— Докато говореше, дръпнах досието на Ботин — отвърна Сцилард. — Ботин е колонист, но работата му за Колониалния съюз е изисквала да бъде прехвърлен в Отдела за научни разработки. Последното място, където е работил, преди да дойде тук, е изследователска станция Ковел. Чувал ли си за нея?
— Звучи ми познато. Но не мога да се сетя къде беше.
— Това е безтегловна изследователска станция — каза Сцилард. — Там правят биомедицински изследвания, заради които са преместили и Ботин, но освен това разработват оръжейни и навигационни системи. И нещо интересно: станцията е разположена директно над планетарна пръстенова система. Само на километър над плоскостта на пръстена. Използвали са отломки от него за изпитания на навигационните системи за близка ориентация.
Робинс започна да схваща накъде бие Сцилард. Скалистите планети с пръстени бяха рядкост, още повече тези, на които имаше човешки колонии. Никой не искаше да живее на планета, където метеоритните дъждове са нещо обичайно. Но скалиста планета с пръстен и военноизследователска станция — това вече беше нещо уникално.
— Омага — сети се Робинс.
— Омага — потвърди Сцилард. — Която вече не е наша. Никога няма да можем да докажем дали обините са нападнали колонията и станцията. Възможно е първи да са били рреите, а сетне от бъркотията да са се възползвали обините. По-важното е, че някак доста бързо решиха да обявят тази система за своя — преди да успеем да съберем достатъчно сили, за да си я върнем.
— И дъщерята на Ботин е била в колонията — добави Робинс.
— Била е на станцията, според архивите — уточни Сцилард и прати списъка на Робинс. — Доста голяма станция. Навярно е имало и семейни квартири.
— Божичко!
— Знаеш ли — замислено каза Сцилард, — станция Ковел не е била разрушена докрай при атаката. Нещо повече, разполагаме с достоверни сведения, че в по-голямата си част е почти непокътната. Включително жилищният отсек.
— Ясно — кимна Робинс. — Вече виждам накъде води това. Само че никак не ми харесва.
— Одеве каза, че спомените на Дирак се пробуждат при стрес и дразнения — рече Сцилард. — Предполагам, че ако го отведем на мястото, където е умряла дъщеря му, където най-вероятно все още има нейни вещи, това може да предизвика доста силно дразнене.
— Има един малък проблем — тази система в момента е на обините — посочи Робинс.
Сцилард сви рамене.
— Значи ще имаме и поводи за стрес. — И сложи вилицата и ножа в чинията си така, че да подскаже, че е приключил с яденето.
— Генерал Матсън изтегли Дирак при себе си, защото се боеше да не загине в някоя битка — каза Робинс. — Да го пратим в системата Омага ми се струва доста опасно начинание.
— Да, но това беше преди да изчезнат четири от корабите ми в разстояние само на три дена. Дирак е боец от Специалните части и мога да си го взема по всяко време.
— Матсън едва ли ще е доволен.
— Аз също — рече Сцилард. — С него се разбираме доста добре въпреки презрителното му отношение към Специалните части.
— Не сте само вие — оплака се Робинс. — Така се отнася с всички.
— Да, понякога е голям задник — съгласи се Сцилард. — И го знае, което означава, че няма нищо против. Но колкото и да не ми се ще да ставам лош, просто се налага. Надявам се все пак да не стигнем до разпра.
Един келнер дойде да прибере чинията на Сцилард и генералът си поръча десерт.
— Защо да се налага? — попита Робинс.
— Какво ще кажеш, ако те осведомя, че вече разполагаме с наши части в системата Омага? — отвърна с въпрос Сцилард.
— Не ми се вярва. Подобни действия могат лесно да бъдат засечени, а обините са доказали, че реагират безкомпромисно. Няма да позволят да им се мотаем из територията.
— Прав си — потвърди Сцилард. — И същевременно грешиш. В Омага има Специални части от около година. Дори са влизали в станция Ковел. Мисля, че можем да откараме редник Дирак там, без някой да ни забележи.
— Но как?
— Като внимаваме. И използваме някои нови играчки.
Келнерът се върна с десерта на генерала — две щръкнали курабии с гръмкото название „Камбанария“. Робинс не можеше да откъсне поглед от чинията. Обожаваше курабийки.
— Давате ли си сметка, че ако грешите и не успеете да прокарате Дирак покрай обините, те ще го убият, планът ви за освобождаване на станцията ще бъде разкрит и Дирак, заедно с Ботин в него, ще бъде изгубен завинаги?
Сцилард посегна към първата курабийка.
— Рискове винаги има. Ако се провалим, наистина здравата ще загазим. Но ако не опитаме, може би никога няма да си върнем спомените на Дирак и тогава ще сме уязвими за бъдещите планове на обините. Което означава, че пак ще загазим — при това много по-сериозно. Така че, полковник, предпочитам, да загазя по мое желание, а не когато го решават други.
— Не мога да не се съглася с вас, генерале.
— Благодаря, полковник. Радвам се, че се разбрахме. — И побутна чинията с втората курабийка към Робинс. — Яж. Видях как я гледаш.
Робинс втренчи поглед в курабийката, после тръсна глава.
— Не мога да я взема.
— Разбира се, че можеш — настоя Сцилард.
— Не ми е позволено да се храня тук.
— И какво от това? Майната им. Това е тъпа традиция и ти го знаеш. Наруши я. Вземи я тая курабийка.
Робинс взе курабийката и я загледа мрачно.
— О, за Бога! — въздъхна Сцилард. — Трябва ли да ти заповядам да я изядеш?
— Може би ще се наложи.
— Добре — отсече Сцилард. — Полковник, това е заповед! Изяж проклетата курабийка!
Робинс я изяде. Келнерите бяха възмутени.
— Погледни — рече Хари Уилсън на Иаред, когато влязоха в товарния отсек на „Шикра“. — Това е твоята колесница.
Споменатата „колесница“ се състоеше от плетена седалка от карбонови нишки, два изключително малки йонни двигателя с ограничена мощност и маневреност, по един от всяка страна на седалката, и правоъгълен предмет с размери на хотелски минибар, монтиран отзад.
— Ама че грозна колесница — захили се Иаред.
Уилсън също се засмя. През последните седмици чувството за хумор на Иаред се бе подобрило значително — и по-точно, бе придобило отличителни черти, които се нравеха на Уилсън. Някак си му напомняше за саркастичния Чарлз Ботин. Всичко това караше Уилсън да изпитва едновременно гордост и тревога — гордост от добре свършената работа; тревога, защото в края на краищата Ботин беше предател на човечеството. Уилсън харесваше Иаред твърде много, за да му пожелава подобна участ.
— Може да е грозна, но е последна дума на техниката — заяви Уилсън, заобиколи „колесницата“ и шляпна с длан „минибара“. — Това е най-миниатюрният мигнодвиг на света. Още топъл, направо от поточната линия. Не само е малогабаритен, но и е пример за първия истински напредък, осъществяван в мигнодвигателната технология през последното десетилетие.
— Нека позная — рече Иаред. — При конструирането му са използвани консуански принципи и методи, които откраднахме от рреите.
— От твоите уста звучи, сякаш е престъпление.
— Е, знаеш, че участвам в тази игра тъкмо заради проклетата консуанска технология. Нека кажем, че не съм неутрален по въпроса.
