последици от това. Ето защо аз реших да ви предоставя възможността да избирате.
— Но защо? — попита Иаред.
— Защото мога — отвърна Кайнен. — И защото мисля, че трябва да го направите. Никой друг няма да ви го позволи. Това е вашият живот, Иаред Дирак. Ако сте съгласен да продължите да го живеете по този начин, ще ви предложим начини, които според нас ще отключат спомените и личността на Ботин.
— А ако откажа? Тогава какво?
— Тогава ще съобщим на Отдела за научни разработки, че не можем да измъкнем нищо от вас — рече Уилсън.
— И те ще намерят някой друг да свърши вашата работа.
— Най-вероятно — съгласи се Кайнен. — Но поне ще знаете, че сте направили своя избор. И ние също.
Иаред едва сега започна да схваща какво иска да каже Кайнен: това беше неговият живот, а досега всички важни решения се вземаха от други. Оставяха го сам да прави избор за незначителни неща, или в бойни ситуации, където бездействието можеше да доведе до гибел. Досега не му бе хрумвало, че е роб, а изглежда, положението му в Специалните части съответстваше тъкмо на подобно определение. По време на обучението Гейбриъл Брахе им бе съобщил, че след изтичането на десетгодишната служба могат да се заселят някъде, но никой не си бе задал въпроса защо трябва да служат цели десет години. Обучението в Специалните части непрестанно подчиняваше личните желания и избор на нуждите на отделението или взвода; дори интеграцията, това огромно военно преимущество, потискаше собственото аз в полза на груповото самовъзприятие.
При спомена за интегрирането Иаред почувства остро самотата си. Веднага щом получи новите си заповеди, интеграцията с Втори взвод бе прекратена. Липсата на постоянния фонов шум от чужди мисли и емоции в главата му го потискаше. Помисли си, че ако не беше преживял онзи кратък период на самота, преди да бъде интегриран с взвода, може би дори щеше да полудее.
Всичко това го накара да се замисли с нарастващо безпокойство за колко много неща в живота си е получавал команди, заповеди и решения отвън. Даде си сметка, че вероятно не е подготвен да направи избора, който Кайнен очакваше от него. Първоначалното му желание бе да каже „да“, тоест че иска да продължи, да научи повече за Чарлз Ботин, човека, който трябваше да бъде и в който се бе превърнал в известна степен. Но вече не беше сигурен дали наистина го желае, или го прави само защото го очакват от него. Ядоса се, но не на Специалните части или Колониалния съюз, а на Кайнен — задето го бе поставил в позиция, в която да се почувства толкова несигурен.
— Вие какво бихте направили? — обърна се Иаред към Кайнен.
— Аз не съм Иаред — отвърна Кайнен и отказа да разговаря повече по въпроса. Уилсън също не беше особено сговорчив. И двамата се върнаха към обичайните си задължения в лабораторията, докато Иаред размишляваше, загледан в трите светлинни на екрана, които олицетворяваха части от неговото съзнание.
— Знаете ли, реших — заяви той след близо два часа. — Искам да продължим.
— Ще ми кажете ли защо? — попита Кайнен.
— Защото искам да знам повече за това тук. — Иаред посочи светлинната на третото съзнание. — Вие ми казахте, че се променям. Че се превръщам в някой друг. Вярвам ви. Но въпреки това отвътре се чувствам същият. Струва ми се, че ще си остана аз, каквото и да се случи. Но искам да разбера едно нещо. Одеве споменахте, че спецвойниците са роби. Прав сте. Не мога да споря за това. Но освен това ни съобщиха, че сме единствените хора, родени с конкретна цел — да пазим човечеството. Не са ме питали дали искам да го правя, но сега вече имам избор. И избрах това.
— Избрахте да сте роб — рече Кайнен.
— Не — възрази Иаред. — Престанах да съм роб в мига, когато направих този избор.
— Но избрахте пътя, по който искат да вървите онези, които ви направиха роб — рече Кайнен.
— Това е моят избор. Ако Ботин наистина иска да ни стори зло, не мога да го спирам.
— Това означава, че може да станеш като него — обади се Уилсън.
— Нали е трябвало да стана тъкмо него. Така че не се е променило нищо съществено.
— Значи това е вашият окончателен избор? — попита Кайнен.
— Да — потвърди Иаред.
— Какво пък, слава Богу — въздъхна Уилсън.
Кайнен също изглеждаше поуспокоен.
Иаред ги изгледа учудено и каза:
— Не разбирам.
— Беше ни наредено да
— Защо не ми казахте? — попита Иаред.
— Защото тогава изборът ти нямаше да е свободен — отвърна Уилсън.
— Двамата решихме да ви предоставим тази възможност и да приемем последствията — каквито и да са те — допълни Кайнен. — Тъй като имахме свободата да вземем подобно решение, оставихме и на вас същата възможност.
— Така че, благодарим ти, че се съгласи да продължим — каза Уилсън. — Едва не се насрах от страх, докато ти обмисляше решението си.
— Съжалявам — рече Иаред.
— Както и да е. Вече взе решение.
— Измислихме два начина, които според нас могат да отключат спомените на Ботин във вашето съзнание — заговори Кайнен. — Първият е вариант на метода за прехвърляне на съзнание, използван първоначално върху мозъка ви. Можем да ви прекараме през същата процедура и да опитаме повторно да загнездим съзнанието вътре. Сега, когато мозъкът ви е по-зрял, вероятността да успеем е много по-голяма. Но има опасност от доста сериозни последствия.
— Като например? — попита Иаред.
— Като това съзнанието ти да бъде напълно изтрито от новото — обясни Уилсън.
— А, не! — възкликна Иаред.
— Ето, виждате колко е трудно — каза Кайнен.
— Не искам.
— Ние също — каза Кайнен. — Значи почваме резервния план.
— Който е?
— Пътешествие назад в тунела на спомените — рече Уилсън. — Желираните бонбонки са само началото.
9.
Полковник Джеймс Робинс вдигна глава към увисналата в небето планета Феникс и си помисли:
„Ето ме пак тук“.
Генерал Сцилард не пропусна да забележи смущението му.
— Не ти харесва генералската столова, нали, полковник? — попита и си отряза късче от пържолата.
— Мразя я — призна Робинс, преди да е осъзнал какво казва. — Сър — добави припряно.
— Не мога да кажа, че те виня за това. — Сцилард поклати глава. — Идеята да се забранява на офицерите да ядат тук е най-малкото глупава. Как ти е водата, между другото?
Робинс погледна запотената чаша на масата.
— Приятно освежаваща, сър.
Сцилард описа с вилицата кръг, обхващащ цялата столова.
