На вратата се почука.
— Как се чувстваш? — попитах аз.
— Самотно. Мислих толкова много.
— Мястото е подходящо за това. На това легло съм заченат. Сигурно и те са мислили много, преди да решат да ме създадат.
— Едва ли. По-скоро си бил резултат от факта.
— Съмнявам се. В онези дни най-напред се е мислело. Предпочитам да смятам, че съм бил заплануван. Може да съм копеле, но съм бил заплануван.
Тя се усмихна и изведнъж смени темата.
— Снощи истина ли беше?
— Ти беше там, Шийла.
— Някак си повече ми прилича на сън. — Пръстите й започнаха да си играят с чаршафа. — Сънувам много странни неща. Целият ми живот е един ужасен сън. Дори когато съм будна, се питам дали наистина съм будна, защото в сънищата си мисля, че съм будна и се щипя, за да проверя и си мисля, че съм. — Шийла погледна към отворените капаци на прозореца, които бяха провиснали на пантите си. — Ще ми се да можех да съм сигурна.
— Будна си.
— Много мислих, преди да дойдеш.
— За какво?
— За всичко. Нищо. После пак всичко. Може би ще ми помогнеш.
— Просто попитай.
— Не. Няма — отвърна тя. Завивките помръднаха, когато си пое дъх. Задържа го, после бавно издиша. Когато ме погледна отново, в очите й долових нещо по-различно. — Сложил си ме да спя.
— Някой трябваше да го направи. — Сега не можех да разбера кое беше различното у нея. Извадих от джоба си една изпаднала цигара и я запалих. — А за снощи…
— Няма никакво снощи. Има само отсега нататък.
— Оценявам го, скъпа. Заличих всички следи. Освен теб.
— Би ли ме убил?
— Не. Жените са за целуване, не за убиване.
— Ти си секси — каза тя, променяйки темата още веднъж.
— По дяволите! Сега съм уморен и мръсен.
— Тук има ли баня?
— Има, но няма топла вода.
— Чувала съм, че студената вода оказва потискащо влияние на мъжката физиология.
— Някой те е излъгал. Това важи само за някои мъже и само понякога. В момента съм корав като камък.
— Наистина ли?
— Не. Излъгах. Но ако продължаваш да говориш така, несъмнено ще стана.
— Зъл си.
— Разбира се. И съм мръсен.
— Изкъпи се с мен.
Цигарата изгори пръста ми и я размазах с пета върху старите чамови дъски на пода.
— Скъпа, аз съм копеле по рождение, не съм от тези, които се правят на това.
— Не се карай с мен, Догрън. Казах ти, че мислих много. Не искам повече да сънувам онези сънища.
— Не съм и лекар.
— Лекарите не са ми помогнали особено. Съблечи се.
— Не.
Само че се оказахме заедно под душа. Цялата в сапун, хлъзгава и гладка, обръщаше се, за да мога да я мия по-лесно, а когато ръцете ми шареха по тялото й, тя се смееше през пяната.
— Можеш ли да ме целунеш сега, Куче?
Целунах я, разбира се. Дълга, чудна, гола, плътна целувка.
— Нямаш ерекция — обвини ме тя.
— А нужно ли е да имам?
— Не. Всъщност не. Обзалагам се, че можеш да го направиш и мек.
— Сигурно. Слушай, спри тази вода и ела да се изсушим.
— Страхливец.
— Старец — поправих я аз. — Мъжете не са обвити с тлъстини като вас.
Ръцете й заиграха по мен и почувствах как възрастта изчезва.
— Полека, млада госпожо — казах.
— Хубаво. — Шийла спря крана и отстъпи назад, за да ме погледне. — Ти си по-голям от онези в Британския музей.
— Благодаря ти, скъпа. — Хвърлих й кърпата и излязох от банята. Но не можех да я спра. Прокара пръсти по гърба ми, докато се опитвах да се избърша и видях лицето й с великолепните, влажни устни, разкошните гърди с твърди зърна, молещи да бъдат изядени, някакво безумие в очите й. Когато този път ме докосна, цялата й ръка трепереше и бях готов да експлодирам още същия миг. Само че трябваше да бъда доктор, може би тя нямаше да има друга възможност.
Пръстите й се свиха.
— Опитвам се — казах.
— Продължавай да се опитваш.
Моментът трябваше да се прецени точно.
— Къде да го сложа, скъпа?
Като че ли някой я заля с ледена вода, после изражението й отново се промени, сякаш някаква вътрешна решимост я принуждаваше.
— Никога ли не си била в банята с мъж? — попитах.
— Само с Крос. Три пъти.
— И какво стана?
Хвърлих кърпата и взех маломерния флакон с дезодорант. Напръсках се под мишниците, докато стана
