Тела, родени за бикини

Долепих око до процепа, за да мога да получа по-широк обзор, и ги видях — едни седяха в кресла, други стояха и пушеха. Но всички се наслаждаваха на спектакъла, който се разиграваше за тях в средата на стаята.

Там се намираше клетка с размери приблизително осем квадратни фута, решетките бяха дебели колкото палеца ми и покрити с тънък проводник.

Тя стоеше напълно неподвижно по средата на клетката на дървен подиум в много неудобна поза. Черните й коси рязко изпъкваха на фона на бялото боди, което беше отворено отпред и преметнато през рамената й. Фалшивата усмивка на смъртен ужас сякаш бе нарисувана на лицето й, очите й, изпълнени с мрачна решителност, като че ли не вярваха на това, което ставаше. Нито едно мускулче не помръдваше по тялото й и в призрачната синя светлина, която я заливаше, виждах, че очите й следваха движенията на двете гърмящи змии, които се извиваха на няколко инча от крака й, с нервно потрепващи раздвоени езици, реагиращи на опасността в тази странна атмосфера и яростно тресящи опашки.

Отново бях намерил Грета Сървис!

Трудно ми беше да кажа от колко време се намираше в тази клетка, но беше напълно очевидно, че момичето успява да запази неустойчивото си положение само с цената на огромно напрежение на мускулите. Всяко движение, колкото и малко да бе то, можеше да накара змиите да се хвърлят в атака.

Някаква фигура се размърда в задните кресла и аз видях Белар Рис. За част от секундата той се оказа в ивицата светлина и върху лицето му видях изписана усмивка на похотливо удоволствие. Беше седнал на страничната облегалка на креслото, едната му ръка беше преметната през рамото на дамата, която заемаше креслото.

Нечий глас от другата страна попита:

— Колко време продължава това, Белар.

Той погледна часовника си.

— Четирийсет минути.

После се чу глас откъм креслото, на чиято облегалка седеше Белар.

— Май ще загубите облога, Белар, и тя ще получи вашите петдесет хиляди.

Кожата ми настръхна, защото отговорът на загадката се намираше в тази стая. Гласът принадлежеше на Далси Макинес.

Белар Рис отговори:

— Не, няма да загубя и вие ще получите удоволствието, което очаквате.

От колко време се занимаваше с това, Далси? Издирвала си жени, които са били съгласни да доставят такъв род удоволствие и наслада? Да, положението ти е облекчавало много задачата ти. Колко ли нещастни момичета, за които ние дори и не подозираме, са умрели вече по този начин? И дали е имало такива, които са печелели ужасния бас и са се оказали по-силни от тази извратена жажда за удоволствия? И какво си печелила ти, Далси? Момее би именно с това се обяснява твоята изключителна популярност в светските кръгове!? Кого още си примамила в този тесен кръг, който би могъл да бъде шантажиран политически, защото е станал кръвен брат в престъпленията ти?

Сигурно е била поразена, когато аз се намесих в играта, защото до този момент всичко е било внимателно планирано и осъществявано. Те имаха достатъчно, средства и пари, с които да оперират. А също и съзнанието, че ги пази щитът на дипломатическия имунитет.

Какъв беше твоят щит, Далси? Или парите и удоволствието от упражняваната власт бяха повече от достатъчни?

Сега можех да видя повечето от лицата в стаята. Това бяха предимно пришълци от страните, внезапно изплували на международната сцена с богатството и мощта си, но въпреки това си оставаха на равнището на примитивното варварство. Но не всички. Някои от тях бях виждал във Фламинго Руум и те имаха много респектиращ вид.

Далси отлично беше подбирала всички обекти. Това бяха самотни жени, които нямаха кой да се грижи за тях. Бяха готови да направят всичко, с надеждата, че ще получат малко състояние.

Грета беше единственото изключение. Тя имаше близък човек, който можеше да се погрижи за нея. И тя се стремеше да получи тези пари, защото също имаше за кого да се грижи. Може би Хари Сървис не го заслужаваше, но за нея той беше единственият близък човек на света и тя беше готова да изпълни обещанието си към него.

