възможни гледни точки.
Като че ли Джералд Ют съжаляваше, че си тръгваме, но не настоя да останем. Взехме си довиждане с някои от гостите и Далси Макинес излезе да ни изпрати. Казах й, че искам да проверя някои неща, но ще дойда на уговорената среща.
Навън Хай махна на едно такси и ме свали срещу Нюз Билдинг, а самият той продължи, без да ми задава повече въпроси.
Наблизо имаше малък бар, който по обяд обикновено се пълнеше с журналисти. Тим Райли седеше на обичайното си място и като че ли бе изцяло погълнат от вечния разговор с бармана за Ню Йорк Мете. Той беше спортен наблюдател, който в дадения момент работеше в отдела на коректорите, но изобщо не можеше да се раздели със спомените си за бейзбола.
Той се усмихна, когато седнах до него, но не му дадох възможност да ме въвлече в дискусията за спорта.
— Окажи ми тази любезност, Тим… — започнах аз.
— Майк, нямам вече нито един билет. Аз…
— Не, не, не става дума за това. Имам предвид Мич Темпъл.
Той остави чашата и лицето му стана сериозно.
— Питай.
— Мич пазеше ли черновите от репортажите си?
Тим направи гримаса и кимна.
— Разбира се, всички правят така, в случай че им се наложи да възстановят нещо.
— Бих искал да ги погледна.
— Ами че можеш да разгледаш старите броеве.
— Твърде е сложно, с черновите е по-лесно.
Той допи на един дъх мартинито си, хвърли една банкнота на плота и стана.
— Да вървим — каза кратко той.
В кабинета на Мич Темпъл миришеше на застояло, сякаш се намирахме в непроветрен обор. Старият шлифер все още висеше на закачалката, пепелникът беше пълен с фасове. Някой се беше ровил във всички чекмеджета и беше оставил на бюрото купища хартия. Картотеката с две чекмеджета беше оставена на бюрото, две от тях бяха частично опустошени. Но тъй като вътре бяха само неговите собствени чернови, прикрепени с кламери, никой явно не беше правил внимателен оглед.
В папките имаше планове за всеки месец. Най-първите бяха отпреди две години. В някои папки имаше фишове с описание на различни слухове, които при проверка бяха потвърдени с факти, всевъзможни забележки по повод на отделни лица, които по-късно се превръщаха в репортажи.
Подхванах с крак въртящия се стол, придърпах го към картотеката и седнах.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Тим.
— Самият аз не зная какво търся.
— Добре, стой си тук колкото искаш, никой няма да те закача. Ако намериш нещо, обади ми се. Става ли?
— Не се притеснявай, Тим, разбира се, че ще го направя. Благодаря ти.
Мич Темпъл не беше само обикновен репортер, който се занимава с клюките на Бродуей. В записките му имаше истински малки бисери и паметта ми подсказваше, че впоследствие те се бяха превърнали в убийствени репортажи.
Той бродеше из цял Ню Йорк, въпреки че основната му тема винаги е била Бродуей. Но често се намираха странични теми, свързани с Бродуей, и тогава той за известно време се превръщаше в истински кръстоносец. Серията от статии за мафията беше довела до специално разследване на дейността на нейните шефове, което приключи с няколко строги присъди. На два пъти той се беше намесвал в политически афери и беше разобличил няколко политици от града.
Имената на Далси Макинес и Джералд Ют често се мяркаха в записките на Мич. Понякога те бяха домакини на някой прием, понякога — гости. Някои от кавалерите на Далси се оказаха фигури от международен мащаб в областта на политиката и финансите. Тя беше обиколила целия свят в качеството си на представителка на Проктър Груп и беше приета в най-известните домове в Европа и Америка. Въпреки че Мич беше отбелязал, че тя има отношения към някои политически събития и винаги взима участие в развлеченията на представителите на ООН, все пак тя нямаше никакви особени политически позиции и не беше близко с големите политици.
Сведенията за Джералд Ют бяха повече. Той винаги беше взимал участие във финансирането на някоя перспективна акция или биваше заинтересован от такива проблеми, каквито са разузнаването или международните отношения.
На два пъти е имал романтични връзки с известни дами, но по-далеч не е стигнал.
В един от репортажите си Мич намекваше, че Ют е използвал влиянието си върху делегата на един свален диктатор от Южна Африка, за да сключи доста изгоден контракт за разработка на минерални ресурси за една от своите компании, но при съвременния начин на водене на бизнес в това нямаше нищо особено.
В записките имаше и други имена, познати и непознати. Три седмици поред Мич беше изобличавал в репортажите си лицемерието на американското правителство по повод на поетите от него задължения и във връзка с това споменаваше името на Белар Рис, който беше изплувал на повърхността веднага след Втората световна война със значително състояние. Беше оглавил преврат в страната си, която в резултат на това се бе превърнала от колония в независима държава, която го беше избрала за свой представител в ООН. Той се опитваше да получи признание за страната си от коалицията арабски държави, оглавявана от Наку Ем Абор.
„Да, тук Мич е пропуснал нещо“ — помислих си аз. Страната беше влязла в коалицията и именно стария Наку честваха днес на приема, устройван от Джералд. Мич много се беше мъчил да ги разобличи, но напразно.
Въпреки разследването, проведено от Темпъл, и въпреки публикуването на получените факти, двата съюза на работниците в страната бяха взели надмощие, в страната беше избухнало въстание, в резултат на което столицата беше частично разрушена, и политикът, който беше оглавил цялата тая дандания, бе избран отново, въпреки че се намираше в тесни връзки с комунистите.
Имах на разположение още десетина минути, така че направих последен опит и започнах да се ровя в последното чекмедже без особено голяма надежда, че ще открия нещо.
Беше ми интересно да чета материалите, но в тях нямаше нищо особено. Отново изплува името на Белар Рис. Един път го беше отупал някакъв плейбой, друг път италианското правителство го беше обвинило във връзка с група спекуланти, които продавали на невероятни цени лекарства на черния пазар.
Имаше още някакви истории с разни дребни риби от шоубизнеса, но във всичко това нямаше нищо особено.
Бях прегледал вече около една трета от репортажите и доколкото можех да разбера, това си беше чиста загуба на време. За да накара някой да го убие, Майк би трябвало да напише нещо много по-важно. Нито един здравомислещ човек не би рискувал да вдигне във въздуха цялата полиция и всички журналисти заради тези глупости тук. Наистина можеше да се допусне, че онзи не е бил здравомислещ… Може да е бил някой обикновен психопат.
В дванайсет и двайсет вече бях пред Проктър Груп Билдинг. Нощният портиер хвърляше към мен тревожни погледи. След пет минути се появи Далси и ме поздрави. Онзи се успокои. Тя беше успяла да се преоблече някъде, носеше пола и пуловер, на раменете й беше наметнато късо сако. Приличаше на тийнейджърка, която отиваше на късна среща с любимия.
— Отдавна ли чакате?
— Около пет минути. Как мина приемът?
— Блестящо. Жалко, че си тръгнахте толкова рано. Бихте могли да видите величията на деня, най- великите мъже на велики нации.
Казах тихо мнението си по този въпрос и тя се изсмя, като ми хвърли дяволит поглед.
Далси имаше ключ от служебния асансьор, който мигновено ни качи до десетия етаж, където се
