— Кой още беше в колата?
— Сега ме хвана натясно. Във всеки случай бяха негови приятели. Обикновено седяха и разговаряха няколко минути, преди да слезе от колата. Не съм оглеждал колата, но определено знам, че е разкошна. Може би е била на някой негов роднина. Много от тях тук имат роднини, само че обикновено те не са много добре обезпечени.
— Качвал ли сте се на кораба някога?
— Няколко пъти. Напълно приличен кораб.
— Имат ли посетители?
— Не съм виждал. Че кой се интересува от товарни кораби? Разбира се, този е един от най-добрите, но все едно това е само един товарен кораб.
— Как мога да позная Дювал, ако го видя?
— Ами, ако не носи прословутата си шапка, ще го познаете по това, че е среден на ръст, прилича на чужденец и говори с акцент. Ако разбирате от физиогномика, бих казал, че лицето му може да стане доста подло, ако поиска, но вероятно всички чужденци изглеждат така. Видът му е такъв… сякаш крие някаква тайна.
— Знам какво имате предвид. Имате ли някаква представа как мога да го намеря?
— Ни най-малка. Боцманът се опитва на няколко пъти да го открие, но не успя. Има си някакви места, в които се крие. Може би жени. Тези моряци направо са побъркани на тема жени. Миналия път боцманът направо го сдъвка, искаше да разбере къде е бил, а онзи го погледна с невиждащ поглед, сякаш въобще не съществуваше, и се качи на палубата. Предполагам, смята, че може да прекарва времето си на брега така, както си иска. Винаги слиза на брега сам. Останалите не ходят по-далеч от шест квартала. Постоянно се връщат за пари и дрехи, които стават за носене само няколко часа, защото се прибират пияни като свине. А Дювал слиза веднага и се връща преди отплаването. Винаги е трезвен и е още по-изтупан, отколкото е бил, когато е слязъл на брега. Носи само нови дрехи.
Останах още около пет минути със стареца, но той не можа да добави нищо към разказа си. Благодарих му, пресякох улицата, влязох в един бар и се приближих до телефона. Накрая успях да се свържа с Пат в апартамента му. Казах му, че ще отида при него, и го помолих да сложи кафе.
Докато седяхме в кухнята на ергенската му квартира, му разказах за историята в хотела и за това, което бях разбрал за Пинела. Когато свърших, той се втренчи в мен през масата и с отвращение захвърли лъжичката си в другия край на стаята.
— Дяволите да го вземат, Майк, кога ще се научиш на някои неща?
— Джоунс нямаше да ти разкаже повече от това, което каза на мен.
— Знаеш, че имаме начини да се оправяме с момчета като него.
— Глупости. Тези момичета не биха подали оплакване срещу него.
— Не е нужно. Да не мислиш, че нямаше да намерим други свидетели?
— Е и какво? Някой съдия щеше да му даде един месец, а след това той щеше да се върне към бизнеса си. Хайде Пат, ти изглеждаш по-умен. Сега няма да може да работи в този град повече.
— Също и ти, ако районният прокурор научи за това.
— Кой ще му каже? — ухилих се аз. — Както и да е, какво ще кажеш да проверим дали в Интерпол нямат нещо, свързано с Али Дювал.
— И след това какво??
Допих си кафето и изтиках креслото назад от масичката.
— Хайде да съпоставим нещата, Пат. Имаш три мъртви жени, които, както знаем, са имали някакво отношение една към друга. Аз имам една жива, която се връзва с общата картина. Имаме още и някакъв тип на име Теди Гейтс, който е познавал поне три от тях. Започнах да издирвам Грета Сървис и следите й ме доведоха до Проктър Груп. Далси каза, че появата ми там е предизвикала доста разговори… Така че е напълно възможно слухът за мен да е достигнал до ушите на Гейтс, още повече след кампанията, която пресата предприе по мой адрес.
Пат кимна в знак на съгласие и си потърка очите.
