Когато ги открият, ще ги сполети същото, което са сторили. Алейн и Парис трябва да си платят за всичко.
— По-добре ще е да потърсиш някъде другаде убиеца — предложи отец Еймбрас.
— Защо? — Рудолф погледна злобно свещеника= — Знаеш ли някой друг, който би искал да навреди на зет ми Крайспън? Та аз го смятах за мой син. Неговият благ характер ме накара да го приема за мой син още щом го опознах. А дъщеря ми? Горката Джоан, тя е разсипана от тази трагедия. Животът й се опропасти.
— Бих искал да я видя, за да я успокоя, доколкото мога — каза отец Еймбрас.
В момента тя спи. Съпругата ми остана с нея. Много мило от твоя страна, отче, но това не те засяга пряко. Ройз и аз ще се погрижим за Джоан. За погребението — не виждам причини то да не се състои в Хоугстън, както ти предложи. Нека го направим утре, после ще можете да осъществите така дълго мечтаното пътуване до Сицилия.
— Мисля, че ще трябва да отложа още веднъж това пътуване — каза отец Еймбрас. — Сега, когато Крайспън не е сред нас, ще е нужен човек, който да се грижи за замъка му. Все пак аз бях най-близкият му човек.
— Но тази задача бе възложена на мен — възпротиви се Рудолф — и се радвам, че уредих това писмено, като подписах сватбения договор. След смъртта на горкия Крайспън аз трябва да поема ръководството на замъка и да бъда настойник на детето му. Та това бе документирано.
— Дете? — повтори отец Еймбрас, стъписан от подобна идея. — Крайспън няма никакви деца.
— В това не можем още да бъдем сигурни, нали така? Джоан може да е бременна.
— Господи! — Отец Еймбрас не одобряваше подобен прагматизъм.
— Бракът им бе консумиран, дори много добре. — Рудолф продължи със задоволство: — Аз лично отидох, за да видя кървавите петна върху чаршафа след първата им нощ. И двамата бяха изпълнили задълженията си. Освен това имаха и още няколко дни заедно.
— Два дни — каза отец Еймбрас. — Само два дни и две нощи след първата сватбена нощ.
— Добре, това е достатъчно, нали? — Рудолф се усмихна при тази мисъл. — Може би вече детето на Крайспън расте в утробата на дъщеря ми: наследникът на неговото и моето богатство.
Отец Еймбрас се прекръсти и промълви една молитва за Джоан, за нейно здраве и благополучие.
— Не се безпокой, отче. Аз ще се грижа за нея. Джоан означава много за мен и ще означава още повече, ако ме дари с наследник. Е, какво ти е, отче? Не изглеждаш особено щастлив. Да не би да искаш да задържиш Хоугстън за себе си, за да можеш да го дариш на Църквата? Или си мислиш, че аз не съм достатъчно достоен и честен, за да управлявам тези земи?
— Съвсем не е така — каза отец Еймбрас. — Аз вярвам, че ти си този, който трябва да управлява земите на Крайспън, и не смятам, че си недостоен.
— Добре тогава. — Веднага след погребението утре ще можеш да заминеш за Сицилия.
— Преди да си тръгна, бих искал да видя Джоан — все още настояваше отец Еймбрас, — за да отправим една молитва за Крайспън.
— Защо не изчакаме до утре — предложи Рудолф — и да разберем как се чувства тя?
Но на другата сутрин той каза на свещеника, че Джоан е много болна, че шокът, който е преживяла, й е донесъл огромна мъка, от която трудно ще се възстанови. Ала той не му каза за сцената, която се бе разиграла пред очите на Ройз между него и Джоан.
— Аз ще отида на погребението на Крайспън — твърдо заяви Джоан.
— Ти ще останеш в тази стая, докато не ти кажа, че можеш да напуснеш — каза й Рудолф.
— Не съм под твоето попечителство вече — изкрещя тя. — Аз съм омъжена жена и не искам да ти се подчинявам.
— Ти си вдовица, която се връща под крилото на баща си, и си твърде разстроена, за да напускаш стаята си сега.
— Не искам да те слушам повече. Няма да ти се подчиня. — Тя не се изплаши, когато той вдигна ръка, за да я удари. След момент той свали ръката си.
