пияница…
Само трябваше да го подтикнеш да се напие. Набрах Уоли Гибънс и казах:
— Приятел, тук е Тайгър.
— За Бога, пак ли ти?!
— Виж… Използвай силата на пресата. Трябва да открия нещо.
— Тайгър… Ако си се замесил… — започна той, а после изруга: — По дяволите, всички те търсят. И мен вече ме притискат страхотно!
— Спокойно, отпусни се. Изобщо не си ме чувал. Касае се за нещо, от което може да излезе разказ.
— Е?
— Обади се на специалния отдел и разбери дали са намерили нещо, когато са проверявали „Мейтланд“.
Гласът му стана сериозен.
— Наркотици?
— Може би. Виж дали са били сигнализирани. Те не правят случайни проверки.
— Ясно.
— Предполагах, че човек, на име Клемънт Флетчър, от същия кораб се е удавил случайно, но това може да се окаже убийство, ако тези служби са намерили нещо. Провери.
— Дадено. Но само, ако не си замесен.
— Не съм. Това е просто нещо, на което се натъкнах случайно.
Затворих, казах на Анджи, че Рондин ще дойде, и се върнах в сепарето.
Точно в шест тя дойде. Някъде по път се бе преоблякла в сивосиня рокля с дълбоко деколте, което стигаше до началото на гърдите й, толкова стегнати и красиви, че ти се завива свят, само като я погледнеш. Когато съблече сакото, тя се усмихна, доловила къде точно съм се втренчил, и застана, докато аз я поглъщах цялата с поглед, преливащ от възхита.
— Сега съжаляваш ли? — попита тя с предизвикателен тон, който често употребяваше.
— Много! — Издърпах стол за нея, седнах така, че да виждам всеки, който минава край сепарето, и поръчах пиене за двамата. Когато сервираха, вдигнах чаша в мълчалив тост, припомних си времето, когато двамата седяхме там и аз се готвех да я очистя. Само при мисълта, че почти го бях направил, ми изтръпнаха пръстите.
Вечеряхме и пихме още по едно, докато повечето от хората си тръгнаха. Аз извадих снимката, на която бяхме двамата със Соня Девъл, и й я подадох. Беше в едър план. Двамата държехме изданието на „Нюз“ за запознанства. Рондин внимателно я разгледа.
— Какво да правя с нея?
— Трябва някакси да се добереш до Гейбън Мартрел в централната градска болница. Дай му снимката и му кажи, че тя е в безопасност. Може да говори свободно, без да я излага на опасност, а когато каже всичко, може да отиде направо при момичето. Опасявам се, че той просто ще бъде шокиран, когато разбере, че тя му е по-скоро приятел, отколкото влюбена в него, но това е лична работа и той трябва сам да се оправя.
— А той?
— Е, той е влюбен. Честно казано, не ми пука. Трябва да му развържем езика, а той няма да й навреди. Мислиш ли, че можеш да се справиш?
Съвсем небрежно тя пусна снимката в чантата си.
— Мисля, че да. Ти предлагаш ли нещо?
— Ти сама решаваш на място, моето момиче.
— Добре.
— Не забравяй „опашката“. Той ще иска да излезеш от мястото, където си влязла.
— И това мога да уредя.
— А знаеш ли аз какво искам да уредя?
Тя ми се усмихна, леко и бавно, с една многозначителна усмивка, която означаваше всичко.
— Ще трябва да почакаш, скъпи. Ти ме изостави, сега е твой ред да чакаш…
Това не ми хареса. Казах:
— Не ме карай да чакам твърде дълго.
— Не дълго, само достатъчно… — добави тя. Наблюдавах я, като си тръгна, допих питието и платих. Когато Анджи ми подаде рестото, изръмжах:
— Дявол да го вземе!
Той, разбира се, изобщо не разбра за какво говоря.
СЕДМА ГЛАВА
Излязох, отправих се към Броудуей и се загубих сред тълпите пред кината, завих на юг и просто си вървях като случаен пешеходец, запътил се нанякъде. Избягвах случайните униформени полицаи, посадени сякаш по всички ъгли на Таймс Скуеър.
OONA-3, която Мартрел оглавяваше, е комплексна система за шпионаж, която руснаците създадоха сравнително отдавна. Хората се внедряват, оставят ги да „узреят“ на стратегически постове в политиката и икономиката на други страни. Всичко е далеч над нивото дори на КГБ. Когато са възложили на Мартрел плана „Белтов“ за стратегически ракети, смятайки, че е строго секретен, те са му дали възможност да се реализира и НИ върне с пет години в надпреварата за надмощие. Но сега, в случай, че той реши да ни даде пълна информация за мрежата…
„Щеше ли да го направи Мартрел?“
Може би да, ако наистина основно жената е причина за измяната му и той е сигурен, че тя е в безопасност. Ако действията му са основани на политическо отвращение или на факта, че най-накрая е „прогледнал за истината“, може да не поиска да се забърква по-нататък и просто ще получи политическо убежище, оставяйки нещата дотук.
Докато не нанесат удар. Те не оставят никой с всичко това в главата да е на свобода дълго време. Това е нормална практика за всяко едно разузнаване по света и той е длъжен да го знае. Дявол да го вземе, а може и вече да не му пука. И по-рано се е случвало.
Обзалагам се, че всичко зависи от хубавата Спортистка.
Какво ще стане, когато този нещастник открие, че тя не го обича истински, а само си е въобразявал? Проблемът си е негов, не е моя работа. Русите имаха готов екип за нанасяне на удар и по двамата. А и по мен. Това трябва да е подбрана група с ръце, които стигат навсякъде, и глава, работеща под директно разпореждане от Москва. Група, пазена в резерв специално за такива случаи. Скъсаш ли една брънка, веригата се прекъсва. Имаш времето, което ти е нужно, преди нова брънка да бъде включена в операцията.
Това, което исках да зная, е как са се вмъкнали в хотел „Шривспорт“.
IATS биха покрили мястото като мравуняк. А те какво направиха? Само жени в хотела, а ударът, нанесен на Ан Лайтър, несъмнено бе от мъж.
И тогава се почувствах като кръгъл глупак, защото отговорът бе съвсем прост.
Продължих на юг, отминах театрите покрай магазина за дрехи и завих към улицата с хотел „Шривспорт“, чиято козирка стърчеше над тротоара. Възможно най-внимателно огледах мястото от отсрещната страна на улицата, опитвайки се да открия следи на някои от службите, действащи наоколо. Обикновено ако не са отвън, човек може да ги забележи във фоайето или на етажите. Доколкото виждах, беше чисто.
Заобиколих дългата сграда отзад. От двете страни имаше редици аварийни стълби, водещи до земята. Две заключени отвън метални врати се изпречиха пред мен. Това бяха изходи от стълбищата.
На малки групи по двете пътеки имаше големи зелени боклукчийски кофи, пълни с дневните отпадъци от
