— Само докато данъците и цените скочат, съветнико.
— Това важи и за теб.
— Не мислех, че ще проявят толкова много ум. Какъв е номерът?
Дени стана от стола си странично. Все още ми напомняше за змия, която изпълзява от дупката си и ако имаше раздвоен език, щеше да го изплези и да засъска. Усмивката му беше убийствена като самия ад и той се приготви, за да се наслади на големия миг. Приближи се до бюрото и хвърли две черно бели снимки десет на десет в скута ми.
— Ти си мъртвец, Куче — каза той с тих, пронизан от злоба глас.
Погледнах снимките — съвсем ясни и контрастни фотоси на Шийла Макмилън и мен, голи в голямото легло в къщата на плажа, в порнографска поза, която можеше да съперничи на най-добрата шведска продукция. Подадох ги на Хънтър и чух как сумти и ги къса.
— О, има много екземпляри — каза Дени. — Крос Макмилън също получи. Заедно с покупката на имота. Сега те е белязал, за да умреш. За жалост, понеже си незаконен, гробът ти няма да е означен. Като този на майка ти.
Когато го ударих, от лицето му изригна фонтан кръв и зъби, а преди да успее да се строполи го улучих с десния в ребрата, при което те изхрущяха като счупена кошница. Черепът му се удари в пода, но все още беше в съзнание, когато отново го изправих и откъснах едното му ухо. Опита се да изпищи с размазаната си уста, но се чу само немощно скимтене. След това припадна. Оставих го да падне и се обърнах към другите.
Те не гледаха мен. Вниманието им привличаше откъснатото кърваво ухо, от което висяха парченца кожа.
— Моят коз беше по-добър от вашия.
На Алфред му призля.
Пам промърмори нещо за лекар, но телефонът беше на бюрото и за да стигнат до него, трябваше да минат покрай мен. Никой не искаше да го направи.
След това се обади Марвин Гейтс:
— Аз направих снимките, Куче.
Помисли си, че ще умре и се зачуди защо не си правя труда да му видя сметката.
— Защо, Марв? — попитах.
Той сви безмълвно рамене, изчака няколко секунди и допи чашата си.
— Характерът ми е слаб. Говоря много, лесно се поддавам на натиск. — Вдигна чашата и се вгледа в нея. — Все ми е едно как ще постъпиш с мен.
— Не се безпокой.
Тогава и Веда повърна. Не се надигна. Гадостта просто потече от устата й. Очите й бавно се обърнаха нагоре и тя припадна сред собствената си мръсотия.
Марвин продължи да гледа чашата си и очите му за миг се проясниха.
— Крос Макмилън ще те убие, Куче. Не може да не го направи. Сега вече всички знаят за теб и жена му.
Посочих с палец останалите от семейството.
— Платиха ли ти добре за работата, приятел?
— Банковата ми сметка нарасна значително, с вноска в брой. Ако остана жив, ще мога да водя живот на дебел, мазен червей. Но независим.
— Ще останеш жив — уведомих го. — Бъди щастлив.
— Не знаех, че целта е да те убият.
Лицето ми изглежда му се е сторило доста странно, защото отново изпадна във вцепенението си.
— Не ме отписвай, преди да ме видиш аутопсиран, приятелю.
Лийлънд Хънтър събра документите и ги прибра в куфарчето си. Последва ме навън във вестибюла и пое шапката и шлифера си от иконома. Харви ме погледна със същата тайнствена усмивка и каза:
— Вече повиках лекар, сър. Чувал съм, че могат да правят чудеса с отделени от тялото части, ако се съединят навреме.
Качихме се в колата и след известно време спряхме. Лийлънд Хънтър реши, че е дошло време и на него да му призлее. Когато свърши, той избърса устата си, вгледа се в мен продължително и накрая каза:
— Къде можеш да отидеш сега, Куче?
Усмивката се върна на лицето ми и завих на следващия ъгъл.
— Как къде? Да се видя с Крос Макмилън, разбира се.
Малкият Фолксваген излезе от една пряка малко по-назад и продължи след нас около четвърт миля, преди да се изгуби. Убийците обикновено не използваха такива коли и се зачудих защо именно такава тръгна след нас недалеч от завода. Кара известно време след мен, после се изгуби. Следобедът бе сив и мокър, почти като привечер, но нощта все още бе далеч.
Арнолд Бел обичаше да работи нощем.
Аз също.
24
Пет дни. След това всички външни и вътрешни снимки в завода „Барин“ щяха да са завършени и екипът на филма щеше да се премести на други места и в закритото студио, за да допълни заснетия материал с голите сцени и всичко останало. В Линтън цареше някакво оживление и дух на охолство, сякаш градът никога по-рано не бе преживявал такова нещо.
Рекламата и рекламните агенции умеят удивително добре да манипулират умовете, така че усмихнатите лица на родените отново нямаха никаква представа какво им се случва. „Барин Индъстриз“ възкръсваше и не ги интересуваше нищо друго. Отново имаше нужда от способностите им и бяха готови да ги предоставят. Кошерът беше отворен — смучи от цветята, събирай меда. Царицата снася яйцата си, а търтеите са на своя пост. Само че не си даваха сметка, че пчеларят готви инсектицида.
Не му харесваше вкуса на този мед.
Акционерите спяха спокойно в леглата си, а малката стаичка се изпълни с мъже, понесли дипломатически куфарчета, натъпкани с доклади по производителността. Председателското място заемаше мъжът с белег на главата, който трябваше да ме убие, но ме гледаше от другата страна на масата с добродушно изражение на лицето, което не можех да си обясня. Знаех, че имаше достатъчно пари да поръча смъртта ми, ако се провалеше Арнолд Бел. Можеше да финансира и унищожаването на завода.
Докладът на „Фарнсуърт Авиейшън“ беше кратък. „Барин“ не е в състояние да осигури нужното производство навреме, докато някои от заводите на Макмилън биха могли.
И разгромът започна.
Докато в почивката вицепрезидентът на „Фарнсуърт“ не ме попита, както пиехме кафе, дали случайно не притежавам един парцел суха, пустинна земя и му отговорих утвърдително… много акри пълна със змии пустош, която туристите обичат да посещават, за да си правят снимки.
Бих ли я продал?
При някои условия — да.
Лийлънд Хънтър предпочиташе да получи кръвоизлив от задника.
Патосът не подхождаше на стария адвокат. Съчувствието също не беше лъжица за неговата уста, дори когато ставаше дума за мен. Той можеше да свие устни и да си спомни двете полякини, дори старата Дуброу, но не можеше да си позволи съчувствие в правото. Поклати глава любезно, хапна от рибената салата и каза:
— Това няма да е достатъчно, за да се спаси „Барин“, Куче.
