— Така ли?
— За възможния роман между потомък на Барин и секретарка във филмова къща.
— Шарън?
Мона вдигна вежди утвърдително.
— Боже, аз съм достатъчно стар, за да й бъда баща.
— Съвършената холивудска двойка — усмихна се тя. — Би ли искал да ми станеш син?
— Знаеш ли как ще ми викат тогава?
— Разбира се. Кучи син. Много уместно. И внимавай с всичките тези огнени красавици наоколо.
Мона кимна и се отдалечи.
Часовникът ми показваше десет и четирийсет и пет. Вече трябваше да са се обадили. Махнах на Лий да дойде за малко при мен и се уверих, че е направил резервация в клуба си. Той и още един член щяха да закарат Шарън до апартамента й, да я оставят заключена вътре, докато й се обадя, а след това да отидат в „Райдър“, където се допускаха само членове. Излязох във фоайето, взех томче „Плодовете на труда“ и тръгнах към асансьора.
13
Човекът за свръзка от „Уелър-Фебре“ отговори на зададения му на френски кодиран въпрос, че са затворили до сутринта, което означаваше, че трябва да позвъня отново на дежурния телефон, който имаше засекретяващо устройство. Набрах номера и попитах:
— Подслушват ли ви?
— Може би. Тази сутрин идваха хора от ФБР. Изглежда френските тайни служби следят трансатлантическите разговори. Джейсън ни се обади два пъти от някакъв ресторант малко преди един от истанбулските куриери да бъде застрелян. Изчезнали са трийсет килограма хероин, готови за изпращане в Щатите.
— Кой го е застрелял?
— Никой не знае. Смятат, че е било неуспешен опит за кражба. Убиецът е изчезнал без следа.
— По дяволите — изругах. — Кой пипна наркотика?
От другата страна на линията се чу кискане.
— Това е най-смешното. Никой! Куриерът изглежда е очаквал нещо подобно и е сменил пакетите. Истинската стока все още е скрита някъде. Планът му е бил, ако всичко мине добре, да прибере парите и след това да каже на посредника къде да намери истинските пакети. За жалост не е предвидил, че може да бъде и убит.
— Никакви следи ли няма?
— Засега никакви. Куриерът беше професионалист. Сега започва големият лов. Както се казва, който свари, той ще натовари.
— Кой е поел нещата от наша страна?
— Ирландецът О’Кийф и Пиер Дюмон.
— Дявол да го вземе, О’Кийф има досие в Берлин и…
— Нищо и никакво обвинение за сбиване. Малко вероятно е да го познаят. Освен това — той се засмя отново, — ако някой трябва да се тревожи, това си ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Цялата работа носи твоя отпечатък. Прилича на твоя почерк, така да се каже. Носи се слух, че куриерът не е знаел за смяната на пакетите и че всичко е било великолепно организиран грабеж, а убийството е за да хвърли прах в очите на всички.
— Прекрасно.
— Някои хора са много ядосани. Самият Ле Фльор е определил награда или за хероина, или за главата ти.
— Това може да го извади на показ.
— Боя се, че не, въпреки че доста хора желаят да научат кой всъщност е той. Ако научат, другите, които държат силни позиции, веднага ще предприемат стъпки, за да го унищожат. Живеем в ерата на науката и техниката. Дори въздушно бомбено нападение над нечия база не е невъзможно да се организира.
— Да, но е много сложно.
— Така е. Много по-просто е мухата направо да се извади от меда, а в този случай те смятат, че това си ти. Един от членовете на синдиката е бил избран да бъде твой екзекутор, особено като се има предвид личната му вражда и подозрителност, които са го накарали да издаде заповед за отвличането ти… След това е трябвало да умреш, разбира се.
— Турчина?
— Точно така. Вече знаят какво се е случило с неговите хора. Ако не успее да се справи в близкото бъдеще, Турчина ще стане обект на внимание от страна на Фльор, а това със сигурност няма да му се понрави.
— Заел се е да постигне точно това. Опитаха отново и извадих късмет. Не ме намериха. Но приятелят ми нямаше такъв късмет и едва не го убиха.
— Не би трябвало да излагаш на опасност приятелите си, Куче.
— Турчина би трябвало да внимава повече.
— Може би не е взел насериозно оттеглянето ти.
— И това ще стане. Кои са пристигнали през последните няколко дни?
Замълча за миг и чух как пръстите му барабанят по телефонния апарат.
— Никой, за когото имаме сведения по нормалните пътища, но това означава много малко. Разбрах, че е имало пратка през Мексико и Невада преди един ден. Някой може да е пристигнал с нея. Също така имаме сведения, че бреговата охрана не е успяла да засече един бърз катер на път за Маями, така че кой може да каже със сигурност?
— Добре тогава. Ще започнем оттук. Трябват ми двама с вид на чужденци и горе-долу моя ръст, без никакви други особени белези. Говорят бавно и изискано, но са от тези, които носят кафяви обувки с черен костюм. Това може би ще те насочи към някого. Провери в кината с прожекции на чужди езици, в хотелите, които обслужват хора в тези райони, в ресторантите… знаеш къде.
— Разбирам.
— Някой трябва да е организирал посрещането им тук, така че имат човек за свръзка. Не мисля, че са имали време да си създадат правдоподобна легенда, така че и това може да помогне. Плащат с пари в брой, в ерата на кредитните карти.
Чух как писалката му дращи по хартията, докато записваше всичко това.
— И още нещо… Единият е имал пистолет 38-и калибър, а другият — 22-ри, с масивна никелирана дръжка.
Писането за миг престана. След това той каза:
— Арнолд Бел.
— Белгиец по националност.
— Куче, знаеш що за човек е това, нали?
— Чувал съм приказките.
— Няма по-добър от него. Работи отблизо, защото така му харесва. Убил е единайсет важни персони. Единственият му провал е опитът за покушение над генерал де Гол. Тогава едва не го заловиха. За малко. Засега не е бил задържан за абсолютно нищо. Куче… Решили са да те ликвидират на всяка цена.
