— Трябва да бъдем внимателни. Особено ако започне да показва предпочитанията си към теб…
— Не трябва да се безпокоиш за това. Те не ме интересуват. Ще се радвам да спечелят неговото разположение.
Алмира прикри усмивката си, предизвикана от думите на Катрин. Вече дълги години служеше в замъка на Малик и през цялото време тайно го бе наблюдавала отстрани. Трудно вярваше, че вече се е родила жената, която може да му устои. Но, от друга страна, емирът никога преди не бе имал жена като Катрин в харема си.
— Хайде, по-добре да се върнем в твоите покои и да довършим приготовленията. Той скоро ще изпрати да те вземат — окуражи я прислужницата.
Докато напускаха градината, Катрин се разкъсваше между очакването от срещата си е Малик, за да разбере дали са установили контакт с баща й, и ужаса при мисълта какво ли очакваше да получи той от нея. Желаеше само Джералд и никого другиго. С нетърпение очакваше да свърши този кошмар и двамата с него да се оженят.
— Ето, облечи това тази вечер. — Алмира й подаде ефирна, изработена от копринен бял сатен дреха, когато се върнаха в нейната спалня.
— Бих предпочела нещо не толкова разголващо — свенливо каза тя.
— Ще изглеждаш прекрасно в нея.
— Ще отида с дрехите, с които съм облечена сега.
— Малик няма да остане доволен, тъй като това е ежедневно облекло — отказа да отстъпи Алмира. — Ще отидеш с тази рокля. Тя е подходяща за вечерно време.
Алмира внимателно остави настрана белия сатен, след което помогна на Катрин да се съблече.
Катрин не каза нищо, тъй като разбираше, че единствената й утеха е, че не трябва да се появи пред него без никакви дрехи, което никога нямаше да направи. Като се бореше с желанието си да избяга, тя позволи на Алмира да й помогне да облече костюма, а след това да постави изящен, изтъкан от златни нишки колан около тънката й талия. После прислужницата й донесе няколко златни гривни и колиета, които тя сложи, добави още малко парфюм и напъха стъпалата й в чифт изящно изработени сандали. Накрая се изправи и се отдръпна назад, за да се наслади на резултатите от своите усилия.
— Наистина си красива. Малик ще остане доволен — оповести тя, когато се убеди как северноафриканската традиционна рокля й подхожда до съвършенство — така добре подчертаваща изяществото на тялото и грациозността на движенията й, а златните бижута допълваха сменящите оттенъка си коси.
— Сигурна съм, че това е от изключителна важност — каза Катрин със сарказъм, който другата жена не долови.
Дойде прислужник, който им даде да разберат, че Малик я очаква и Алмира изведе Катрин от харема под недоволните погледи на другите жени. Прекосиха двореца, докато стигнат до личните покои на емира.
— Влизай. Той те очаква.
Катрин бе нервна, много нервна, но бе решена да призове на помощ цялото си самообладание. Още от деня, когато я бе взел от Мухамед, бе дал ясно да се разбере, че няма да търпи никакво неподчинение от нейна страна, но в същото време тя нямаше намерение да бъде абсолютно покорна. Бе благодарна за доброто отношение към нея и Алекс, но все пак бяха тук против волята си. Изправи решително глава, пое дълбоко въздух, за да успокои напрегнатите си нерви, и пристъпи в покоите на Малик.
— Добре дошла, Катрин. Заповядай, влез — поздрави я той, без да се изправя от мястото си в средата на стаята, където беше полулегнал, опрян на меки възглавници. Многобройни изкусителни блюда бяха наредени върху ниска мраморна маса, която бе поставена така, че да бъде в обсега им, без да е необходимо да стават от местата си.
Катрин благодари на емира и продължи да го наблюдава внимателно, като си повтаряше, че трябва да се изправи пред него без страх. Обутите й в сандали крака издаваха едва доловим шум, докато вървеше по полирания мраморен под. Сега оценяваше целия си опит в кралския двор, защото благодарение на него тя можеше да се наблюдава отстрани през следващите няколко часа.
