вледеняващ гняв и трябваше да си припомни, че спомените, които се пробуждат, принадлежат на друг човек и че детето, за което става дума, не е негово.
— Той не прие извиненията ви.
— Зная го,
— Аз съм си аз — отвърна Иаред. — Иаред Дирак. Но чувствам това, което е чувствал Ботин. И разбирам защо е постъпил така.
— Разбираш защо го е направил — заговори Робинс. — Означава ли, че го одобряваш?
— Предателството ли? — попита Иаред. Робинс кимна. — Не. Изпитвам неговите чувства. Зная колко е бил разгневен от всичко, което се е случило. Зная колко е скърбял за дъщеря си. Но не мога да разбера как това го е накарало да се обърне срещу нас.
— Не можеш да разбереш или не си спомняш?
— И двете — призна Иаред. След преживяното на Ковел непрестанно се връщаха нови спомени, отделни случки, информация за различни моменти от живота на Ботин. Но празнините си оставаха и не му даваха покой. — Може би ще изплуват още спомени, колкото повече мисля за това. Но в момента не разполагам с нищо повече.
— И все пак знаеш къде се намира. — Матсън върна разговора към най-важната му част. — Говоря за Ботин. Каза, че знаеш къде е.
— Зная къде е бил — обясни Иаред. — Или по-скоро накъде е поел, когато е избягал. — Името сияеше като неонов надпис в съзнанието му, Ботин го бе спотайвал дълбоко в ума си, сякаш е пътеводна звезда или скъп талисман. — Отишъл е на Арист.
Кратка пауза, докато Матсън и Робинс проверят в своите МозКоми данните за Арист.
— Хъм, мамка му — бе коментарът на Матсън.
Родната система на обините се състоеше от четири газови гиганта, един от които — Ча — се намираше в най-подходящата зона за възникване на животински форми на въглеродна основа и притежаваше три луни с размери на планети, както и няколко по-малки спътници. Най-малката от големите луни, Саруф, лежеше отвъд границата на Рош3 и бе постоянно разтърсвана от гигантски приливни сили, които я бяха превърнали в необитаема топка лава. Втората, Обинур, бе наполовина колкото Земята, но с по-малка маса, заради бедната си на метали сърцевина. Това бе родният свят на обините. Третата, със земни размери и маса, се наричаше Арист.
Арист бе плътно заселена с местни форми на живот, но като цяло не представляваше особен интерес за обините и те бяха поставили там само няколко наблюдателни поста. Въпреки това близкото й разположение до Обинур я правеше непривлекателна цел за атака. Корабите на Колониалните сили не биха могли да се доберат дотам незабелязано, тъй като Арист бе само на светлинни секунди от Обинур. Веднага след появата им в региона те щяха да се превърнат в цел на вражеския флот. Нищо по-малобройно от добре въоръжена армада не би имало шанса да измъкне Ботин от Арист. Самият факт на появата там щеше да е равносилен на обявяване на война — война, която Колониалният съюз не бе готов да започне дори ако противник щяха да са само обините.
— Ще се наложи да обсъдим въпроса с генерал Сцилард — каза Робинс на Матсън.
— Тука си прав. И това ако не е работа за Специалните части… Като стана дума за това… — Матсън погледна Иаред, — веднага щом те върнем в прегръдките на Сцилард, той ще те тикне обратно в строя. Което означава, че и този проблем ще стане негов проблем.
— Ще ми липсвате, генерале — подсмихна се Иаред.
Матсън изсумтя.
— Понякога говориш съвсем като Ботин. А това хич не ми се нрави. Между другото, преди да съм те изгубил от погледа си, искам да слезеш долу при онова насекомо и лейтенант Уилсън, за да могат още веднъж да ти надникнат в мозъка. Когато те взех от генерал Сцилард, обещах да не те повредя. Искам да съм сигурен, че съм си удържал думата. На мен поне ми изглеждаш здрав.