Лицето й сега се бе стегнало още повече от преди, от израза й ясно личеше, че едва успява да издържа на огромното напрежение и на близостта на змиите.

Жалко, че Мич Темпъл не можа да види в какво се бе препънал. Той беше започнал да преследва един убиец, защото му се бе сторило, че някаква нишка свързва в едно цяло смъртта на двете момичета и двете евтини найлонови секс-бодита. Обиколил купища магазини и е имал късмета да свари Белар Рис точно когато е купувал още едно боди. Дори когато публикува своята статия за дейността на Рис, не е бил сигурен в личността на човека, когото е следял, затова е отишъл в информационния отдел и там в картотеката наистина е намерил снимката, която потвърждаваше, че това е именно Белар Рис.

Обаждането му на Норман Харисън също се вписваше в картината. Трябвали са му убедителни доказателства, защото не е толкова лесно да се обвини такъв човек. Но Норм е бил извън града. Тогава Мич е потърсил друг източник на информация. Навярно Роналд Милър е съобщил на Мич за съдебния иск на неговата компания по повод кражбата на С-130. Това също се вписваше в картината. А тази кражба е била извършена на кораба, който е бил собственост на Белар Рис. Али Дювал сигурно е разпознал съдържанието на каргото, докладвал е на Рис за потенциалната стойност на стоката и му я е доставил на брега.

Бедата на Мич е била в това, че Роналд Милър в нужния момент също е напуснал града и тогава Темпъл е имал само една възможност — да се обърна непосредствено към Рис, да уговори проформа интервю с него по един или друг въпрос, а после да се опита да измъкне нещо от него. Но и Рис не е бил вчерашен.

Той е знаел кой е Мич, защото снимката му винаги придружава статиите му, и е разбирал какво се кани да направи, затова е приключил историята с един точен удар с нож в сърцето.

Въпреки това нещата не приключиха благополучно. Аз започнах да издирвам Грета, която би могла да ме отведе до него. Те вече са били сключили контракт с нея, била е готова на всичко, въпреки че е знаела какво е станало с предишните момичета. Навярно са я криели тук в очакване на тази нощ и тя е постъпила така по свое собствено желание.

Но те не са знаели какво точно ми е известно. Вестниците превъзнасяха способностите ми и те не са могли да рискуват. Орсло Бухер им е принадлежал телом и духом и те са го използвали за някои дребни поръчения. Той претърсил офиса ми, после се опита да ме убие и самият загина.

И така, те отново се оказаха с празни ръце.

Аз продължавах да търся Грета.

Тогава те са позволили на Грета да се срещне с мен.

С помощта на Лоренцо Джоунс Али Дювал наредил нещата така, че Грета да използва стаята на Вирджиния Хауел, един контакт, който едва ли би ме насочил по следите им. За Далси не е представлявало никаква трудност да сложи картона на Грета Сървис в картотеката на Теди Гейтс и да ми подскаже къде да я търся. После го е взела оттам и е изпратила Теди на среща със собствената му смърт. Пуснали са навсякъде „червени херинги“ и „диви гъски“, за да направят невъзможно преследването.

Но те не са взели предвид едно обстоятелство, а именно, че Лоренцо Джоунс ще прояви интерес към Али Дювал. Джоунс намирисваше големите пари отдалеч и можеше да ги преследва достатъчно дълго време, но той също така надушваше и неприятностите и се боеше от тях като дявол от тамян. Не са предполагали също, че след срещата си с Грета ще продължа да се интересувам от случая. Тя е била в стаята по собствено желание. Трябвало е да отиде там, след като е искала да получи тези пари, от които се е нуждаела толкова отчаяно.

Но колко си глупава, Далси! Това не би могло да продължава вечно. Ти не можеше постоянно да покриваш нещата!

Разнесе се шум от гласове, който се смени с ледено мълчание. Отново долепих око до процепа. Грета се беше олюляла върху постамента и двете змии веднага се размърдаха, острите им езичета се замятаха бързо във въздуха, за да открият източника на движение, и ужасният шум, който издаваха с опашките си, се усили.

Сега беше моментът да действам!