възбуди неговия все по-нарастващ интерес към нея. И тъй като не бе човек, който одобрява лъжата, бе убеден, че истината трябва да се казва колкото се може по-рано или веднага. Като си каза, че целта напълно оправдава средствата в конкретния случай, отговори спокойно:
— Вече е изпратено съобщение.
— Добре. Мислиш ли, че ще мине много дълго време, докато бъдем освободени? — продължаваше да настоява тя, разбрала с облекчение, че баща й скоро щеше да научи, че тя и Алекс са живи и здрави.
— Трудно е да се отговори точно — колебливо каза той. Използваният от нея израз „бъдем освободени“ дълбоко го нарани, но той отхвърли вероятността да го е казала с умисъл. Тя не беше негов заложник. Сега беше една от неговите жени. Нима той не се бе погрижил да се отнасят добре с нея? Не беше ли удовлетворявал всяко нейно желание? Желаеше Катрин така, както не беше желал никоя жена след Лайла и щеше да я има. Докато седеше тук, обърнат с лице към нея, той забеляза как платът на бялата рокля галеше нежно гръдта й, както на него му се искаше да направи в този момент, и как разкошните й коси меко падаха по раменете, изкушавайки го да прокара пръсти през златистите кичури. С усилие на волята Малик отново върна мислите си към нейния въпрос и продължи: — Понякога са необходими два-три месеца. А сега ще похапнем ли?
— Малик… — заговори отново тя, като се питаше защо погледът му стана изведнъж така умислен, — има още нещо. Питам се дали…
— Да? — Започваше да губи търпение.
— Дали е възможно да получа обратно роклята си?
— Смяташ, че нашите дрехи са неподходящи? — Отвърна на въпроса й с въпрос, а през това време погледът му се плъзна по нея, очертавайки линиите на финото й тяло под алжирските одежди. — Знаеш ли, те са много подходящи за местния климат. Понякога тук става доста горещо.
Думите му прозвучаха достатъчно безобидно, но мислите му далеч не бяха невинни, защото отново се опитваше да си представи как ще изглежда тя без дрехите си, легнала удобно на широкото му меко легло.
— Не смятам да оставам тук дълго, за да се убедя в това, затова наистина бих предпочела да ми върнете роклята и да обличам нея.
— Боя се, че това е невъзможно — отговори Малик, като отхвърли мисълта да я вижда отново в тези тежки европейски дрехи. — Тя бе повредена, затова бе изгорена.
Катрин прехапа устни. Това беше единствената й рокля, единственото, което я свързваше с нейния дом, а сега бе безвъзвратно загубена.
Малик видя нещастното изражение в очите й и почувства как го пронизва вина. За втори път се безпокоеше. Питаше се защо нейната мъка го кара да се чувства виновен. В края на краищата тя бе само една жена…
— Заповядай, опитай от печеното агнешко — заговори Малик и й предложи от сочното месо.
Разбрала, че няма какво повече да си кажат, тя опита по малко от храната. Беше вкусна и когато пред тях започнаха да слагат блюдо след блюдо, установи, че наистина се наслаждава на изкусните деликатеси.
Докато часовете минаваха, а Катрин и Малик споделяха ястията и питиетата, той успя да я предразположи и тя постепенно се освободи от страховете си. За своя изненада Катрин откри, че той е интересен и високообразован човек. Разговорът им бе интелектуален и изпълнен с предизвикателства, които засегнаха много теми от различни области.
Той постоянно поддържаше интереса й със своите възгледи — до края на вечерта тя изпитваше уважение към него и дори започна мъничко да харесва този мъж.
Докато мнението на Катрин за Малик се променяше, неговото мнение по отношение на нея само се затвърди. Фактът, че тя бе жена, която градеше своето мнение на основата на образование, здрав разум и вроден интелект, го очарова. По някои от темите, които обсъждаха, Малик я намираше за по-находчива и прозорлива от част от своите съветници. Това откритие го изпълни със задоволство. Сега не само я желаеше силно, но бе започнал и да я уважава. Тя беше жена със свое собствено мнение. Жена, която си струваше да бъде спечелена. Въпреки това той осъзна, че единственото й желание бе да го напусне и да се завърне у дома. С известно раздразнение се запита какъв ли човек е нейният съпруг.
— Имаш красив дом — отбеляза тя, след като слугите бяха отсервирали и последното блюдо.
— Неговото великолепие бледнее до теб — галантно отвърна той, а тонът му говореше, че наистина мисли така.
Катрин с неудоволствие усети, че се изчервява.
— Прекалено си любезен.
— Ти си първата, която мисли така — бе отговорът му, придружен от изразителен смях. — Много хора не биха се съгласили с теб.
— Мислех, че хората те харесват.
— Всеки човек има врагове. Много е важно да не се доверяваш изцяло на никого. Това е най-добрият начин да останеш жив и да се задържиш на власт.
Тя вдигна глава и едва сега видя наредената дъска с шахматни фигури върху масата.
— Играеш ли шах? — Идеята я очарова, защото й разкриваше още една страна от неговата личност.
— Да.
— Аз също… малко — допълни тя.
Малик бе смаян от новината, че тя познаваше тази игра и бе още по-изненадан да узнае, че се канеше да изиграе една партия с него. Винаги бе считал шаха за чисто мъжка игра.
Един час по-късно младата жена му доказа, че е сгрешил. Стратегията на Катрин бе отлична и той бе напълно разгромен. Никой преди не бе го побеждавал. Лицето му се смръщи.
— Ти си много добра. — Това бе трудно признание от негова страна, но то само засили респекта, който изпитваше към Катрин.
— Ти също — каза тя. Партията бе интересна и тя трябваше да използва всичките си умения и опит.
— Скоро пак ще поиграем.
— Ще бъде истинско удоволствие за мен, но мисля, че наистина е време да се прибирам в покоите си.
Малик също стана от масата. Лицето му бе замислено, когато я изпроводи до вратата и изпрати един прислужник да я заведе обратно в харема. Единственото, което искаше, бе да се люби с нея, а ето че сега я оставяше да се върне в харема, без изобщо да я е докоснал. Помисли си, че е луд, защото никога досега не си бе отказвал жената, която желае.
Едва сега Малик осъзна колко се бяха променили чувствата му към Катрин през тази вечер. Тя не приличаше на никоя от жените, които бе срещал, и тъй като силно я желаеше, искаше тя доброволно да дойде при него. Колкото и приятно да бяха прекарали, ако искаше да я люби тази нощ, трябваше да я насили. Малик знаеше, че това щеше да отнеме известно време, но той твърдо бе решил, че ще я обладае, без да прибягва до принуда.
Докато стояха на прага и си пожелаваха лека нощ, Малик повдигна ръка и нежно я докосна по бузата. Това бе първото им физическо докосване, откакто бе държал ръката й в началото на вечерта, и същото наелектризиращо напрежение премина и през двамата. Беше го усетил и преди, но бе прикрил своята реакция. Направи същото и сега, дори когато видя очите й да се отварят широко от изненада под тръпките на вълнение и нега, преминаващи по цялото й тяло при неговия допир. Малик се усмихна.
— Лека нощ, Катрин.
След това предаде Катрин на прислужника, който чакаше отвън, и отново потъна в покоите си. Тя неочаквано се почувства някак самотна без него и докато прекосяваха палата на път към харема, мислите й изцяло бяха заети с Малик и загадката, която бе той за нея. През цялата вечер се бе държал като истински джентълмен и тя наистина бе открила, че го харесва.
Прибра се объркана в спалнята си и се опита да заспи.
