— Рондин…
— Зная какво ще се случи! Веднъж видях да се случва, а сега зная и други неща за теб, които по-рано не съм знаела. — Тя се усмихна меко, изправи се с невероятната грация на някое животно от семейството на котките и с много бавно движение на раменете се освободи от палтото.
Под него имаше само черно бельо, ефирно и леко набрано по нея. Знаех, че е сложено специално за тази нощ. Беше така прилепнало, че се виждаше дори пулсирането на сърцето й. Идеалната симетрия на гърдите, гордо изправени над плътно прибрания корем, подлудяваше, а когато се обърна и тръгна към леглото, полюляването на ханша и извивката на бедрата й беше една огромна, неудържима любовна покана.
Тя дръпна покривката на леглото и потъна в него. Сложи глава на възглавницата, като ме наблюдаваше отпуснато. Знаех, че ще бъда покорен на невероятно вълнуващата, дива и безумно силна възбуда от всичко това. Веднъж, за да я спася, бях с нея. Сега тя искаше аз пак да я взема, и, както и миналия път, бе абсолютно уверена в способността си да го направи така, че да ме откаже от всяка мисълчица за отказ.
Отидох до нея и докоснах лицето й. Знаех какво ще направя.
И точно тогава телефонът иззвъня.
— Остави го! — тихо, но много настойчиво каза тя.
Аз вдигнах слушалката.
— Не мога — казах на Рондин, а в слушалката: — Тук е Талбът.
— Рей Уотс, Тайгър. Каза ми да ти се обадя, когато открия нещо. Чисто ли е при теб?
— Продължавай, Рей.
— Хванахме следата на тази Девъл от Сън Вали до Лос Анжелис. Междувременно четири пъти си е сменяла името. За известно време е работила за една компания от филмовата индустрия. След това е била в „Ел Ей пръдакшънс“ като технически консултант под името Хелън Уелс.
— Защо си е сменила името?
— Ами смятаме, че не е искала публичност, или за да прекъсне всякаква връзка с миналото. В първите години наистина са й обръщали досадно много внимание. Даже прекалено.
— Има ли семейство в Русия?
— Явно не. Това е била една от причините да скъса с всичко.
— Къде е сега? Преди седмица са завършили един филм и тя казала, че си взема отпуск. Една жена, отговаряща на описанието, е взела самолета в 11:05 от Лос Анжелис директно до Ню Йорк, миналата сряда. Предполагам, че е някъде наоколо, близо до теб. Искаш ли да проверя там?
— Не. Ще стане по-бързо, ако аз сам го свърша.
— О’кей. Виж, сега… Проверих приятелите й. Имала няколко близки, които редовно са я посещавали в Сън Вали, за да карат ски, и те всички говорели чужд език. Най-вероятно руски. Тя много е обичала родния си език, така че ще проверя, ако се сещаш какво искам да докажа.
— Схващам картинката.
— Докато е била там, е работила с един от служителите на хотела, който стрелял с лък. Станала специалист по лъка само за няколко седмици. Спортистка от класа. Можеш да провериш.
— Разбрано. Някакви политически пристрастия?
— Откъм тази страна няма нищо. Била е атакувана от няколко групи, които са искали да използват бягството й за собствени цели, но тя не е пожелала да има нещо общо с тях. После е подала документи за гражданство.
— Под какво име?
— Нейното собствено.
— Адрес?
— „Чуенга“ 165; Лос Анжелис.
— Очакват ли я да се върне?
— „Ел Ей пръдакшънс“ започват нов филм точно след два месеца и планират тя да участва. Нещо, свързано пак с олимпийските игри. Освен че е технически консултант тя е и дубльорка за главната роля. Щели са да използват нея за ролята, но вече била дадена предварително, а нашата дама е от редкия тип, които нямат желание да бъдат непременно изтъкнати актриси.
Помислих си за друго възможно обяснение на този факт, но не казах нищо. Рей продължи:
— Бил Копли получи инструкции да подхване следата в Ню Йорк. В случай, че не се свържа с теб, обади му се ти в нашия офис там. Може вече да е попаднал на нещо. Има апартамент на 17-а улица в Ийст Сайд.
— Добре, Рей. Още сега ще му се обадя.
Затворих, взех указателя и намерих агенция „Уотс“.
Не очаквах отговор и не получих. След това набрах домашния номер на Копли и при второто позвъняване някой вдигна телефона. Гласът беше сдържано предпазлив и каза:
— Да?
— Бил Копли, моля.
— Кой го търси?
— Няма значение, по работа. Свържете ме с Бил.
— Разбира се, но…
— Забрави, приятел — отсякох и затворих. Просто за да съм сигурен, набрах Уоли Гибънс в офиса му, намерих го веднага и го попитах дали става нещо на адреса на Копли.
Задейства се светкавично и изобщо не му отне време. Вестникът вече бе получил обаждане за случая. Имаше самоубийство с газ на този адрес. Името на човека бе Уилиам Копли. 36-годишен, неженен и на работа към агенция „Реймънд Уотс“ с главен офис в Ел Ей. Имаше още да ми казва, но аз просто го спрях и благодарих. Нямаше нужда…
— Отново ли трябва да тръгваш? — попита Рондин.
— Нямам избор. Нито е по мое желание — отвърнах.
Можех поне да я погледна… Но енергично облякох палтото, взех вече в движение добавъчно амуниции за 45-милиметровия. Грабнах и фотоапарата „Ролай“ с калъфа му. Тръгнах рязко.
Със затварянето на вратата чух, как Рондин изхлипа, но вече бях отново по ръба на бръснача, обратно в ада на джунглата…
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Пред апартамента се тълпеше навалица от поне 25 човека, някои с пижами и хавлии, други с набързо навлечени дрехи. Униформен патрул и един пожарникар настояваха хората да се отдалечат, докато изветрее газта. Никой от тях не се забавляваше от ситуацията, а обикновените любопитни с нищо не помагаха.
Използвах прескартата си, за да мина покрай полицая и вляза в антрето. Дежурният от охраната само кимна при показването на документа и каза:
— Вторият етаж. Късно идваш. Повечето от пресата вече си отидоха.
— Бях на друго обаждане — отвърнах небрежно и се заизкачвах.
Вратата на апартамент 2-С беше широко отворена. Прозорците — също, но още можех да почувствам остатъците от газ. Прекрачих, махнах на репортерите, които записваха подробности от детектива, и отидох в кухнята, където на пода лежеше покритото с чаршаф тяло. Двама служители от моргата, чиято кола чакаше долу, вече се готвеха да вдигнат трупа на носилка. Двама пожарникари и друг детектив стояха наблизо, смееха се нещо, напълно нехаещи за смъртта, която бе толкова наблизо. За тях това си беше до болка позната история. Попитах:
— Мога ли да хвърля един поглед?
Единият полицай сви рамене, кимна и продължи да говори. Човек от хората на моргата отметна чаршафа, за да мога да видя това, което бе останало от Бил Копли. Не беше красива гледка. А и никой не е в това положение.
Той лежеше по гръб точно до газовата печка с възглавница под главата и ръцете му бяха скръстени на гърдите.
