Облегнах се на бюрото, колкото може по-дръзко, и когато тя прочете израза на лицето ми, схвана правилно какво й казвам. Попитах „учтиво“:
— Как ще ви хареса някоя голяма неприятност?
— Вижте…
— Отговаряй само каквото те питам!? — извиках.
— Ако мислите…
— Мисля, че веднага мога да ти разбия устата, дърта краво, и това, че си жена, няма да ме спре. Мога да намеря начин да разровя всички бакии тук и моментално ще се разхвърчите на всички страни, та ако искаш да пробваш, твоя работа.
Сега в очите й нямаше враждебност. Просто беше ужасно уплашена. Явно хулиганския ми вид бе достатъчно убедителен, даже повече от думите. Погледнах и другата:
— Само пипни телефона и ще те побъркам! Играйте по правилата и всичко ще свърши още сега.
Изведнъж и двете се превърнаха в уморени стари дами, нервно навлажниха устни с език и всяка чакаше другата да направи нещо, но не можеха да мръднат. Накрая едната все пак кимна, издърпа чекмеджето с регистрационните книги и го постави пред мен.
За онази нощ имаше записани девет резервации. Четири от имената бяха на омъжени, на останалите не беше отбелязвано семейното положение. Накарах дъртофелниците да ми дават описание за всяко посочено име. Наложи им се да се понапънат в припомнянето, но се справиха. Три от описаните отговаряха най-много на Соня Девъл, с изключение на една подробност — две от тях бяха брюнетки, а третата — червенокоса. Никакви пепеляворуси блондинки не се бяха регистрирали.
Но в наши дни качествените перуки не са рядкост. При това са лесносменяеми. А една опитна жена няма проблеми с промяната на външността си. Запомних номерата на стаите, сложих петдесетдоларова банкнота на рецепцията вместо извинение за наглостта си и върнах книгите на възрастните жени.
— Благодаря за съдействието. Съветвам ви да забравите, че изобщо сте ме виждали. Нали загрявате?
Останах, докато двете кимнаха отривисто, после едната взе банкнотата и вече бях почти уверен, че са ме забравили.
Но навън не ме бяха забравили. Усетих, че нещо дръпна рязко отстрани сакото ми и въпреки че не се чу никакъв звук, знаех, че някъде в нощта е изпратен куршум. Тичайки се хвърлих към паркираните коли до бордюра и вече изваждах в движение стария си 45-мм приятел от кобура. Точно зад мен нещо изплющя по настилката и рекушира някъде в нощта точно в мига, в който се шмугвах между колите, където клекнах и се сниших.
И двата изстрела дойдоха от лявата ми страна, отправени от оръжие със заглушител. Но не видях просветване и затова не засякох местоположението на стрелеца. Знаех, че не е от прозорец, защото ъгълът, под който рекушира куршумът от втория изстрел, изключваше това.
Точно тогава от една от сградите се разнесе весел смях. С викове и подбутвания отнякъде изскочиха десетина тийнейджъри, така че за това време улицата се оживи. Две таксита спряха, оставиха клиентите, после мина една полицейска патрулна кола, която тъкмо включваше сирената, за да отговори на далечно повикване. В този миг няколко души завиха на ъгъла и тръгнаха към мен.
Изправих се бавно, върнах револвера на мястото му, тръгнах покрай колите и се отправих на Запад към авенюто.
Две неща бяха доказани тази нощ.
Соня Девъл е в тази сграда и ТЕ я следят. Ако успееха да я вземат за заложница или премахнат — край с всякакви шансове да проговори Гейбън Мартрел.
А другото бе, че аз съм все още в списък „А“ на чуждото разузнаване. Напразно съм се залъгвал, че някой ще ме отпише така лесно. Но ще видим кой пръв ще се добере до нея.
ПЕТА ГЛАВА
Сега, като разбраха, че и аз я търся, те ще се разпъргавеят здраво. Най-вероятно ще се обадят за нови нареждания и сигурно ще се пробват да я измъкнат навън със сила.
