— Как мислиш, Майк, това може ли да навреди на Проктър Груп. Знаеш какво имам предвид. Случаят ще стигне ли до широката общественост?
— Не виждам как може да стане това. Ако Гейтс се е занимава с други неща извън офиса си, това едва ли може да ви засегне.
— Моля те, Майк. Бъди дискретен. Ако те разберат: …макар и да ти помогнах… съветът на директорите няма да хареса това. Не бих могла да си позволя да бъда въвлечена в нещо сензационно. Същото се отнася и за списанието ми.
— Ще се опитаме да ви предпазим. Далси, можем ли да се видим пак?
— С удоволствие, Майк. Кога?
— Колкото може по-бързо. Бих искал да използваш малко от влиянието си за мен.
— О!?
— Бих искал да се срещна с Белар Рис. Тя се засмя звънливо.
— Още един кариерист — каза тя. — Имах по-добро мнение за теб. Имам на разположение няколко млади лейди от представителни и богати семейства, които…
— Не се шегувам, Далси. Можеш ли да го уредиш? Тя улови заповедните нотки в гласа ми и отново стана сериозна.
— Имаш ли черна вратовръзка?
— Ще си намеря.
— Тази вечер във Фламинго Руум има дипломатически прием в чест на една от делегациите. Мистър Рис също ще присъства. Поканена съм и ще бъда щастлива, ако се съгласиш да ме ескортираш. Да се срещнем във фоайето в седем и трийсет. Но все пак няма ли да ми кажеш защо ти е нужно това?
— По-късно.
— Майк…
— Какво?
— Ако чуеш нещо за Теди Гейтс…
— Не се тревожи, ще го уредим. Ще се постарая да тушираме връзките му с Проктър Груп.
— Благодаря ти, Майк.
— До скоро виждане.
Затворих телефона, изчаках няколко минути, а след това се обадих на номера в Бредбъри, който Велда ми беше дала. Никой не отговаряше в стаята й, а на рецепцията не бяха оставяни съобщения за мене.
Обадих се на Пат. Каза ми, че имал малко работа в горната част на града, и си уредихме среща в Блу Рибън точно след един час.
Ню Йорк все още беше под покривалото на смога. Въздухът бе пронизан от влага и прохлада от океана, тълпата на улицата се беше покрила някъде. Имах на разположение 45 минути, така че се насочих лениво на изток, стигнах навреме до Блу Рибън и успях да изпия едно кафе с Джордж, преди Пат да дойде. Той влезе точно, като по разписание, хвърли шапката си на закачалката и придърпа един стол срещу мен. Имаше много уморен вид, около очите и край устата му се бяха образували тънки бръчици.
Изчака да донесат кафето му и каза:
— Работата с Корнинг се изясни.
— Какво стана?
— Намерихме типа от предградието, за когото се твърдеше, че е Корнинг. Оказа се, че сме попаднали в една от проклетите ситуации на припознаване и аз не мога да обвиня за нищо момчето, което го посочи. Оня тип беше много възмутен, но реши да се направи на примерен гражданин, дори ни позволи да снеме отпечатъците му за установяване на самоличността му. Беше чист. Служил е във Вашингтон, петнадесет години е работил на Уолт Стрийт. Истински провал.
— Значи версията ти със сексуалния маниак пропадна.
— Има и още нещо — Пат бръкна в джоба си, извади два сгънати листа и ми ги подаде. В очите му се появи особен блясък и той почти се изправи на ръба на стола. — Нашият медицински експерт се прояви. Спомняш ли си, бях ти споменал за някои химически заместители, които предизвикват същите симптоми, каквито бяха открити при Постън.
Кимнах с глава.
— Това е формулата им. Подобно вещество дори не се произвежда у нас. Пуска го в много малки количества една френска фирма, която го разпраща на определени клиенти, а те на свой ред го използват при провеждането на химически анализи за установяване на редки елементи в съдържанието на земните проби. Един от купувачите е Перикон Кемикълз.
Погледнах го и усетих как очите ми се присвиха.
— Роналд Милър, приятелят на Мич Темпъл. Той работи в тази фирма.
— Да, армейският приятел, писателят.
— Свързахме се с него тази сутрин — продължи Пат. — Потвърди, че те използват това средство… нарече го С-130. Известни са им също така и страничните му ефекти… Всъщност неговите свойства ясно са посочени на контейнера. Преди да се научат правилно да си служат с него, няколко души са загинали. Поражението става през кожата. Веществото се произвежда от 1949 година и фирмата производител води регистрацията на неговата продажба и на използването му. И точно тук започва всичко. Преди около година, по време на разтоварването е била открадната част от партидата от това вещество, което е било поръчано от Перикон Кемикълз. Не успели да намерят нищо, макар че били предприети всички мерки, а и самата фирма разпратила предупреждения за това, че веществото представлява смъртоносна отрова. Проведохме разследване и се оказа, че компанията два пъти е получавала поръчки от някакви странични лица, но е отказвала да ги обслужва, защото това вещество се продава само на определени фирми и за определени цели. И двата пъти поръчките били давани по телефона. А сега най-главното: С-130 е било превозвано от Марсилия в Танжер на борда на Пинела.
— Али Дювал — просъсках аз.
— И тогава той е работел като стюард на същия кораб.
— Тук има едно слабо място, Пат.
— Зная. Мич Темпъл, разбира се, не е можел да знае от какво е умряло момичето. Не е имал причини да проверява Милър по този повод.
— Но безспорно той е искал нещо. Пат кимна.
— Перикон Кемикълз е била въвлечена в съдебен спор по повод на кражбата и ние ще се заемем сериозно с този въпрос, каквото и да ни струва. Тук би трябвало да има някаква връзка.
— Колко струва това нещо?
— Хиляда и двеста долара за унция.
— Че то е по-скъпо и от хероина.
— И половин литър липсва!
Подсвирнах тихо с уста.
— Но това е цяло състояние. И някой може да се възползва от него.
— Опаковката е малка и лесно може да бъде пренесена от едно място на друго. По дяволите, това нещо се разтваря във вода, с него може да се импрегнира някоя тъкан, а после веществото да се възстанови по обратния път.
— Някаква информация за Али Дювал?
— Засега нищо. Произхожда от френско-арабско семейство и сега претърсваме местата, където би могъл да се намира. Изпратили сме снимката му и в края на краищата ще го открием.
— И в какво ще го обвините?
— Ще го принудим да направи пълни признания.
— Не те питах за това.
— Това е другото празно място в картината. Предпочитам да не мисля за този проблем сега. Ако той е замесен в нещо сериозно, може би някоя друга страна ще поиска да го предадем. Изпратихме запитване до Интерпол и всеки момент чакам отговор.
Пат спря за минута и допи кафето си. Остави внимателно чашата на масата и започна да проучва лицето ми.
— Можеш ли да добавиш нещо?