— Прекарал съм дълги години, като се борех срещу лордовете от Марчър и пазех земите си от тях. Няма да те ударя, за да не пометнеш, ако си бременна. Не бих пропуснал шанса да се сдобия със здрав наследник, който ще се грижи за земите ми, когато си отида.
— Това е всичко, което виждаш в мен. — Джоан бе разкъсана между радостта да роди детето на Крайспън и гнева към баща си заради неговата студенина. — През всички тези години аз съм била просто жената, която може да ти даде наследник. Ти изобщо не ме обичаш. Мисля, че изобщо не обичаш никого.
— Ройз — Рудолф се обърна към жена си, която стоеше и слушаше тази кавга с нарастващо отвращение. — Повикай прислугата и й заповядай да донесе в тази стая всичко, от което ще се нуждаете ти и Джоан, докато аз се върна от Хоугстън.
— Но, лорде! — Ройз прозвуча така, сякаш не разбра какво й бе казано.
— Прави каквото ти казвам, жено — отсече Рудолф.
— Но аз имам твърде много работа днес — протестираше Ройз. — Имаме гости, които трябва да бъдат нахранени.
— Който и да е останал след убийството снощи, ще дойде с мен в Хоугстън за погребението — каза Рудолф. — Изпратих човек, който да разпореди на слугите там и да организира погребението. А тези, които не искат да дойдат, да си ходят или да вървят по дяволите. Не ме интересува. Ти, като моя покорна съпруга, ще прекараш деня в тази стая с Джоан. Ще наредя на Бейъд да остане пред вратата, за да съм сигурен, че никой няма да ви безпокои. Сега повикай слугите, защото съм нетърпелив да тръгна.
— Искам да видя отец Еймбрас — заяви Джоан.
— Няма да видиш никой друг, освен мен и Ройз — каза й Рудолф. — И не възнамерявам да принуждавам Ройз да ти носи тайни известия. Тя по-добре знае какво е да ми се противопоставяш и затова не го прави. Нали, Ройз?
Ройз погледна бързо към Джоан и кимна.
— Да, лорде — каза тя.
— Ти си луд — каза Джоан на баща си.
— Не познавам нито един човек, който също би твърдял това — каза той със завидна убеденост, — въпреки че много биха казали, че ти си полудяла от мъка, след като отправяш подобни обвинения. Така че дръж си езика зад зъбите.
След погребалната церемония Рудолф взе думата.
— Призовавам всички вас, скъпи приятели — каза той на тези, които се бяха събрали в малкия параклис в Хоугстън, — ако някой научи нещо за двамата подли рицари — Парис от Стоуксброт и Алейн от Уортъм да ме извести незабавно. Ако пък някой ги срещне, нека ги залови и строго да ги охранява. Не бих оставил убийците на Крайспън да се измъкнат безнаказано. Тази сутрин изпратих известие до крал Хенри I и го моля да обяви Парис и Алейн за престъпници. Искам да видя и двамата наказани чрез обесване за злодеянието, което са извършили. Да, обесени, въпреки че са благородници. Те не заслужават да носят високи титли, щом са способни да направят подобно нещо — да убият свой роднина. Сега да погребем Крайспън в подземието на олтара. Нека си почива при нашите прадеди. Най-тържествено се заклевам, че ще направя паметна статуя от най-скъп материал и ще я сложа над неговия гроб. Заклевам се също да бъда достоен управител на земите му и да ги пазя за сина му, който се надявам, че неговата вдовица носи.
Това бе реч, на която се възхитиха всички присъстващи. Те все още живееха с представата за въздаване на груба справедливост. Речта на Рудолф тази сутрин им доказа, че това е най-хубавата черта на бароните от Нормандия. Без значение бе дали крал Хенри ще обяви Алейн и Парис за престъпници, те нямаше да живеят дълго, ако бъдат заловени. А що се отнася до Джоан, всеки от присъстващите би постъпил по същия начин и би твърдял, че дъщеря му е бременна, дори и да не е така, за да може да поеме ръководството на земята.
Всички гости си бяха тръгнали от Бенингфорд и сега замъкът бе отново тих. Барон Рудолф, сега владетел на два пъти повече земи, отколкото имаше преди една седмица, бе абсолютно уверен в силата,