Не ми допада да създавам суматоха в града, но не виждах друг начин да изолирам сградата. Намерих телефон, набрах пожарната, помъчих се да звуча като паникьосан гражданин и обясних, че излиза дим от горен прозорец откъм задната страна на хотел „Шривспорт“. После треснах слушалката. Пресякох на светофара и махнах на едно такси, скочих в него и наредих да ме хвърли до хотел „Брайем“. Преди още да сме изминали и две преки се чуха сирените на колите, идващи откъм града. Усмихнах се. Действаха бързо. Щях да отнеса маса псувни тази нощ, но с пожарникарите щяха да се домъкнат и маса ченгета, защото са длъжни да проверят кой точно им е вързал тенекия, така че никой нямаше да може да изкара никого оттам, докато не се махнат, а точно това е целта.
Тя изобщо не ме чу да влизам. Беше легнала по лице в леглото, завивките я прикриваха само отчасти, напълно отпусната в дълбокия сън. Дрехите й бяха струпани в небрежна куцчина на стола до леглото. Седнах на края и прокарах бавно пръст по средата на гърба й, после масажирах нежно врата, докато тя се размърда несъзнателно и лека усмивка на удоволствие се появи на лицето й.
— Ан…
Тя тихо замърка и аз отново прокарах нокти по гърба й.
— Ей, хлапе, събуди се!
Съвсем като дете тя сви крака и се обърна на една страна. Усмихнах се широко и я смушках леко в ребрата.
Тогава тя бързо се разбуди, очите й се отвориха широко. Бе леко стъписана, че е хваната в момент със свален гард. В единствения миг на полусън, в който още не ме беше познала, в погледа й нямаше нищо друго, освен професионална ненавист. Едва сега ме разпозна напълно и каза:
— По дяволите…
— Извинявай, коте, трябваше да те събудя. Открих Соня Девъл и в момента ми трябваш…
Ан Лайтър скочи от леглото, напълно безразлична към прекрасната голота на тялото си, и, вече напълно разсънена, посегна към дрехите си. Докато се обличаше, аз отидох до прозореца и погледнах улицата долу. Дори в този час градът, с извиващите се пипала от светлини, достигащи всяка редица сгради, напомняше октопод, който сякаш си търси жертва.
— Какво стана?
— Тя е в „Шривспорт“, със сигурност. Най-вероятно е имала някаква дегизировка. Сигурно тъмна перука и, естествено, се е записала под лъжливо име. Твърде елементарно, но нашите хора са се хванали…
Три жени отговарят на описанието: Робъртс — в номер 511, Хопкинс — в номер 300 и Грейс — в номер 434. Наблюдават я отвън и които и да са ТЕ, два пъти стреляха по мен. Извиках пожарната, дойде и полиция, така че мястото ще се охранява известно време. Няма да допуснат никой да влиза или излиза, особено — мъже, затова искам да отидеш ти…
Тя кимна.
— Запиши се като сега пристигнала в града и виж дали ще можеш да се добереш до трите. Ще я разпознаеш, като я видиш.
— Сигурен ли си, че този, който наблюдава, също не е жена?
— Предполагам, че не е. Ако е жена, няма да е по-бърза от теб. Ще те прикривам отвън и ако измисля как да вляза — идвам.
— Картинката е ясна. Сега можеш да се обърнеш.
Вече облечена, за тези няколко минути бе направила нещо с косата и с формата на лицето, което я правеше идеалната обитателка на подобен хотел за жени. Бе сменила пелерината и сакото на костюма, а заедно с това бяха изчезнали хубостта и предизвикателството, които си бяха чист секс, наричан от някои женственост… Отново по невероятен начин бе придобила „мишата“ си външност.
— Трябвало е да станеш актриса — отбелязах с лека възхита.
— Бях…
— Тогава защо си започнала играта на пистолети?
Тя се усмихна, дойде до мен и леко ме потупа по бузата.
