прегазени. Катрин и Алекс следваха плътно корсаря, постоянно нащрек да не изостанат.
Селим не искаше да губи време в разглеждане на града. В главата му се въртеше само една мисъл — да отведе жената и детето възможно най-бързо в палата. Искаше му се да знае как владетелят е научил за тях, но в момента отхвърли този въпрос с вдигане на раменете. Малик бе емир. Той знаеше всичко, което се случваше. Без да намаля темпото, Селим хвърли поглед назад, за да се увери, че жената и момчето продължаваха да го следват. Нямаше да е добре, ако ги загубеше точно сега.
Палатът на емира бе разположен на малко възвишение в центъра на града. Великолепен, варосан в бяло, изграден от каменни стени комплекс, той блестеше ослепително под лъчите на следобедното слънце. И Алекс, и Катрин бяха впечатлени от неговия царствен вид. След като преминаха през аркообразния свод на входа във високата защитна външна стена, прекосиха потънал в буйна зеленина двор и накрая влязоха в сградата. Гледаха с широко отворени от почуда очи разкоша и богатствата на този палат. Прохладната сянка на покрития с мрамор под на външната зала рязко контрастираше на ослепителното слънце и потискащата горещина на улиците. Извити дъгообразни прозорци с гъсто преплитащи се орнаментирани решетки допускаха минимално количество светлина и в същото време позволяваха дори най-слабият полъх на бриза да се усети в помещението. Красиви, богато украсени завеси скриваха стените и множество разнообразни нацъфтели растения на тропика изпълваха със зеленина залата. Стреснаха се малко, когато един мъж се появи безшумно от сенките, за да заговори със Селим.
— Емирът ви очаква — каза той, а когато Селим му кимна в потвърждение, мъжът им направи знак да го последват.
Катрин се питаше кой ли бе този емир и защо ги бяха довели тук. Не искаше надеждите да надделеят у нея, но дълбоко в себе си се надяваше, че кръвната връзка с херцог Хънтингтън им е осигурила специално отношение.
— Къде сме? — шепнешком попита Алекс, докато нервно я дърпаше за ръкава.
— Не съм сигурна, миличко, но имам чувството, че скоро ще разберем. — Опита се да говори спокойно и уверено, но когато хвана малката му ръчичка, не можа да се овладее и я стисна малко по-силно.
— Оттук — заповяда грубо пиратът.
Те се подчиниха и бяха въведени в преддверието към друга, по-просторна зала. Изчакаха, докато чуха човека, който ги бе посрещнал, да съобщи за тях на някого, когото те не можеха да видят. Когато влязоха в залата, Катрин бе изненадана от външния вид на мъжа, седящ върху тапициран с плюш диван. Облечен целият в бяло, той бе наистина прекрасен мъж и ако не беше толкова разтревожена, тя вероятно щеше да го намери за красив, добре сложен и силен. Имаше тъмни коси и златисти очи. Но в този момент бе много изплашена, за да забележи тези му качества. Запази мълчание и остана нащрек, докато слушаше внимателно разговора между капитана на пиратите и другия мъж, който очевидно бе емирът.
— Ето жената и детето, Ваше Величество — с благ глас каза Мухамед. — Ако ви харесват, ваши са. — Трябваше да събере цялата си воля, за да не добави още нещо, но стисна зъби и мълчаливо зачака отговора на Малик.
Малик започна да изучава с нескрит интерес жената и детето. Първо огледа Алекс и реши, че е красиво, здраво на вид момче, въпреки прашното му облекло. После погледът му се плъзна по жената, която според думите на неговия информатор бе „трофей“ с висока стойност. Роклята й бе мръсна и измачкана. Парчето чисто бяло платно, което бе сложила като хаик, оставяше открити само очите й. А те — какви очи бяха само! С цвета на водите на Средиземно море в слънчев ден — неизмеримо дълбоко, наситено синьо-зелено. Запита се какъв ли е цветът на косите й и опита да си представи точния им нюанс.
— Свали хайка! — заповяда той и посочи към нея.
В първия момент Катрин не проумя значението на думата, но после разбра, че й казваше да свали парчето плат, с което беше покрила главата си.