Малик с нетърпение бе чакал нейното идване. Тази вечер се бе подготвил за това, което трябваше да бъде романтична среща, обличайки съвсем къси панталони в леко турски стил, пясъчнокафяви ботуши от мека кожа и дълга яркоцветна риза, която бе разкопчана и оставяше на показ мускулестите му гърди и голите силни рамене. Сега седеше спокойно, леко опрял едната си страна върху възглавниците, с крак, небрежно изпънат на пода, и ръка, отпусната върху коляното. Около врата си носеше тежка златна верижка с окачен на нея амулет. Въпреки широките дрехи и отпуснатото положение на тялото, той имаше властно излъчване. Това бе също толкова естествена негова черта, както цветът на косата и очите му.
Докато Малик наблюдаваше как Катрин се приближава, желанието да я притежава отново забушува у него. Копринената одежда, която носеше, сякаш нежно галеше прелъстителните извивки на тялото й и той помисли, че сигурно сънува. Беше получил сведение от харема, че тя е красива, но сега намираше, че е далеч по-прекрасна, отколкото си бе представял.
— Заповядай в моето скромно жилище — обърна се към нея Малик с дълбок топъл глас, докато величествено показваше с ръка помещението.
Катрин бе толкова притеснена от тази среща, че изобщо не обърна внимание на мястото, където се намираше. Тя дори не огледа простичко украсената, но внушителна зала, съсредоточила всичките си усилия да запази присъствие на духа и да не издаде страха си. По-късно щеше да забележи аркообразните прозорци, през които се излизаше на тераса, откриваща изглед към градините под нея и стените, украсени с мозайки от керамични плочки, пресъздаващи бойни сцени, и покрити с живописно изпъстрени гоблени. В този момент единствено от значение бе да посрещне Малик със спокойствие и достойнство.
— Изглеждаш много красива тази вечер — каза любезно той, след като ловко се изправи на крака и й протегна ръката си. — Седни, моля те.
— Благодаря, емире. — Разбирайки, че е невъзможно да избегне неговия допир, Катрин постави ръката си в неговата, за да му позволи да й помогне да седне. Това обикновено докосване бе така наелектризиращо, че ако не бе добре възпитана, щеше да отдръпне ръката си. Смутена, тя повдигна очи към него, като очакваше да открие, че той изпитва същото усещане. Но за нейно учудване, той изглеждаше съвсем спокоен. Мислено разтърси глава, за да възвърне самообладанието си, докато се настаняваше на възглавниците, и се почувства много облекчена, когато той пусна ръката й.
— Името ми е Малик. Можеш да ме наричаш така. Без да се съобразяваш с етикета.
— Малик…
Той кимна одобрително, когато чу името си, произнесено от нейните устни. Един ден, скоро, Малик се надяваше да я чуе как вика неговото име, докато я люби… Ядосан на себе си, той бързо прогони мислите си.
— Тази вечер съм поръчал многобройни и разнообразни ястия, за да ти доставя удоволствие. Надявам се, че ще ги харесаш — каза емирът с топла усмивка, а очите му срещнаха и задържаха нейните с прекалена интимност.
Улови се, че се взира в очите му и намира цвета им за най-необикновения, който някога е виждала. При първата им среща те й се бяха сторили кехлибарени, но сега имаха цвета на потъмняло старо злато. Грациозността и незастрашаващото му присъствие я правеха малко по-спокойна, но все още чувстваше, че трябва да е предпазлива. Отвърна на усмивката му, но в нейната нямаше топлота.
— Оценявам вашата добронамереност и предвидливост, но бих искала да поговорим за някои неща, преди да започнем да се храним.
Нейната молба го изненада. Той бе планувал вечер на чувствени наслади, а тя искаше да разговарят! За какво можеха да разговарят? Тя беше жена.
— Например? — попита той, като прикриваше изненадата и любопитството си.
— Ами първо, бих искала да знам дали изобщо сте изпратили съобщение на баща ми. Двамата с Алекс сме нетърпеливи да се завърнем в Англия, а знам, че баща ми ще изпрати парите за откупа веднага щом разбере къде сме — започна тя съвсем делово.
Още от самото начало Малик бе разбрал, че Катрин е много интересен тип жена. Никоя друга, след Лайла, не бе дръзвала да го разпитва за плановете му и тази проява на смелост от страна на Катрин само
