точат ножа отвън, колкото и реална опасност да представляват, са нищо пред маниакалните дегенерати у нас, докопали се някак до властта… Набий си го в главата, Рандолф! Не се знаем от вчера. Кой се валя в калта, когато всичко се обърка, военните не могат да се справят, а политиците се уплашат до смърт да не би да докоснат някой по мазола, та после да не ги преизберат? Пак ние, действащи под прикритие, но известни на когото трябва, защото вършим и мръсна работа, не се разтакаваме и се справяме с всичко. А вие ще ни „проучвате“!
Сега запомнете добре вие, тримата, и го предайте нататък! Никой не може да ни спре! Ще действаме, докато смятаме, че е нужно, а вие правете каквото трябва. Ако трябва да премахнем някой, за да се оправи заплетена ситуация, ние ще сме щастливи да го направим. Както и досега. Всички сме опитни професионалисти и вие, момчета, има какво да научите от нас. Много пъти ви опазихме да не си изгорите задниците и при тези действия загубихме маса хора. И никой не може да ни спре. НИКОЙ! А сега давай по същество, или върви да се гръмнеш!
За миг си помислих, че Рандолф и Уотфорд наистина ще експлодират. И двамата гледаха адски свирепо, а лицата им пламтяха от яд. Само Катър си седеше спокойно и ми се стори, че дори се усмихва. Накрая, след мъчителна пауза, Рандолф каза:
— Може би ние наистина можем да ви спрем, Тайгър. Точно сега. Веднага. Можем това, Тайгър! Можем дори да ви отстраним от играта.
— Как?
Знаех какви ще ги разтяга и съзнавах, че ако поиска, наистина може да го направи.
— Ти си проникнал в хотелската стая в Чембърлейн…
— И какво от това?
Не ми обърна внимание и продължи:
— Гейбън Мартрел ни даде подробно описание и те разпозна на снимка. Човекът от асансьора — също. Мартрел е пазен там, докато не бъде официално потвърдено политическото му убежище. Има неуредени формалности. Междувременно го охраняваме и твоите действия погазват установените правила.
— Дяволски много време ще ти трябва, за да го докажеш.
— Така е, но пък можем да те задържим достатъчно дълго, за да блокираме и забавим каквото и да си започнал или намислил.
— Ще бъде чудна историйка за заглавията на вестниците…
— В този случай дори и ние можем да си го позволим…
— Възможно е — признах неохотно.
Рандолф се ухили направо злобно.
— Само си представи, че се пробваме, Мен. Няколко дни в пандиза ще ти дойдат направо много добре. Отрезвяващо…
Но и аз на свой ред можах да се усмихна широко.
— Все още не сте ме питали.
Рандолф се намръщи.
— Какво?
— За каквото сте дошли. Защо НИЕ се интересуваме от Мартрел?
— Добре, защо?
— Защото дори да му приложите всички трикове и обработки от създаваното на разузнаванията до наши дни, той е достатъчно натрениран да не ви изпее абсолютно нищо. Просто точно на вашите хора нищо няма да снесе. И вие го знаете… Ще пази цялата огромна информация, като в стъклен сейф, който можем да счупим, но и да загубим с това безценното му съдържание. Той дори не трябва да се притеснява. Нищичко не можете да направите, за да го накарате да говори.
Попритиснах ги и той го разбираше. В ума си прехвърляше всички факти с надежда късметът да заработи за него. Каза:
— Предполагам, че ти можеш.
— Има начини…
— Знаем някои от начините ви. На няколко места оставихте доста тежки поразии зад себе си. Мъртви или съсипани хора…
— Но те проговаряха. Самите те бяха правили същите неща на другите. Толкова ми е мъчно за тях, колкото на теб за Хитлер.
— Но ти няма да направиш това.
Продължително го изгледах.
— И не е необходимо.
Уотфорд се облегна назад и скръсти ръце. Попита с безразличие:
— От какво всъщност се интересувате, Тайгър?
— Вече ви е ясно. От същото, от което и вие.
— Ако не ни кажеш нещо повече, няколко дни ще си извън играта.
Не се шегуваха. Трябваше да им подхвърля някой кокал. Казах:
— Един човек умря тази вечер. Видимо „самоубийство“ с газ… Името му е Бил Копли, работил е за агенция „Уотс“. Никой не знае с какъв случай се е занимавал, но може да се натъкнал на нещо, засягащо Мартрел. Бих ви предложил да проверите и ключалката на вратата за насилствено влизане и да огледате тялото за възможно инжектиране c някакъв седатив. Това го е държало неподвижен, докато газта го убива. Аутопсията може да покаже какво е използвано, но ви трябва най-добрата лаборатория, защото газта прикрива следите. Бих казал, че убиецът е отворил вратата, душил го е с възглавница до изпадане в безсъзнание, инжектирал е нещо и е „аранжирал“ сцената за очевидно самоубийство.
Тримата се спогледаха, смилайки с усилие за какво им говоря.
— Полицията знае ли това? — попита Уотфорд.
— Не съм си правил труд да питам. Бях на мястото като репортер. Тяхна работа е да стигнат до същите изводи.
— А ти как си се свързал с този Копли? Познаваше ли го отпреди?
— Не. Той ми се обади и каза, че има нещо, което може да ме заинтересува, във връзка с човека. Даде ми името и адреса, но когато отидох да се свържа с него, бе вече мъртъв.
— Но си отишъл като репортер — бърза каза Рандолф. — Използвал си прикритие…
— Така правя винаги, приятел. Не съм в положение да поемам много рискове. Никога не се знае на какво можеш да попаднеш. Защо не се заинтересувате от този случай?
Рандолф стана и се отправи към телефона.
— Ще си взема един душ, докато търсите. Нещо против?
— Давай.
Добре използвах времето си, вдигах много шум, избърсах се и навлякох къси панталони. Когато излизах от банята, Рандолф тъкмо затваряше телефона.
— Какво научи от доклада?
Той отвърна тихо:
— Открили са следа от убождане на бедрото му.
— О’кей, ето ти отправна точка. Сега знаеш точно толкова, колкото и аз.
Томас Уотфорд стана, Катър го последва.
— Ако ни баламосваш, ще се върнем при теб!
— Как ме открихте този път? Проследили сте Едит Кейн?
Уотфорд се усмихна мрачно и кимна.
— Да. Твоята Рондин… He беше достатъчно хитра, за да заблуди Катър. Препоръчвам ти да не напускаш града. Навъртай се наоколо.
— Това и възнамерявам да правя, джентълмени. Сега, ако си тръгвате, мисля да „понатисна възглавницата“.
Те минаха покрай мен и само Катър си направи труда да кимне за „лека нощ“. Стопроцентовият професионалист при среща веднага познава другия, ако е такъв като него.
Намигнах му и заключих вратата, след като благоволиха да се изметат.
Но не си легнах. Събрах си багажа и се измъкнах през аварийния изход. Няма проблем да си прекъснеш