— Слушам, сър.
— Добре. Свободен си. — Матсън взе Бабар и го хвърли на Иаред. — Прибери си това нещо.
Иаред улови играчката, но после я нагласи отново върху бюрото, с лице към генерала.
— Защо не я задържите, генерале? За спомен… — И излезе, преди Матсън да успее да възрази, като кимна пътьом на Робинс.
Матсън изгледа мрачно плюшения слон, после и Робинс, който сякаш се готвеше да каже нещо, и изръмжа:
— Полковник, да не съм чул и думичка за тоя проклет слон.
Робинс побърза да смени темата.
— Как мислите, Сцилард ще се съгласи ли да си го прибере? Сам казахте, че с всеки ден все повече заприличва на Ботин.
— На мен ли го казваш? — Матсън се намръщи и махна с ръка към вратата. — Тъкмо ти и генералът измислихте да сглобите този тип от резервни части, ако случайно си забравил. Сега вие мислете какво да правите с него. Или по-точно Сци да му мисли. Божичко!
— И все пак сте обезпокоен — отбеляза Робинс.
— От този човек винаги са ме побивали тръпки. Още когато служеше при мен, ми се щеше да направи някоя глупост, която да ми развърже ръцете, за да мога да го застрелям. Ужасявам се при мисълта, че сами си отгледахме нов предател, при това надарен с тяло и ум на спецвойник. Ако зависеше от мен, щях да натикам редник Дирак в някоя просторна стая с тоалетна и процеп за храна и да го оставя да гние там.
— Юридически той все още е под ваше командване.
— Сци даде недвусмислено да се разбере, че си го иска обратно, по каквито и тъпашки причини да е това. Мога само да се надявам, че знае с какво се захваща.
— Но ако в края на краищата Дирак се окаже различен от Ботин?
Матсън изсумтя презрително и хвърли Бабар по Робинс.
— Виждаш ли този слон? Само не си мисли, че е някакъв проклет сувенир. Той е послание — право от Чарлз Ботин. Не, полковник. Дирак прилича точно толкова на Ботин, колкото смятам.
— В това няма съмнение — заяви Кайнен на Иаред. — Ти си станал Чарлз Ботин.
— Не съм, мътните ме взели! — ядоса се Иаред.
— О, че са те взели, е сигурно — повтори Кайнен и посочи монитора. — Моделът на съзнанието ти сега е почти идентичен с този на Ботин, преди да ни напусне. Има известни отклонения, разбира се, но те са незначителни. Що се отнася до намеренията и целите, ти имаш същия ум като на Чарлз Ботин.
— Но аз не се чувствам различен!
— Така ли? — Хари Уилсън го погледна от другия край на лабораторията.
Иаред понечи да отговори, но се отказа. Уилсън се захили.
— Чувстваш се, нали? Познавам по лицето ти. Дори Кайнен го усеща. По-агресивен си. Отговаряш по- бързо и невъздържано. Иаред Дирак бе кротък, дори потиснат човек. Някак простодушен, ако мога да се изразя така. Ти не си нито кротък, нито потиснат. И със сигурност не си простодушен. Помня добре Чарлз Ботин. Много повече приличаш на него, отколкото на Иаред Дирак.
— Но аз въобще не смятам, че се превръщам в предател — възрази Иаред.
— Естествено, че не смяташ — рече Кайнен. — Делиш с него едно съзнание, дори някои от спомените му. Но имаш собствен опит и въз основа на него гледаш на света. Същото е като при едноличните близнаци. Може генетичната им структура да е сходна, но животът, който водят, е различен. Чарлз Ботин е близнакът в ума ти. Но опитът си е само твой.
— Значи и вие вярвате, че ще стана лош. — Иаред поклати глава.
Кайнен повдигна рамене — по ррейския еквивалент. Иаред погледна Уилсън, който бе направил същото.
—
