наблюдаваше срамежливо от килера за спално бельо, и наредих:
— Отвори!
Тя изобщо не зададе въпроси. Беше наблюдавала всяко наше движение и веднага се отзова. Превъртя ключа и побърза да се върне в стаята си.
Не открих момичето, което се беше записало под името Л. Грейс.
Смъртта много често е лежала в краката ми, за да ми е непозната, но този път едва укротявах обземащия ме див гняв. За секунда се стегнах като камък и ми се искаше да разкъсам някого и хвърля парчетата в помийна яма. После се овладях. Бързо.
Пипнах кожата й — бе почнала да изстива. Отне ми три секунди да намеря и прибера 25-мм автоматик, който тя носеше в специална кожена торбичка. След това потърсих бележката, която й бях дал.
Нямаше я. Прозорецът бе отворен, а отвън имаше аварийни стълби.
Не си направих труда да проверявам чантата. Нямах толкова време, а и знаех, че няма да носи нещо, свързано с нашата организация. Каквото и да имаше, бе само прикритие на самоличността й. Никакви следи към нас. Излязох, без да пипам нищо, свирнах на шефа и полицая и когато дойдоха, казах:
— Вътре.
Не помръднах, докато полицаят вършеше обичайната си работа. Той вдигна очи от тялото и попита:
— Пипал ли си нещо?
Поклатих глава отрицателно.
— Как е станало?
Казах му, след това повиках камериерката да потвърди разказа ми. Тя само хвърли поглед към тялото на пода и щеше да изпищи, но нещо я задуши и тя припадна.
— Да се обадя ли във вестника, или да почакам? От това мога да направя сензационна новина…
— Все ще се разчуе — неохотно каза шефът, но поне оцени, че поисках съгласието им.
Нарочно се насочих към телефона. Полицаят викна:
— Не пипай нищо!
— Извинявай, ще ползвам телефона във фоайето. Да се обадя ли на шефовете ви?
Полицаят поклати глава.
— Не. Аз ще позвъня от съседната стая. Старата дама там ще е щастлива да научи новината.
Тръгнах си толкова лесно, колкото бях дошъл. Само че сега знаех едно нещо. Някой друг ще е умрял със счупен врат, когато го намерят. Или я намерят. А тя, изглежда, е Соня Девъл. Никак не можех да си представя мъж да се вмъкне в това място, а ако тази кукла Девъл е олимпийска шампионка, би имала сила да счупи врата на Ан. Е, тогава няма да е първата жена, която ще премахна.
Върнах се в „Брайем“ и се обадих в Нюарк. Изпратих доклад направо до Мартин Грейди. Друго мое обаждане отстрани Хукър и Джеймс от разследването. Отсега това става чисто мой случай и не искам никой да ми се бърка. Има двама мъртви, опит за отравяне и един изчезнал. В ход е „ПЛАТОН“!
По дяволите и сигурността, и възможността да бъда убит! Мислех само как жестоко бих стиснал в ръцете си врата на човека, убил Ан Лайтър. Със сигурност зная, че ще го спипам този тип, каквото и да ми струва! Спах с кошмара за всичко това.
Сутрешните вестници споменаваха Ан като „мисис Ромеро от Патърсън, Ню Джърси“. Регистрирана в „Шривспорт“, стая 727. Засега не бяха направили връзка между липсващата жена Грейс и мадам Ромеро. Полицията приемаше, че нападателят е мъж, но от жените, които държаха хотела, се отричаше присъствието на какъвто и да било мъж в сградата, с изключение на неколцина, влизали само във фоайето. Естествено всяко тяхно движение е било внимателно следено и никой не е изчезвал от полезрението, а убийството „увисваше някъде във въздуха“.
Нищо друго. Булевардната преса също почти пренебрегна убийството. Отбелязваше се фактът, че „Шривспорт“ е само за жени и се правеха блудкави намеци за хомосексуална история.
Но на четвърта страница намерих нещо. Труп, изваден от реката предния ден, бил на моряк с име Клемънт Флетчър и аутопсията показала, че е бил мъртвопиян, след като обиколил 5–6 кръчми покрай реката. Вероятно е паднал от пристана, опитвайки се да стигне до кораба си, за да се наспи.
Ето, това е шибаният живот! Един дребен човечец, който никога нямаше да стигне до Пърдс с гайгеровия си брояч… Разбих всичките му надежди и той се опита да удави проблемите си в алкохол, но успя да удави единствено самият себе си.
Най-добре изобщо да не се бях намесвал и да го спасявам в Панама.
Включително и собствената ми сватба… Смачках вестника на топка и я хвърлих към стената, точно когато телефонът иззвъня.
— Да! — гласът ми беше груб и дрезгав.
— Тук е… Мистър Тайгър Мен? — жената на другия край имаше странна интонация.
Вместо да се представя, казах:
— Кой е?
— Тайгър Мен? — настоя тя.
— Да. Слушам.
— Тук е… Соня Девъл. — Гласът й бе несигурен, изпълнен със страх и говореше така, като че се страхуваше да не я чуят.
Поех си дълбоко въздух, почувствах се добре. Е, това е просто работа, без да съм лично ангажиран. Ан Лайтър е мъртва. Сега да видим какво иска тази.
— Къде сте? — попитах.
— Вашата приятелка… жената… тя ми даде адрес, място и бележка, която да дам на един човек. Там съм. Прочетох във вестника, че в моята стая в хотела са намерили убита жена. Мисля, че е вашата приятелка…
— Откъде разбрахте как да се свържете с мен? — попитах.
Тя отвърна:
— От бележката. Имаше името на хотела, а най-отдолу името Ви. — Тя спря за миг и я чух как напрегнато си поема дъх. — Страхувам се да се върна. Не зная какво да правя…
— Къде сте сега?
— Нали Ви казвам, на посоченото в бележката място. Обаждам се оттам.
— Стой там! Не говори с никого и не пускай никого в стаята си, докато не дойда. Ако искаш нещо за ядене, моят приятел ще ти донесе.
— Ще дойдете ли?
— Да — отвърнах.
Точно така, щях да отида.
Затворих и посегнах за сакото си. Преди да успея да го взема, на вратата се почука веднъж, последвано от две бързи почуквания и когато я отворих, Хукър и Джеймс се вмъкнаха вътре, автоматично огледаха стаята и първият изръмжа:
— Лоша ти е работата, Тайгър, ченгетата проверяват всички хотели в града и те търсят.
— Защо?
— Двете дъртофелници в „Шривспорт“ били потресени от убийството на Ан и описали човека, който им искал регистрационните книги. Случайно полицаят, записал показанието, бил същият, с който сте разпитвали гостите на хотела. Личността на Ан е разкрита от отпечатъци в нюйоркските файлове — взети са, когато работила в нощен клуб. Един проницателен репортер си я спомнил от някакъв случай, в който е замесен и Мартин Грейди, така че тия, с бързото мислене, стигнаха до теб…
— IATS ли се занимава с това?
— Нюарк Кънтрол нареди да ти предадем това. CIA също имат група, действаща в тази област, както и някои от други отдели. Не са стигнали още дотук, така че се махай. Ние ще се погрижим за сметката и
