която притежаваше. И поради тази причина той не изпитваше никакви угризения от това, че бе заключил Джоан и съпругата си в спалнята.
— Престани да хленчиш! — изкрещя той на Джоан. — Може да си изпитвала удоволствие, когато си била с Крайспън, но това не е било нищо повече от физическа наслада. Ти изобщо не го познаваше. Не го познаваше така, както аз и Ройз се познаваме. Ще престанеш ли най-сетне да трепериш?
— Той беше толкова мил с мен! — Джоан направи всичко възможно, за да убеди баща си, че мнението му е погрешно. — А ако имахме повече време, аз щях да бъда благодарна на топлината, която той ми даваше, и връзката ни щеше да прерасне в истинска любов. Щяхме да се научим да се грижим един за друг и да бъдем щастливи.
Джоан видя, че баща й не й вярваше, и тя млъкна, знаейки, че със своята грубост е неспособен да разбере нежността на Крайспън.
— Най-голямото ми желание е да си в безопасност — заяви Рудолф. — Поради тази причина ти ще останеш в тази стая и не искам да чувам повече оплаквания.
— Какво искаш да кажеш? — заплака Джоан. — Че съм затворник? Ако е така, защо? Какво лошо съм направила? На кого съм навредила?
— Да се надяваме, че нищо лошо не си направила. Ще стоиш тук, под охрана, докато разбера дали си бременна.
— Но това ще стане след седмици. — Този път протестът бе на Ройз. — Разбирам, когато не й позволяваш да язди или да вдига тежки неща, за да не пометне, но да не й позволяваш да излиза на слънце, за да се разсее… А бродерията й?
— Тя може да бродира и тук. Има достатъчно светлина.
В действителност това бе една прекрасна стая. От всички стаи за гости в замъка тя бе най-хубавата — бе разположена в западната кула, усамотена и безопасна. Прозорците бяха високи, с широки первази, и бяха разположени на две съседни стени. Така се образуваше един светъл ъгъл, където бяха разположени куп възглавнички, удобни за сядане. За по-голямо удобство прозорците, освен дървени капаци, имаха и тежки вълнени завеси, които задържаха топлината през зимата. Самата стая бе в най-високата част и се намираше точно над спалнята на лорда. Вещите на Крайспън и раклата с дрехите му бяха изнесени по нареждане на Рудолф.
— Не виждам нищо нередно в тази стая — каза Рудолф и погледна двата мангала, които издаваха топлина през зимата. — Мисля, че е изключително удобно и би трябвало да си щастлива тук.
— Не мога да остана заключена в тази стая!
— Но точно това ще направиш — отговори Рудолф. — Не мога да ти позволя да разговаряш или дори да виждаш когото и да било, докато не разбера дали си бременна. И то бременна от Крайспън. Едва тогава ще мога да бъда сигурен в бащата на наследника си.
— А какво ще стане, ако тя не е бременна? — попита Ройз.
— Ако не е — каза Рудолф, извивайки пръстите си така, като че ли ще ги забие в гърлото на Джоан, — ще я омъжа за някой друг веднага щом свърши траурът и съм сигурен, че не е с дете. Трябва да имам наследник на всяка цена. Трябва!
— Но това е много жестоко за едно момиче. Тя не заслужава подобно отношение — възмути се Ройз.
— Нужно ли е да ти припомням, че ако ти ме бе дарила с дете, нямаше да имам подобно отношение към Джоан? И всичко това нямаше да е необходимо. — Рудолф се обърна към Ройз с наслада от чувството, че може да подчини на волята си всеки, който се противопоставя. — За всяка съпруга най-тежкото бреме е това на безплодието и такива жени би трябвало да бъдат изпращани в манастир. Мисля, че подобна мярка е съвсем справедлива, и не искам да ми се противопоставяш.
— Но ако Джоан е бременна — каза Ройз, рискувайки да загуби благоразположението си, — и не прави никакви движения, тя ще стане слаба и болна, а и детето, което ще износи, ще бъде нездраво. Такова дете няма да е подходящо за твой наследник. Мисля, че е по-правилно да й позволяваш поне по веднъж на ден да се разхожда в градината, а за да си сигурен, че не разговаря с никого, аз ще бъда винаги с нея.
