Матсън се усмихна, погледна Робинс и нареди:
— Ти му кажи.
И излезе.
Иаред втренчи поглед в Робинс.
— Ох… — въздъхна Робинс. — Значи така…
— Интересен белег. — Кайнен посочи слепоочието на Иаред. Говореше на своя език, а МозКомът на Иаред превеждаше.
— Благодаря — отвърна Иаред. — Простреляха ме.
Иаред също говореше на своя език.
— Да, помня. Нали бях там. На мен също ми се е случвало лейтенант Сейгън да ме зашеметява. Двамата с вас можем да си направим клуб. — Кайнен се обърна към Хари Уилсън, който стоеше до тях. — Ще вземем и теб, Уилсън.
— Аз пасувам — отвърна Уилсън. — Още не съм имал тази чест, а и не копнея да ми се случи.
— Страхливец — заяви спокойно Кайнен.
— На вашите услуги. — Уилсън се поклони.
— И така. — Кайнен отново се обърна към Иаред. — Предполагам имате някаква представа защо сте тук.
Иаред си припомни неловкия и доста объркан разговор с полковник Робинс от предния ден.
— Полковник Робинс ми каза, че са ме създали, за да прехвърлят в мозъка ми съзнанието на Чарлз Ботин, но не се е получило. Каза ми също, че Ботин се е занимавал тук с важни научни изследвания, но се оказало, че е предател. Изглежда, спомените, които напоследък изникват в съзнанието ми, са всъщност спомени на Ботин, но никой не знае защо излизат на бял свят чак сега.
— Какво по-точно ти разказа за живота и работата на Ботин? — попита Уилсън.
— Почти нищо всъщност. Смяташе, че ако прочета за него във файловете, това може да обърка спомените ми. Така ли е?
Уилсън повдигна рамене. Вместо него отвърна Кайнен:
— Тъй като сте първият човек, с когото се случва нещо подобно, няма начин да знаем какво точно ще стане. Състоянието ви донякъде напомня на амнезия. Вчера успяхте да откриете тази лаборатория и си спомнихте името на дъщерята на Ботин, но нямате никаква представа как е станало това. Разликата обаче е, че спомените ви не са ваши, а нечии други.
— Значи не знаете как да измъкнете тези спомени от мен, така ли? — попита Иаред.
— Спретнахме няколко теории — отвърна уклончиво Уилсън.
— Теории — повтори с презрение Иаред.
— Хипотези по-точно — намеси се Кайнен. — Преди няколко месеца казах на лейтенант Сейгън, че според мен съзнанието на Ботин не е успяло да се загнезди в мозъка, защото е съзнание на зрял, възрастен човек, а мозъкът ви още е в начален етап на развитие, без необходимия опит. Но сега вече сте понатрупали опит, нали? Седем месеца война са достатъчни да поузрее всеки мозък. Може би нещо от онова, което сте преживели, е послужило като мост към спомените на Ботин.
Иаред се замисли, после каза:
— Последната ни акция. В нея изгубих човек, на когото много държах. А дъщерята на Ботин също е умряла. — Пропусна да спомене за убийството на Вют Сер, както и да разкаже на Кайнен за нервния срив, който бе преживял, когато му наредиха да я заколи. За неизпълнението на заповедта.
— Може да е точно това. — Кайнен кимна: изглежда, вече бе запознат с човешките жестове при общуване.
— Но защо спомените ми не се върнаха още тогава? Защо се случи тук, на станция Феникс, докато ядях желирани бонбони?
— „По следите на изгубеното време“ — промълви Уилсън.
Иаред го погледна неразбиращо.
— Какво?
— Това е роман от Марсел Пруст. В началото главният герой е залят от спомени от детството и всичко това само защото потапя парче сладкиш в чаша чай. Спомените и сетивните възприятия при хората са тясно свързани. Вкусът на желираните бонбони най-вероятно е задействал някаква реакция в мозъка, особено ако бонбоните са имали значение за вас в миналото.
— Мисля, вече казах, че бяха любимите на Зоя — подхвърли Иаред. — Това е дъщерята на Ботин.
— Това може да е било напълно достатъчно — съгласи се Кайнен.
— Защо пак не ги опиташ? — попита Уилсън.
— Ами вече го направих — отвърна Иаред. Беше помолил полковник Робинс да му вземе едно пликче. После се бе прибрал в стаята си и бе сдъвкал бонбоните до последния — отне му близо час.
— И? — попита Уилсън.
Иаред поклати глава.
— Позволете да ви покажа нещо, редник — заговори официално Кайнен и натисна един клавиш на пулта. На екрана се появиха три малки светлини. Кайнен посочи едната.
— Този сигнал символизира съзнанието на Чарлз Ботин, чието копие, благодарение на неговата невероятна изобретателност, все още притежаваме на файл.
Втората светлина съответства на вашето съзнание, такова, каквото е било в периода на обучението ви. — Иаред го погледна изненадано. — Да, редник, следим внимателно развитието ви още откакто се появихте на бял свят. Но това е само симулация, тъй като, за разлика от съзнанието на Ботин, не разполагаме с вашето на файл. Що се отнася до третия сигнал, той съответства на съзнанието ви сега. Макар да нямате необходимия опит и познания, дори с неопитно око става ясно, че третата светлинна се различава от другите две. Това е така — поне според нас, — тъй като мозъкът ви се опитва да смеси съзнанието на Ботин с вашето. Вчерашният инцидент доведе до някои съществени и вероятно постоянни промени. Не ги ли усещате?
Иаред се замисли за миг, после каза:
— Нищо не усещам. Имам нови спомени, но не мисля, че се държа по различен начин.
— Освен че удряш генерали — посочи Уилсън.
— Стана съвсем случайно — оправда се Иаред.
— Ни най-малко — възрази Кайнен, внезапно се бе оживил. — И точно това исках да докажа, редник. Роден сте, за да станете един човек. Но станахте друг. А сега се превръщате в трети — нещо като комбинация от първите двама. Ако продължим в същата посока, трябва да очакваме по-нататъшно развитие на този процес. Промените ще продължават. Ще се измени характерът, личността ви, при това драстично. Този, в когото ще се превърнете, ще е коренно различен от човека, който сте сега. Искам да се уверя, че ме разбирате, защото според мен трябва да решите дали бихте желали това да се случи.
— Да реша? — попита Иаред.
— Да, редник, имате право на избор — потвърди Кайнен. — Също като присъстващия тук лейтенант Уилсън. Той сам е избрал да служи в Колониалните отбранителни сили и е подписал договор. На вас, както и на всички войници от Специалните части, не е предоставена подобна възможност. Редник, давате ли си сметка, че спецвойниците са почти като роби? Никой не ви пита искате ли да се биете. Нямате право да отказвате. Дори не знаете дали е
Иаред се обърка още повече.
— Никой от нас не мисли по този начин. Ние се гордеем, че служим.
— Разбира се, че се гордеете — каза Кайнен. — На това ви учат от съвсем малки, веднага след като ви включат изкуствените мозъци. И когато започнете да мислите сами, тези неща вече са залегнали дълбоко в съзнанието ви.
— Но аз непрестанно вземам най-различни решения.
— Само че те не са важни. Имат отношение към дребни, ежедневни събития. Що се отнася до появата ви на бял свят — някой друг е решил това да стане. Същият този друг е решил да сте войник. Избира дори сраженията, в които да участвате. Ако е необходимо, ще избере и смъртта ви. Да не говорим за това, че са готови да оставят съзнанието на Чарлз Ботин да се пръкне в объркания ви мозък, с всички неизвестни
