номера.
Първото, което Ърни стори, бе да сложи нова цев на верния ми револвер и да преработи ударника, за да не ме притеснява балистична проверка. Това, което имаха във файловете си, вече бе остаряло, тъй като оръжието веднъж вече е преработвано след последната балистична експертиза. За в случай, че ме хванат и ми направят парафинов тест на ръцете, Ърни използва разтворител, който премахва всякакви следи от нитрат. Той се тревожеше за картончето кибрит, което бях използвал, но аз го успокоих, че то е най- обикновено, често срещано и не може да насочи евентуално разследване към нищо.
Трябва да е изгоряло, а с него и пръстовите ми отпечатъци.
Притесняваше ме Соня. Беше оставила следи почти навсякъде там. С нейните отпечатъци в компютрите на Вашингтон щеше да се озове в списъка на издирваните за броени минути.
Когато Ърни се върна, лицето му бе каменно. Каза:
— Как стигна до къщата на Дебелия Джон?
Погледнах Соня.
— Разкажи пак… Как напусна хотела?
Тя, вече за трети път, ни разказа подробно.
— Сигурна ли си, че никой не те е проследил?
— Никого не видях — потвърди тя.
— По дяволите — каза Ърни, — тя не е професионалистка. Как може да е сигурна дали е имало някой, или не? Не са толкова тъпи, че да не се подсигурят. Вероятно са наблюдавали изходите за в случай, че стане тъкмо нещо такова…
— И аз мисля така. В тая тълпа на улицата не е могла да забележи проследяването и така ги е довела до Джон. Влезли са съвсем спокойно. Моето появяване там само малко е забавило нещата.
Ърни кимна, застана до Соня и изненадващо й каза:
— Дай да ти видя ръцете.
Без да разбира, тя протегна ръце. Ърни ги взе в своите, разгледа ги внимателно и рязко дръпна ръкавите нагоре до лактите. По тях нямаше никакви наранявания или драскотини. Бяха нежни, гладки и явно вече не ръце на усилено тренираща спортистка. Преди години тя се бе отказала от спорта, за да остане жена. Много внимателно той опипа мускулите и китките й от всички страни. Знаех какво търси. Когато свърши, казах:
— Е?
— Не го е направила тя.
Отидох бавно до нея. Тя стисна устни и ни погледна един след друг право в очите.
— Не, приятели, това момиче не съм убила аз.
— Не се засягай — отвърнах. — В нашата работа трябва да си сигурен или умираш бързо. Точно сега ченгетата проверяват навсякъде за следи от теб и ако те открият, става сложно за обясняване. А аз се придържам към мнението на Ърни и моето собствено. Видях какво стана с Ан Лайтър. Виждал съм и други убити точно като нея, бейби — изисква се човек да има страшно силни ръце, за да го направи.
Тя все още гледаше право в нас и каза някак отнесено:
— Може би съм използвала оръжие…
Не се хванах.
— Хм… Направено е с ръце.
— В такъв случай ви благодаря.
Ърни пусна ръцете й и се обърна към мен.
— Какво ще правиш с нея?
Свих рамене.
— Тя няма подходящи дрехи, нито има къде да остане. Трябва да бъде при някого, на който имаме доверие.
— Намери някой от Нюарк Кънтрол.
— Няма време. Цяла сюрия са по петите на Мартрел и Соня. Знаят, че тя все още е при мен. Единственият ни шанс е да спипаме групата, натоварена да ги ликвидира. Ако успеем да забавим действията им, докато Мартрел проговори, можем да измъкнем и двамата влюбени. Виж… Искам и ти да направиш нещо.
— Какво?
— Снимай ни двамата със Соня. Ще използваме пресата. Ако Мартрел разбере, че тя е добре, може би ще се почувства по-свободен.
— Влезте вътре — каза Ърни.
Трябваха му само няколко минути, за да ни снима и докато изчаквахме снимките, звъннах на Чарли Корбинет. Разказах му подробно и го помолих да открие убитите в картотеката за чуждите агенти. Той тихо подсвирна, като чу новините, без да задава въпроси. Осмисляше информацията в мига на идването й и съзнаваше, че в този момент аз съм начело на играта и ще остана такъв докрай.
— Нещо за случая в хотел „Шривспорт“?
— Няколко интересни факти. Първо, никакви мъже не са забелязани да влизат и никой от пожарните изходи, заключени отвън, не е бил насилван за взлом. Второ… Жените на рецепцията са видели поне 12 дами да вземат асансьора нагоре, но с изключение на две те не знаят при кого са отивали. Само жени. Все пак ми изглежда като работа на мъж, но една много силна жена, обучена в изкуството да убива, би могла да го направи също толкова добре. Няколко от идвалите дами отговарят на този тип.
— Не ми харесва, полковник.
— И на мен също, но това е всичко, до което се добрахме.
— Прати ли човек да пази Рондин?
— Точно след твоето обаждане Албърт Катър бе прикрепен към нея. Не толкова да я следи, колкото да гледа за теб. Внимавай с това момче, Тайгър. Не, той не мисли нищо добро за твоите оперативни действия…
— Никой не мисли.
— Неговото е друго. Откакто Мартин Грейди разиграва сенатското разследване, Катър иска да закачи на въдицата вашите хора. Имам чувството, че е на двойно разпореждане…
— Благодаря. Защо ми казваш това?
— Защото някак си не ми е безразлично какво правите. И аз бях при вас, не помниш ли? Тази страна все още се управлява от цивилни фактори, дори и да се намесват в правителствената сфера. Има някои аспекти на нашата политика по сигурността, които никога не съм одобрявал и когато трябва да се върши нещо, то трябва да се направи от професионалисти, на които не им пука кого могат да настъпят. Независими във всичко!
— Колко нависоко е стигнала аферата?
— В момента Гейбън Мартрел е най-специалната фигура в борбата за собственото ни оцеляване!
— И?
— Не мога да ти кажа повече от това, Тайгър.
— Значи случаят е в комитета. И всички служби работят по него…
— А ти си мишената, на която са вдигнали мерника. На лов са за теб. И от двете страни…
— Винаги е било така, приятел.
— Този път трябва да се измъкнеш съвсем чист!
— О’кей. Няма проблеми! — отвърнах.
Ърни ме погледна внимателно и ми даде знак с глава да отида в другата стая.
— Докъде смяташ да стигнеш с нея?
— Ще извървя целия път. Именно тя е ключът към всичко.
— А тази вечер?
— Ще я върна в хотела. Като „проститутка“. С десет долара за администратора мога да вкарам и Мата Хари в стаята си…
Той се вгледа в лицето ми.
— В хотела няма да те познаят в този вид.
— Ами, да махнем тия работи. Така или иначе, вече са ми виждали физиономията. Шофьорът също
