за пореден път.
— Предполагам, че се е забавлявал.
— Може би. А какви радостни удоволствия предвиждаш ти?
Извадих чека от джоба си заедно с бележката, на която бяха описани подробностите и му го подадох.
— Искам да купиш къща, съветнико. След това изпрати работници, за да възстановят всичко каквото е било в началото.
Хънтър прегледа чека и бележката, а след това попита:
— Няма ли да е на твое име?
— Написал съм какво искам.
— Не си ли малко възрастен, за да играеш такива игри?
— Това не е игра, приятелю.
— А мога ли да попитам защо го правиш?
— Естествено. Аз никога не съм имал къща. Сега искам някой друг да се радва на удоволствието. Някакви възможни усложнения?
— Не. Предполагам, че и това трябва да се ускори?
— Това би трябвало да личи по сумата в чека.
— Догрън Кели — засмя се той, — ти си истински копелдак.
— Какъв ужасен език в устата на човек с твоето положение.
— Глупости. Това ли е всичко?
— Не.
— От това се страхувах.
— Остава да ми отговориш само на един въпрос. Защо Дени и Ал не са се оженили?
Хънтър ме изгледа няколко секунди и каза:
— Тъкмо започвах да се чудя кога ще ме попиташ това. — Келнерът дойде и остави порциите ни, адвокатът опита, хареса му и избърса устата си със салфетка. — Скоро след войната бяха уговорени няколко кандидатки. Предполагам, спомняш си как се уреждаха тези неща в семейството.
— Как бих могъл да забравя?
— За жалост, със странното си поведение братовчедките ти провалиха нещата. Макар и двамата ти братовчеди да бяха обещаваща партия, тези, които уреждаха кандидатките, останаха много недоволни от това и се отказаха.
— Това ли е всичко?
— Не съвсем. Следващите ми думи отчасти се основават на догадки. Денисън и Алфред никога не са си поставяли за цел да се оженят. И двамата са предпочитали да запазят положението си. По едно време Дени прояви интерес към вдовицата Хейвлок, но тя се омъжи в семейство с верига магазини, заедно с цялото си състояние. Братовчедът Алфред е ухажвал няколко незадомени и бих добавил, грозни дъщери на богати семейства, но не се получи нищо. Тези хора, забогатели през войната, изобщо не можеха да приемат човек като Ал. Мисля, че са си давали сметка към какво се стреми той.
— А в момента?
— В момента на хоризонта няма нищо подходящо за женитба, Куче. Във финансово отношение братовчедите ти също не са най-добрата партия. — В очите му се появи странен блясък. — Миналата седмица, когато бяхме в Линтън, прегледах счетоводните книги. Сключили са някои големи и съществени договори. На книга нещата изглеждат много добре, но директорите на завода говорят смущаващи неща. — Той замълча за миг, за да ми даде време да осъзная думите му. — „Барин“ няма да е в състояние да ги изпълни, освен ако не подменят оборудването, а нямат пари за това.
— Съветнико, не може да са толкова глупави.
— Тогава отговорът е очевиден, нали?
Кимнах.
— Надяват се на някакво финансиране. Но откъде?
— Това, драги, е техен проблем.
— А колко ще излезе подмяната на оборудването?
— Грубо казано, няколко милиона.
— Колко грубо?
— Около петнайсет.
— Доста е. Нали не смятат да започнат работа и след това да молят за отсрочка?
— При тези договори няма да я получат. Изглежда се надяват на нещо друго.
— Гранд Сайта обявена ли е за продан?
— О, не биха се поколебали да я продадат, но няма купувачи. Може би след година-две положението ще се промени, но те не могат да чакат толкова дълго. Сроковете по договорите започват да текат следващия месец. Вече са вложили парите от Мондо Бийч в модернизацията на завода, така че определено започват работа.
— Ще трябва да я свършат.
— Предполагам. Чух един слух.
— Така ли?
— Крос Макмилън е готов да се намеси на следващото заседание на борда. Насрочено е за седмицата преди официалното влизане в сила на договорите. „Барин Индъстриз“ ще рухне.
Мисълта ме накара да се усмихна.
— Какво ще кажеш за това?
Лийлънд Хънтър не се усмихна. Продължи да ме гледа известно време и след това каза:
— Копелето у теб се проявява. Яж си обяда.
Казах на шофьора на таксито да остави Хънтър пред офиса му и се върнах към Флатайрън Билдинг. Ал Де Векио продължаваше да яде салам и да пие кафе от огромна чаша, залепил телефонната слушалка за ухото си. Когато затвори, ме покани да хапна, аз отказах и се настаних на свободния люлеещ се стол.
— За теб пише във вестниците, Куче. Шантавата Меримън и Лейгън ти отделят особено внимание. Прочете ли?
— Не.
— Описанието на Меримън те изкарва по-велик от кинозвезда. Истински секссимвол.
— Браво на нея.
— И Лейгън е страхотен. Поставя хипотетични въпроси… дали си се върнал, за да съживиш линеещия бизнес на семейство Барин и така нататък.
— Това би трябвало да повдигне цената на акциите.
— Не и при днешния пазар.
Той остави чашата си и се облегна на стола си.
— Какво те тормози, Куче?
Загледах се през прозореца към Манхатън. Смогът беше гъст и Емпайър Стейт Билдинг едва се виждаше.
— Имаш ли някакви връзки с мафията, Ал?
Той престана да се люлее и присви очи.
— Какво?
— Изнудвания, наркотици, организирана престъпност.
— Слушай, само защото съм италианец…
— Зарежи етническия произход, Ал. Ти си оправял счетоводството на хотелската верига „Къдър“. Накиснал си „Дейвуел Продъктс“ и си измислил как точно да стане поглъщането на Уортън.
Едва не падна от стола.
— Как, по дяволите, научи това?
— Аз също не си губя времето.
Ал се отпусна бавно, без изненадата да изчезне от лицето му.
— Страхотно го използваш. Всичките тези сделки бяха абсолютно чисти, иначе нямаше да се захвана с тях.
