сигурно ме е запомнил.
Докато Ърни сменяше пластичната ми дегизировка, Соня гледаше очаровано отстрани. Наблюдаваше почти смаяно пълната „подмяна“ на външността — обичайна за нашата работа. Облякох си сакото и мушнах „писалката“, добре заредена, в джоба си, взех пари и станах от стола.
За първи път тя се разсмя и това беше хубав смях. Гласът й имаше забавен, нисък тембър, издаващ неподправено удоволствие. Лицето й грейна и дълбоките й тъмни очи заискряха.
— Хубава шега — измърморих. Не обичам да ми се присмиват.
— Не, тигре мой, не се присмивам. Преди изглеждаше като… Като…
— Прошляк от бидонвил — довърших аз.
— Да. Но сега си различен. Вече мога да видя тигъра. Сега разбирам защо ти казват така.
— Не „Тигъра“5, бейби. Просто Тайгър. Това е истинското ми име.
— Заслужаваш го и за име и за прякор. Но, изглежда, страшно ти трябва и една дълга опашка…
Хвърлих й една мръсничка усмивка. Тя спря да се смее за миг, а после отново се усмихна.
— Разбирам — каза сериозно.
— Е, братче, винаги си късметлия! — обади се ухилен и Ърни.
— Я стига! — отсякох. Хванах ръката на Соня и тя стана от фотьойла. — Да вървим.
Само с пет долара за служителя на рецепцията нямаше никакви въпроси. Дори не си направи труд да вдигне поглед, но ловко пъхна парите в джоба си и се зае отново с вестника. Позната история — ако не създаваш проблеми и си плащаш, „вървиш“.
Знакът, който бях оставил на вратата, си бе там, така че не извадих револвера, а направо превъртях ключа. Тя застана С гръб към стената, а очите й внимателно ме проучваха. Имаше един фотьойл, шкафче и достатъчно голямо легло.
— Тайгър?
Веднага, без увъртане, й светнах как стоят нещата:
— Ти „стоиш“ върху трима убити и четвъртият може да съм аз, ти или Мартрел. Може всичко това да не ти харесва, но не задавай въпроси, няма да ти отговарям. Позволявал съм си да разкарам повече мадами, отколкото мъжете изобщо имат, и сега не е моментът за номера. Не те доведох тук, за да те просна в леглото. Ако искам, ще го направя, и то така, че няма дори да гъкнеш. А когато свърша, ти ще викаш от удоволствие. Избий си тази мисъл от главата. И чакай да те поканят, преди да казваш „не“. Запомни това, бейби. Не е просто игричка това, което си играем. За мен трябва да знаеш, че ако се наложи и много надигаш, ще те приспя с един в челюстта, за укротяване. Без да ми пука, че си дама…
— Аз никога…
— Ха… Да не си случайно… девствена?
Тя ме изгледа продължително и спокойно, без очите й да издават нищо. Накрая отвърна:
— Не.
— Това тук е само временна спирка, докато ти намеря сигурно място. — Отидох до телефона и се свързах с Рондин.
Телефонът звъня дълго и отчаяно, но никой не вдигна, и затворих. Погледнах часовника си. Беше късно. Много късно. Дяволски късно.
Казах:
— Ти използвай леглото. Аз ще спя на фотьойла.
Тя кимна само веднъж, отиде до леглото и седна на ръба. Знаех, че ме наблюдава, когато се строполих във фотьойла и си сложих краката на перваза на прозореца, но бях стигнал точката, когато пет пари не давам. Не можеш да видиш приятел, който е мъртъв, после самият ти да убиеш двама души, без нещо да стане вътре в теб, а днес денят бе адски дълъг. Навън вече бяха тръгнали на лов за двама ни. Ние бяхме мишените, а ловците идваха от две страни и ако не внимавахме, щяхме да попаднем под жесток кръстосан огън.
Заспах с револвер в ръка и като дъжд в далечината чух душа да разпръсква нежно, гърлено тананикане на някаква стара песен, която си спомнях от Европа много отдавна. Долавях аромат на сапун и мекотата на жена.
Ръцете й бяха нежни, когато докоснаха лицето ми, и ме събудиха; пръстите се плъзнаха по бузите към очите ми, после погалиха с длани косата. Бяха по своему нетърпеливи, но все пак се движеха спокойно, така че доставяха удоволствие, без още да търсят същото в замяна.
Зад прозореца слънцето изгряваше в ярка оранжева арка, която се процеждаше през мъглата. Посегнах и почувствах ръцете й под моите.
— Тайгър — каза тя. — Моят тигър… ела си легни с мен.
Беше красив изгрев, бавен и лек най-напред, след това внезапно нещо диво, червено и ярко избухна сред нас двамата в лудост от удоволствие, а сетне постепенно се успокои сред постоянно нарастващата светлина на утрото.
Дяволите да го вземат, как меко бе тялото й, колко закръглени бяха извивките й! Направо от неумолимите стени на Кавказ тя бе донесла всички вълнообразни очертания в една жива симфония на екзотичната наслада. Устата й бе гореща като ключ, който възпламенява една експлозия след друга. Топеше се като огън и за миг щеше да извика, ако не бе със задавено гърло. Цялото й тяло бе океан от чувства. То искаше и искаше неистово и диво с увличаща, подлудяваща страст. Искаше и искаше ненаситно, и когато все пак за кратък миг биваше задоволявано, се отпускаше почти като мъртво. За да продължи отново до пълна премала…
Но не й дадох да се отпусне напълно. Тя го пожела и сега си го получаваше. Искаше да види как е с един тигър и сега трябваше да разбере.
Усети зъбите на тигъра и усещането да биваш поглъщан, защото тя бе просто жена в безумно неутолимия глад на страстта, и в това страховито зазоряване тя за първи път узна какво означава да изживееш мига като жена на тигъра…
После се спуснаха сенки, когато слънцето се издигна и наклони на запад. По-късно взех душ, облякох се и я събудих. Около нея все още се носеше сладкото ухание на съня, а аз се мразех дяволски много. Погледнах я в очите и казах:
— Ставай, скъпа.
На две стъпки от мен моят 45-милимитров лежеше, напълно готов да убива.
Сега вече трябваше да се обадя на Рондин.
Тя вдигна телефона, след като иззвъня два пъти, и каза „ало“. Наложих си гласът ми да остане спокоен.
— Тайгър, скъпа.
— О?
— Трябваш ми, котенце. Можеш ли да ми помогнеш?
— Тайгър… Ти въобще нямаш нужда от никого.
— Сега си ми нужна ти!
— Моля те, Тайгър…
— По дяволите, млъкни и слушай! Ако искаш да се държиш като глупачка, продължавай. Уморен съм и ми се гади от глупостите, които жените бълват, та чак ми се ще да плюя. Така че престани. Втори път няма да те моля. Съжалявам, че провалих сватбата ти, но някои неща са на първо място и ако някога си намериш мъж, винаги ще си на второ място след работата му, така че се успокой. Ти…
