Реакцията му беше като на истински професионалист. Само сви рамене и тръгна към вратата. Може би имаше и други, но нямаше да смеят да предприемат нищо.
Когато се приближихме, разбраха какво се е случило, Блеки започна да се надига, но Чет го спря с жест и ми кимна, сякаш нищо не се е случило. Седнах с гръб към колоната, казах на човека от улицата да дойде до мен и погледнах трите неприятни лица.
— Кафе? — попита Чет.
Не му обърнах внимание.
— Защо са тези детски игри? — Кимнах по посока на мъжа до мен.
— По навик, предполагам.
— И Блеки ли е навик?
Убиецът се втренчи в мен, изпълнен с копнеж да се измъкне. Надявах се да се опита.
— Той се занимава с друго — отвърна Чет.
— Дано да е така, Чет. Не си ли му разказвал за мен?
— Блеки знае.
— Но не е особено впечатлен?
Сондърс изръмжа на ниска скорост.
— Нищо не може да ме впечатли, надут пуяк такъв.
— Винаги има първи път, Блеки. В общи линии той е и последен.
— В ръката му има пистолет — каза типът до мен.
Чет го изгледа с отвратена гримаса и пак се обърна към мен.
— Успокой се, Куче. Искам само да поговорим.
— Ти ме покани на купона.
— Видяхме Маркъм и Брайди.
— Какво ще кажеш?
— Обичаш да използваш фантазията си, нали?
Ухилих му се.
— А защо не? Не могат да ме обвинят в убийство. Веднага щом ченгетата проверят досиетата на тези двамата, ще решат, че няма нужда да си дават много зор да ме окошарят. На тях им допадат вътрешните вражди. Те поддържат бизнеса на цветарските магазини и погребалните кантори, а освен това значително улесняват работата им.
— Ако ставаше дума за обикновено убийство, може би. Но това тук ми прилича на покана за война.
— Браво, Чет. Позна. Освен ако Турчинът не го приеме с благородство и не схване, че е предупреждение да се откаже.
— Турчинът не приема нищо с благородство.
— Тогава ще пусна в действие някои механизми.
— Дявол да го вземе! Точно от такава помия се страхувам!
— Не ме обвинявай мен, приятел. Не започнах аз. Всеки, който се опитва да ме следи, ще си изпати. Това важи и за Турчина. — Замълчах и го погледнах. — Ето какво ме изненадва — това малко тлъсто лайно е твърде дребно, за да се залови за такава тежка работа.
— Не ти ли минава през ум, че някой може да го натиска отзад?
— Минава ми.
— Защо, Куче?
Не му отговорих.
— Никой не се оттегля от този бизнес.
— Освен мен. Вече го направих.
— Само си мислиш, че си. Когато се оттеглиш, ти си мъртвец.
— Чувал съм го и друг път. Реших да стана изключение.
Чет опита кафето си, след това го даде на Блеки и му каза да донесе ново — топло. Нареди на другия да отиде с него и когато останахме сами, заговори:
— Въртях доста телефони, Куче. В момента ми идват някои странни мисли.
— Какви?
— Питам се защо три различни международни синдиката се потят така обилно поради факта, че си напуснал сцената.
— Защото знам твърде много.
— Всеки знае твърде много. Никой не се интересува от знаенето.
— Престани да усукваш, Чет.
— Да си в състояние да докажеш твърде много, е съвсем друга история.
— Добре де — изсумтях — имаш предвид, че ако ме премахнат, ще излязат наяве множество осезаеми факти, така ли?
— Нещо такова.
— Тогава защо изпратиха Маркъм и Брайди?
Блеки и другия се върнаха с кафето го оставиха на масата. Когато седнаха, Чет сложи мляко и захар и го отдалечи чашата от себе си.
— Може би не са искали да те убият. Може са възнамерявали само да те притиснат. Онези двамата знаят всички фокуси и ако решат, че някой трябва да говори, той говори.
— Само че този път попаднаха не на когото трябва.
— А следващия?
— Говори направо, Чет. Това увъртане започва да ме отегчава.
— Ние също сме замесени, Куче. Ако се разприказваш, ще ни извадиш всичките на показ, а мога да те уверя, че ценим повече себе си, отколкото теб.
— Тогава защо си довел големия си убиец?
— Имаме много такива, Куче. Не ги познаваш всичките.
— Но миришат еднакво.
— Сега наистина съжалявам, че отървах кожата ти — каза той злобно. Гласът му едва се чуваше, но говореше абсолютно сериозно.
— Винаги можеш да се поправиш, приятел — обясних му аз и зъбите ми се показаха. — Можеш да започнеш веднага. Ще ви натръшкам тримата и ще изчезна преди да са утихнали изстрелите.
Очите на Чет се присвиха, а кожата около устата му се изопна. Даваше си сметка, че не се шегувам и това личеше по лицето му.
— Няма да се измъкнеш безнаказано.
— Искаш ли да опитаме?
Облегнах се и им показах цевта на пистолета през свивката на кръстосаните си ръце. Тримата стояха съвършено неподвижно.
— Остави това — каза Чет.
Кимнах бавно, без да ги изпускам от поглед.
— Тогава всичко е в твои ръце, Чет. Само помни, че не играя в защита. Само нападателите печелят. Ако още някой се опита да направи нещо, няма да се интересувам кой го е изпратил. На никого няма да се размине, така че ако си намислил нещо, вразуми се, и кажи на другите също да се вразумят. Иначе всички ще са в един кюп.
Станах и си нахлупих шапката. Мушнах пистолета в кобура, но задържах ръката си така, че да мога да го извадя по-бързо от тях. Чет взе кафето си. Очите му все още бяха присвити.
— Прави ли бяха те, Куче? Готов си да се защитиш с неща, които биха пратили по дяволите всичко?
— Човек никога не знае какво ще се случи, нали? — отговорих аз. Изчаках докато една двойка стана от масата си и тръгна да излиза. Тръгнах пред тях, за да ме прикриват, в случай, че на онези им хрумнеше да загърмят. Когато излязох на улицата, те все още седяха на масата. Блеки и другия слушаха Чет. Ръцете на Блеки бяха стиснати в здрави юмруци и той стовари единия върху масата. Представях си какво казва.
Погледнах часовника си — беше четири и петнадесет.
