки по протежение на предполагаемия маршрут. Абсолютно нищо. Сякаш се е изпарил.
— Това е странно.
— Не — поправи го Сцилард. — По-странното е, че е четвъртият изчезнал кораб на Специалните части за последния месец.
Робинс се ококори.
— Изгубили сте четири крайцера? Но как?
— Ако знаехме отговора, полковник, вече щяхме да стискаме когото трябва за шията. Фактът, че си седя тук и ям пържола в твоята компания, идва да покаже, че сме в пълно неведение.
— Но мислите, че
— Разбира се, че мислим така. Изчезването на един кораб може да е случайност. Но четири за един месец си е обезпокояваща тенденция. Не може да се говори само за технически проблеми.
— И кой според вас може да е виновен?
Сцилард изведнъж стана раздразнителен и неспокоен.
— За Бога, Робинс! Да не смяташ, че разговарям с теб, защото си нямам
Робинс се усмихна иронично.
— Обините са, нали?
— Обините — повтори Сцилард. — Да. Същите, които скриха някъде Чарлз Ботин. Всички системи, в които изчезнаха кораби, или са близо до космоса на обините, или до планети, към които те предявяват претенции. Нишката е тънка, но е единствената, с която разполагаме. Това, което не знаем, е как и защо и затова се надявах ти да хвърлиш малко светлина по въпроса.
— Искате да разберете докъде стигнахме с редник Дирак?
— Стига да не възразяваш — отвърна Сцилард.
— Засега напредваме доста бавно — призна Робинс. — Смятаме, че пробивът в паметта е станал под влияние на стрес и някои външни дразнители. Не можем да го поставим под същия стрес като при бойни условия, но се опитахме да го запознаем на порции с живота на Ботин.
— Откъде черпите информация?
— Не и от архивите. Във всеки случай не от докладите и файловете за Ботин, съставени от други. Няма смисъл от странична гледна точка. Кайнен и лейтенант Уилсън работят с първични източници — собствените записки и бележки на Ботин — и с неговите вещи.
— С вещите на Ботин? — Сцилард повдигна вежди.
— Да, нещата които е притежавал и харесвал — спомняте ли си онези желирани бонбони? Освен това го отведохме на местата, където Ботин е израсъл и живял. Нали знаете, че той е от Феникс? Съвсем кратко пътуване със совалката.
— Хубаво е, че го разхождате насам-натам. Но не виждам да има напредък.
— Мисля, че успяхме да измъкнем туй-онуй от спомените на Ботин. Само че това даде отражение главно в характера. Четох психологическия профил на Дирак — там го описват като пасивен тип. Като човек, който предпочита да го движат събитията, вместо той тях. И през първата седмица наистина бе такъв. Но от три седмици забелязахме промяна — сега той е много по-самоуверен и настойчив. Което го сближава с профила на Ботин.
— Значи заприличва на Ботин, а? Ами хубаво. Но поне спомня ли си нещо?
— Там е проблемът. Нищо, поне засега. Малкото, което възстановихме, е свързано със семейния живот, но не и с работата. Пускаме му записи на гласа на Ботин и той ги прослушва внимателно. Показваме му снимки на дъщеричката и той става неспокоен и дори ни разказва подробности около снимката. Но нищо повече. Направо сме отчаяни.
Сцилард се замисли. Робинс използва паузата, за да отпие от водата. Не беше толкова освежаваща, колкото я бе описал.
— Спомените за дъщеря му не водят ли до други, по-важни неща?
— Понякога — отвърна Робинс. — Една снимка на Ботин и дъщеря му в изследователска база го накара да си припомни над какво е работил там. Някакви ранни разработки върху буферното съзнание, преди да се върне на станция Феникс и да се заеме с изследванията, при които използваше техниката, с която се сдобихме от консу. Но не си спомня нищо полезно за това защо Ботин е решил да стане предател.
— Ами покажете му други снимки на дъщерята на Ботин.
— Показахме му всичките. Не са чак толкова много. И вещите от нея също — нямаме играчки, нито рисунки.
— Защо? — попита Сцилард.
Робинс сви рамене.
— Тя е умряла, преди Ботин да се върне на станция Феникс. Предполагам, че не е пожелал да вземе нещата й със себе си.
— Виж, това е интересно. — Сцилард сякаш се бе загледал в далечината, признак, че чете нещо в своя МозКом.
— Какво? — попита Робинс.
