ядро на мъжкия кръг беше някоя хубава жена.
— Може би с момичетата от вашата агенция — предложих аз.
Далси ми се закани с пръст.
— Я виж! Те са само за изписване на вежди, освен това са твърде млади за вас.
— Ами за тези?
Кимнах с глава към скупчилите се около едно от момичетата мъже. Те всички бяха доста над петдесетте. Тя ги погледна и весело се засмя.
— Нали е забавно? Когато започва поредната сесия, те са готови да се хванат един друг за гърлото или изобретяват планове за преустройството на света. А сега се веселят покрай тези двайсетгодишни момичета точно като ученици. Няма нищо по-прекрасно от миловидното личице, ако трябва да се запазят мирът и спокойствието на един прием.
— Би трябвало и в ООН да прибягнат до тези средства. Вероятно точно това им липсва.
— О, вече съм мислила по този въпрос. Отначало на Джералд не му хареса много, но момичетата на Проктър са толкова удачно решение, че сега сам настоява да ги поканим. Всъщност, идеята беше на жена му.
— А как стана така, че вие сте домакинята на приема?
— Правя кариера, нима не сте чули?
— Само слухове — отговорих й. — Но не съм взимал участие в това.
— Честно казано, тази участ ми е била отредена още от мига на раждането ми. Произхождам от добро семейство от Средния Запад, учих в скъпо училище и се сдобих с подходящи приятели, така че всичко стана от само себе си. Този живот не ми харесва особено много, но…
Тя отпи замислено от чашата си и добави:
— Всички тези момичета, които виждате тук, са от добри семейства. Една от тях е сгодена за млад конгресмен, друга — за най богатия бизнесмен от промишлеността, а две са поканени в Холивуд.
— Върви им на хората!
— Съвсем не, те са си го заслужили. Изискванията към тях са много високи. Ако това не беше така, нямаше да можем да ги поканим тук.
Тя остави празната си чаша върху подноса на минаващия покрай нас келнер и си взе нова.
— Между другото, открихте ли момичето, което търсехте?
— Още не. Градът е толкова голям, че в него човек лесно може да се изгуби, ако пожелае. Но аз разполагам с още време.
— Снимките, които ви дадохме, не ви ли помогнаха поне малко?
Поклатих глава и свих рамене.
— Никой не я е виждал. Но все пак не е лесно да се забрави такова лице.
Далси се обърна и вирна брадичката си. Очите й изразяваха дълбока замисленост.
— Знаете ли, струва ми се, че…
— Какво?
— Теди Гейтс, онзи, който беше снимал това момиче… той има странични контакти и понякога използва модели, от които сме се отказали. Напълно е възможно да има при себе си нейната регистрационна карта. Преди правеше така.
— Как мога да го намеря?
— Не е нужно да го търсите. Офисът му се намира в нашата сграда и аз имам ключове.
Тя погледна часовника си и добави:
— Осем часът. Приемът ще продължи до полунощ. Мислите ли да останете докрая?
— Не.
— Тогава може би ще се срещнем във фоайето на агенцията. Да речем, в дванайсет и половина. Да отидем и да видим какво има там.
— Няма ли да ви затрудни всичко това?
— Хм… подобни неща не са ми но вкуса. А сега трябва да вляза в ролята си на домакиня. Приятно прекарване.
Погледнах подире й, като отдадох дължимото на гордата й осанка и походката, изпълнена с достойнство и в същото време толкова женствена. Не бях единственият, който беше впил поглед в нея, и въздъхнах със съжаление, когато тя изчезна.
Норман Харисън не успя да открие какво е вълнувало Мич Темпъл. Той прегледа всички книжа в кабинета си и всички бележки, но не намери нищо, което би могло да му послужи като ориентир. Младежът, който работеше при него като секретар, каза, че помни Мич, но разговорът с него бил много кратък и той помолил да предадат на Норман да му се обади веднага, щом се върне.
Седяхме всички заедно в библиотеката и се опитвахме да отгатнем какво би могло да накара Мич да се обади на Норман, но така и не измислихме нищо. Норман си спомни, че веднъж с Мич били на някакъв прием и там Мич започнал да го разпитва за политическите причини за серията статии на Норман за мафията. След това на Норман му предложили да направи няколко репортажа за общата политическа ситуация в ООН и за предстоящите избори в Щатите. Мич не би трябвало да се интересува от всичко това, защото работел в съвсем друга област.
Влезе една от прислужниците и каза, че търсят Хай по телефона. Когато се върна, той не можеше да прикрие възбудата си. Като изчака да останем сами, Хай ми каза:
— Ал Кейси е открил шофьора, който според него последен е видял жив Мич. Като се качил в таксито, Мич го накарал да тръгне след една кола, която се движела но Двайсет и първа улица. Изчакал около петнайсет минути, докато от магазина не излязъл един човек с пакет под мишница. Онзи вървял пеша до края на квартала и се качил в частна кола, която очевидно била повикана по телефона от магазина. Мич проследил колата до околовръстния път, но после онези се понесли с бясна скорост. Когато шофьорът се опитал да ги следва, се натъкнали на полицейски патрул, който ги глобил за превишена скорост. Тогава Мич помолил шофьора да го откара отново до центъра и слязъл край дома си.
— Шофьорът сигурен ли е, че това е бил Мич?
— Познал го е по снимката. Запомнил го много добре, защото Мич му дал голям бакшиш, който покрил загубите от глобата.
— Има ли някакви сведения за втората кола? — попитах аз.
— He, те така и не успели да се приближат достатъчно до нея. Вече притъмнявало, движението било много натоварено, но шофьорът мисли, че колата била тъмносиня на цвят. Но не си спомня марката.
— Жалко. Не е ли успял да разбере нещо в магазина?
— Никоя от продавачките не е забелязала или запомнила нещо интересно по отношение на купувачите, но една от тях наистина е продала бяло боди. Проверих копията от касовите бележки. Било платено в брой, затова не са оставени нито името, нито адресът на купувача.
Погледнах замислено Хай. Нещо ме тревожеше, въпреки че не можех да разбера какво именно.
— Трябва да съобщим на Пат за това — казах аз.
— Той вече знае — отвърна Хай. — Но каква полза имаме от всичко това, след като не знаем кого трябва да търсим.
— Мич го е познал.
— Но Мич познаваше куп хора.
— Но защо именно този? — продължавах аз. — Какво странно има в това, че някой от тълпата купувачи купува бяло боди за своята изгора?
— Може би той го е правел и преди това. Може би е забъркан в неща от такъв род — спокойно вметна Норман.
— Това може да се изясни — каза Хай.
— Пат ще проверява картотеката и ние ще се опитаме да му помогнем. Ще дойдеш ли с нас, Майк?
— Не, вие вървете, а аз ще се опитам да действам в друго направление. По-късно ще ти се обадя.
Лицето на Хай отново придоби загрижен вид.
— Слушай, Майк…
— Това е само предположение — прекъснах го аз. — И ние трябва да подходим към него от всички