Рудолф отново насочи погледа си към Джоан. По лицето му личеше несигурност. Джоан бе затаила дъх и чакаше решението му.
— Джоан може да се разхожда с теб около кулата — каза той на Ройз, — но само ако и Бейъд е с вас, за да ви пази. Той ще внимава нито един мъж да не се доближава до Джоан.
Това, което чу, съвсем не се хареса на Джоан. Тя ненавиждаше Бейъд и разходките с него щяха да бъдат истинско бреме. Но тя си спомни, че участта да остане през цялото време затворена в спалнята бе по-тежка. Затова се примири.
— Благодаря ти, татко — каза тя и се постара да изглежда колкото се може по-смирено, потискайки бунтовническите чувства в сърцето си.
— Отново Бейъд ще пази пред вратата ти — сякаш внезапно реши Рудолф. — Като допълнителна предпазна мярка вратата ти ще бъде заключена, за да съм сигурен, че няма да се срещаш с никой. Жената на Бейъд, Лиз, ще почиства стаята ти и ще ти носи храна. Не се опитвай да се сприятеляваш с нея, защото Бейъд ще ми докладва, ако тя ти носи тайни съобщения.
— Изобщо не желая да говоря с Лиз — каза Джоан. — Тя е отвратителна жена.
— И ти също не се осмелявай да посредничиш между Джоан и някой друг — каза Рудолф на Ройз. — Не и ако животът ти е скъп.
— Ще се подчиня на твоите желания, лорде.
— Като за начало, само аз и Бейъд ще разполагаме с ключ от тази стая — продължи Рудолф. — Затова ти, Ройз, ще трябва да искаш разрешение от нас, когато влизаш в тази стая.
— Разбира се. — Ройз леко се поклони в знак на подчинение пред съпруга си.
Когато Рудолф излезе, Джоан седна съкрушена на един стол до прозореца. Тя отпусна глава върху каменната стена.
— Това ли е единственото, което ще мога да виждам? — попита тя. — Единствено гледката през тези два прозореца? А те ми изглеждат толкова малки. Ще се побъркам.
— Не губи надежда. — Ройз приседна до нея.
— Благодаря ти, че се опита да ми помогнеш.
— Бих желала да мога да направя повече. Без твоята компания моят живот съвсем ще загуби смисъл. Мъката от липсата на дете и любов ме съсипват. Ще направя всичко, на което съм способна, за да смекча тежестта на положението ти. Бих ти помогнала да избягаш, ако имаше начин, но единственото място, където можеш да отидеш, е в манастир.
— Не започвай война с баща ми заради мене — предупреди Джоан. Усмихвайки се унило, тя добави: — Ако баща ми те изпрати в манастир, какво ще правя аз? Единственото, което смекчава наказанието ни, е да бъдем заедно.
— Ще бъда внимателна — обеща Ройз. — Ще се опитам да го умилостивявам в леглото нощем и да укротявам буйния му нрав, когато избухва.
— Ще бъде страхотно, ако след всичко това се сдобиеш с дете.
— Започнах да мисля, че вината за невъзможността ми да имам дете не е у мен, а у Рудолф — каза й Ройз. После промени темата и попита: — А какво ще кажеш за Алейн? Вярваш ли в обвинението на Рудолф, че той е убил Крайспън?
— Не ме интересува какво казва баща ми или някой друг — отговори Джоан. — Вярвам с цялото си сърце, че Алейн е невинен. Той не е способен да извърши подобно престъпление.
— Така мисля и аз — каза Ройз. — Знам, че и Парис е невинен, но бих искала да разбера кой го е сторил.
Глава 7
Отец Еймбрас напусна Хоугстън рано сутринта, след погребението на Крайспън. Той пътуваше сам. Беше достатъчно безопасно и той не се страхуваше; дори в тази част на Англия, близо до уелската граница, малко бяха тези, които биха се осмелили да нападат свещеник. Отец Еймбрас яздеше млада кобила и имаше два други коня — единия да язди, когато кобилата се измори, и другия да носи малкото вещи, които той имаше,