Малик беше земен човек. Той силно бе обичал първата си жена Лайла, майката на двете му деца, която бе починала при раждането на дъщеря му Талифа. След това бе притежавал много жени, но нито едно от тези същества до този ден не бе го карало да се чувства така, както се чувстваше сега, когато пленничката свали хайка и разкри пред очите му зашеметяващия водопад от коси с цвета на старо злато. Струваше му се, че някой го е ударил силно в гърдите — толкова трудно му бе да си поеме дъх.
Погледът му беше прикован върху нея. Дори мръсна и занемарена, каквато бе сега, той намираше тази жена красива. Почувства пареща топлина да приижда към слабините му и изведнъж мисълта, че този малък нещастник Мухамед щеше да я докосва, му се стори непоносима. Малик веднага реши — тя ще бъде негова!
Обърна отново поглед към Алекс. Забеляза приликата между жената и детето и за миг се замисли за съпруга, когото бе оставила сам. Внезапна тръпка на ревност премина по тялото му. Не одобрявайки това чувство, той го отрече пред себе си, като си наложи да не му обръща внимание. Съпруг християнин — това бе равносилно да бъдеш без съпруг. Той бе емирът и я желаеше. Единствено това имаше значение. Много хора съществуваха само за да задоволяват желанията му и тази жена щеше да стане една от тях. За момчето още не бе решил. За какво му бе нужно то?
— Наистина си постъпил много умно, Мухамед. Ще взема жената като по право полагащ ми се дял от плячката.
— Да бъде волята ви, емире. — Мухамед се поклони ниско, скърцайки със зъби от яд и безсилие.
Катрин бе преживяла и изстрадала похищението, организирано от подлия й брат, след това пленяването им от пиратите, а сега и наглия просташки поглед на този дебелак безропотно, но когато започнаха да говорят за нея, сякаш беше глуха и няма, просто някакъв предмет, който можеха да притежават или продават по свое желание, тя се възмути. Гневът й, подсилен от страха за безопасността на Алекс, я извади извън равновесие. Нямаше да търпи това нито миг повече, без значение какви щяха да са последствията, защото в края на краищата какъв смисъл имаше да живее, ако изгубеше Александър.
— А какво ще кажете за моята воля? — попита Катрин и пристъпи гневно напред, а от надигащата се вътре в нея буря очите й потъмняха и станаха тъмнозелени.
В първия миг Малик онемя, слисан от това избухване на една съвсем обикновена жена.
— Твоята воля? — повтори той и язвително повдигна вежди нагоре.
— Струва ми се, че и аз имам право на мнение, когато се решава съдбата ми. Не съм кон за продан или парче месо, което е предназначено за пазара. Аз съм Катрин Уейкфийлд, дъщеря на херцог Хънтингтън, а това дете тук е Александър Уейкфийлд, негов внук. Няма да допусна да се отнасяте с нас по този начин.
Малик отново я изгледа, после отметна глава назад и се разсмя от сърце. Никога преди не бе предизвикван от толкова красива жена и той с изненада откри, че нейният характер започваше да го интригува. Трудно щеше да се поддаде на укротяване, но толкова по-добре — винаги беше обичал предизвикателствата.
— В името на Аллаха, Мухамед, опасявам се, че накрая ще съжалявам за решението си.
— Ще промените ли решението си, Ваше Величество? — попита корсарят обнадежден.
Сърцето й спря да бие и Катрин затаи дъх, докато чакаше отговора. Трябваше да стисне треперещите си ръце, за да не издаде своето вътрешно объркване.
— Не — твърдо отсече Малик. — Тя ще остане!
Мухамед отново остана разочарован.
— Ще пожелаете ли да задържите и момчето?
Малик забеляза как през цялото време Катрин държеше момчето до себе си и почувства майчинската й тревога, която вероятно бе причина за избухването й.
— Да — отвърна той. — Детето ще остане.
Винаги проницателен и чувствителен, той забеляза ликуващото изражение, блеснало в погледа на Катрин и оживило за миг съвършените й черти. Остана доволен, че интуицията отново му бе помогнала.
— В такъв случай моля за разрешение да се оттегля.
Мухамед излезе от залата, последван от Селим, а омразата му към Малик в този момент бе по-силна от когато и да било по-рано. Той бе пожелал англичанката за себе си и си даде обет, че един ден щеше да накара емира да плати скъпо за това, че му я бе отнел.
Малик бе доволен от развитието на събитията, но когато отново се обърна към Катрин, изразът на лицето му бе суров.
— Няма да оставя без последствие избухването ти, Катрин Уейкфийлд! Запомни това — изрече
