— Защо ли те питам?!
— Или убиваш, или те убиват, драги. Би трябвало да си го спомняш от едно време.
— Сега не е едно време, дявол да го вземе!
— Забрави. В момента ме проверяват.
— Тогава какво правиш тук?
— Ще изляза невинен като ангелче.
— Куче…
— Каква е онази група?
Петдесетина души се бяха скупчили на едно място, пиеха кафе от картонени чашки и наблюдаваха какво става около тях с пълно безразличие.
— Статисти. Всички са местни хора. След около час ще направят някои външни снимки.
— Някакви проблеми?
Лий извади цигара от пакета си и я запали с видимо трепереща ръка.
— В какъв смисъл?
— С ръководството, например?
Той издуха дима във въздуха и поклати глава.
— Този тип Макмилън вдигна страшен шум, за да не се пречи на работата на завода. Този човек обича да си придава важност. А братовчедите ти чупят стойки пред фотографите, но това е пълна дивотия. Знаеш ли, ще ми се да не бяхме идвали на това скапано място.
— Глупости! Забавляваш се отлично. Всичко ти е наред.
— Беше, докато не се появи ти. Сега очаквам всеки момент да чуя сирената и да хукна към бомбеното скривалище. — Дръпна силно от фаса си и го хвърли в прахоляка до себе си. — Видя ли се е Шарън?
— Не.
— Куче, тя се безпокои за теб като полудяла.
— Няма причина да го прави.
— Престани да дрънкаш глупости. Тя знае за теб повече, отколкото си мислиш.
— Никой не знае нищо за мен, стари приятелю.
В очите му заблестя странно пламъче.
— Един ден ще се събудиш. Ако искаш да я видиш, можеш да я намериш ето там, в канцеларията на продукцията. Братовчед ти Денисън даде една от стаите, за да я ползваме.
— Кушетка за секс?
— В наши дни го правят навсякъде. — Обърнах се към него и го погледнах. Той се усмихна и този път усмивката му беше искрена. — Влюбен си в нея, нали?
— Не преди да й го кажа сам.
— Ще й го кажеш, Куче. След това ще се върнеш в колибката при кокала си. Надявам се до тогава бюфетът да не е останал празен.
— Върви се шибай, авиаторе!
— И още как! Купи ми изкуствен.
Отдалечих се й не отидох да се обадя на Шарън. Качих се в таксито и казах на шофьора накъде да кара. Никой не ме следеше и след около двайсет минути стигнахме до къщата. Беше почти готово. Пообикаляхме още малко, спряхме и прекарахме известно време на бира и празни разговори, а след това го накарах да ме закара до Люси Лонгстрийт. Старата Бет беше намерила някого, който бе готов да говори срещу известна цена и да представи доказателства срещу още по-висока цена. Дадох й парите плюс още малко заради усилията й и си помислих, че бих могъл да отменя изпълнението на Роуз, но после ми мина през ум, че купената информация невинаги се оказва качествена, така че оставих нещата непроменени.
Платих на шофьора пред полицията, защото колата ми все още беше отред, а когато влязох в сградата, Бени Сакс ме посрещна радушно и ме покани да седна. Най-напред ми върна ключовете от колата.
— Сигурен ли си, че сте свършили?
— Все още изследват пробите от прахта. Алеята пред хотела е застлана със специален материал от Мейн, така че ако има някакви следи, в лабораторията ще ги открият. Няма как да не ги открият. Микроскопските изследвания са доста прецизни.
— Много добре. Значи съмненията срещу мен ще отпаднат напълно.
— По всяка вероятност, да.
Покерът не е моята стихия, но знам как да се правя на ни лук ял, ни лук мирисал.
— Защо?
— Проверихме фирмата, на която е колата. Там пазят документи с фабричните номера на гумите. Не са сменени, а следите не съвпадат. Твоите са много по-износени. Но са същата марка.
— Удовлетворен ли си?
— Почти.
— Ами балистичната експертиза?
— Не е твоят пистолет, макар и да си давам сметка, че цевта може да се смени. Малко хора носят 45-и калибър.
— Това не е ли малко прекалено.
— Не и за човек, който умее да мисли, Кели.
— Неуместно, но го приемам като комплимент.
— Не беше.
Станах и подхвърлих ключовете във въздуха.
— Добре тогава. Пожелавам ти успех.
— Кели…
— Да?
— Допускаш ли, че… ще имаме още неприятности?
— Винаги има неприятности, Сакс.
Махнах му за довиждане и излязох навън. Качих се в колата и се опитах да мушна ключа в стартера. Не успях, докато не го обърнах обратно.
Чет Линдън не допускаше никакви рискове. Някак си бе успял да подмени цялата кола. Сега, ако ме убиеше, следите му щяха да са покрити. Наистина трябваше да бягам като заек. Ловците бяха излезли с оръжията си. Нямаше никакво значение кой ще хапне кифличката, стига някой да я хапне. Старият чакал държеше положението в ръцете си и ако никой не го спреше, можеше да ликвидира целия град.
Така че бягай, заеко, бягай!