— Добре. Той си е спомнил за картона на Грета, на който са били посочени адресът й и името Хауел. Кой го знае какви снимки е правел. Половината от порнографията се прави в подобни заведения. Веднага е отишъл в офиса си, но белята вече била станала. Твърде късно е извадил картона от картотеката. Грета не е искала да я намерят. Гейтс също. Така че, когато аз все пак я открих, Грета побърза да изчезне. Вероятно се е свързала с Гейтс и той също изчезна, когато видя, че всичко пропада.
— Във версията ти има доста пукнатини.
— Но като начало все пак е нещо. И освен това ни връща към Мич Темпъл. Той е проявявал интерес към смъртта на Дилейни и Постън. Познал е някого и е тръгнал след него, някого, който е купувал бяло боди. Пат вдигна ръка:
— Но това още не е доказано.
— Зарежи доказателствата. Да се опитаме да направим някои предположения и да видим какво ще се получи. Вероятно се е случило едно от двете неща: или онзи, когото Мич е видял и след когото е тръгнал, го е познал и го е проследил до жилището му, или самият Мич е направил някой тъп номер. Знаем, че се е опитвал, наистина неуспешно, да се свърже с Норман Харисън. Знаем, че е ровил в картотеката на информационния отдел и е търсил някакъв фотоматериал, който да потвърди подозренията му. Да предположим, че е решил да установи директен контакт с онзи, когото е преследвал, за да го разобличи.
— Звучи доста глупаво.
— Съвсем не, ако допуснем, че този човек е бил доста голяма клечка, за да може да се свърже с него директно. Подценил е възможната съпротива, но може би си е струвало да рискува. Не забравяй, че той е искал да се види с Норм Харисън. Може би е смятал, че именно Харисън е бил на вратата онази вечер, когато е бил убит.
— А ти, Майк, с какво разполагаш?
— Засега само свързвам нещата. Успешно или не, аз се движа от момичетата към Мич, Грета, Гейтс, Джоунс, Али Дювал. И макар че нишката е твърде тънка, свързващото звено не буди никакви подозрения — това са онези бодита, факторът, който задвижи лавината. Ако го отстраним, ако тези момичета бяха облечени различно, нямаше да стигнем доникъде. Разбира се, докато Хари Сървис не излезе на сцената.
— Майк — каза сериозно Пат, — даваш ли си сметка, че ние всъщност не разполагаме с нищо определено? Дори онзи момък, когото така мило си изритал…
— Помисли за обратната страна на медала — казах аз. — Установил е контакт с някакъв тип в голям автомобил. Кола с униформен шофьор. Али Дювал също е свързан с някого в голяма лимузина. Има и нещо друго, което се появява постоянно в цялата тази история. През цялото време слушам за някаква кука. Казаха ми, че Грета Сървис е била видяна в Гринуич Вилидж да се движи с него. Джоунс нарича Али кука. Точно такова описание беше дадено и на Орсло Бухер. На котва в пристанището има един чужд кораб. Според думите на Джоунс Али се занимава с някакви далавери и ако в цялата тази история не бяха замесени няколко обикновени американски момичета, бих казал, че се плете някаква международна интрига.
— Много ти се развихри въображението! — каза Пат. — Няма да мирясаш, докато не объркаш нещата съвсем.
— Добре. Тогава ми обясни защо се интересуваш от начина, по който тези момичета умряха? Имаш ли някакво разумно обяснение, или все още се придържаш към версията за сексуалния маниак?
— Във всеки случай версията за сексуалния маниак е много по-логична, отколкото паяжината, в която се опитваш да ме омотаеш.
— Така ли?
Пат направи кисела гримаса и напълни чашките отново.
— Нека ти кажа още нещо, Майк. Тази вечер изникна още една възможност. Спомняш ли си делото на Корнинг отпреди три години?
— Не.
— Нещата бяха потулени веднага. Беше извършил три убийства на сексуална основа, труповете бяха
