инкрустирани със скъпоценни камъни, и ги сложи на китките й. — Така, трябват ти само сандали и ще бъдеш съвършена. — Донесе чифт златни сандали, които подхождаха на роклята й, и помогна да ги обуе, след това отстъпи назад възхитена.
Катрин бе като видение. Косата й бе разпусната и падаше на раменете, образувайки прелестен златен ореол. Копринената рокля прилепваше плътно към извивките на тялото й, загатваше леко твърдия, повдигнат бюст и заоблените бедра.
Алмира се усмихна.
— Наистина си прекрасна жена. Погледни се в огледалото и ще се убедиш, че съм права.
Катрин пристъпи към огледалото и не можа да повярва, че зашеметяващата жена, която виждаше в него, бе самата тя. Това беше по-странна жена… една прелъстителка… жена, която сякаш познаваше мъжете и техните желания.
Сърцето й заби малко по-ускорено, когато осъзна, че посещението тази вечер при Малик можеше да се окаже много по-различно от предишните й срещи с него.
— Време е. Сега трябва да те заведем при емира. Той те очаква.
Девета глава
Облечен с бяла джелаба, широки панталони и златен колан, които му стояха много добре, Малик крачеше из своите стаи, изгарящ от нетърпение в очакване на нощта. Отиде до аркообразно извития прозорец, за да погледа двора, докато чакаше Катрин. Застана там и се захласна в малките изкуствени езерца и феерията от цветове, а Лайла отново се прокрадна в мислите му. Малик си спомни за своята жена с нежна обич. Сети се как обичаше да стои край езерцето в двора, а също така и каква неизмерима болка беше изпитал при нейната загуба. Беше се заклел, че никога вече няма да обича. Взе три други жени за съпруги, за да задоволява своите биологични нужди, но никога не бе изпитвал истински чувства към някоя от тях.
Англичанката се бе появила в неговия живот и изведнъж Малик изпита усещането, че сякаш дълги години е спал и сега се събужда. Предвкусваше удоволствието от предстоящата вечер и едва се сдържаше на едно място в очакване на Катрин. Те дълго щяха да запазят спомена от тази нощ в своите сърца.
— Владетелю Малик? — прекъсна приятните му мисли Али, един от неговите слуги, застанал на вратата.
Повдигна очи към мъжа.
— Жената е тук — съобщи му Али.
— Тогава я доведи при мен и започвайте да сервирате.
Малик се отдръпна от прозореца и зачака Катрин да влезе. Гледаше неспокойно към преддверието и чу едва доловими стъпки. След това тя се появи пред него…
Малик се загледа с възхищение в очарователната красавица, която стоеше пред него, и разбра, че изборът му е правилен. Тюркоазнозеленото подхождаше до съвършенство на цвета на очите й. Безценен бисер, диамант, чиято красота не можеше да се сравни с нищо. Обгърната в наситено синьо-зелена коприна, която оставяше оголено едното й рамо, с падащи като водопад златисти коси, образуващи ореол около главата й, Катрин бе въплъщение на всичко, за което един мъж можеше да мечтае. Малик изпита силен копнеж да зарови ръце в тези светли къдрици и да обсипе с парещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.
— Здравей, Катрин. — Изрече името й с много нежност и й протегна ръка.
В мига, когато пристъпи в помещението, тя отново изпита силата на неговото обаяние. Добрите му тъмни очи караха кръвта й да препуска лудо във вените.
— Добър вечер, Малик — поздрави Катрин, почти останала без дъх, като пристъпи предпазливо напред.
Докато вървеше, морскозелената рокля изкусително загатваше едва прикритите под нея прелести. Повдигането на гръдта й, изяществото и крехкостта на талията и меките извивки на бедрата — всичко това го подтикваше да пристъпи към действие, но той се овладя. Предстоящите часове щяха да бъдат много специални и за двама им и той нямаше да насилва естествения ход на нещата. Твърдо бе решил, че до края на вечерта тя ще бъде негова и ще го желае също така неистово, както я желаеше той.
— Този цвят много ти отива. Изглеждаш прелестно — каза й Малик, когато тя постави ръката си в неговата.
Докосването на ръката му предизвика лека приятна тръпка по цялото й тяло.
— Благодаря ти — отвърна тя развълнувано.
— Ела… — И с широк жест посочи към мястото, където се хранеха. — Прислугата веднага ще започне сервирането на вечерята. Да седнем…
Малик я поведе към възглавниците и притегли Катрин да седне до него. Седяха съвсем близо един до друг, ръката му почти докосваше нейната, а единият му крак притискаше леко нейния.
— Липсваше ми, Катрин — каза й той, като се наведе още по-близо към нея.
Близостта му почти я хипнотизираше. Тя искаше да изрече, че той също й е липсвал, но силите й стигнаха само дотук. Кракът му изгаряше като нажежено желязо бедрото й и тъй като бе съвсем непосветена, нямаше ни най-малка представа какво означава присвиването на стомаха, болезненото усещане дълбоко в нея.
Малик се разколеба, тъй като искаше да я чуе да казва, че той също й липсва, но когато тя не откликна веднага на думите му, направо я попита:
— Аз липсвах ли ти?
На Катрин й се струваше, че той чете мислите й и когато руменина заля страните й, отговори:
— Да, липсваха ми нашите разговори, партиите шах…
Отговорът й задоволи Малик. За първи път тя му показваше по някакъв начин, че се наслаждава на времето, което прекарваха заедно. Едва се сдържа да не я прегърне и целуне още тук и още сега. Но вместо това, с достойно за възхищение усилие на волята Малик се възпря, като си каза, че по-късно щяха да имат достатъчно време за любов. А точно в този момент единственото му желание бе да й доставя удоволствие.
Влязоха прислужниците и започнаха да сервират вечерята, прекъсвайки мигновението на близост помежду им, а това зарадва Катрин. В погледа му бе видяла нещо, което бе накарало сърцето й да забие учестено, и тя имаше нужда от малка почивка, за да си поеме дъх. По време на вечерята разговаряха за незначителни неща и се наслаждаваха на препеченото, пикантно приготвено агнешко, на питиетата от ментов чай и кафе, на сладкишите, потопени в мед, и на турските шербети, приготвени от подсладени и изстудени плодови сокове.
Въпреки че Катрин все още не бе свикнала да се храни с пръсти, храната бе така вкусна, че тя яде до насита. Малик забеляза, че вечерята наистина й доставя удоволствие и това го зарадва. Откри, че е доволен да й предлага приятни изживявания. Обилно сиропираният сладкиш, от който ядеше, бе истински деликатес и той й предложи едно малко парченце. Тя понечи да го вземе от неговата ръка, но той не й позволи.
— Не… Ето така — тихо каза той и поднесе хапката към устните й, за да я поеме тя направо от неговите пръсти.
Докато захапваше парчето сладкиш между зъбите си, Катрин неволно вдигна очи към него и изражението му я накара да се изчерви. В погледа му имаше нещо толкова интимно, че тя извърна очи настрани, но само за да ги спре върху устните му и да се запита какво ли е усещането да ги целуваш. Чувства, за чието съществуване никога преди не бе и подозирала, сега бушуваха в нея, но това не я правеше нервна. Опита се да мисли за Джералд, но присъствието на Малик оказваше толкова силно влияние върху сетивата й, че Джералд й се струваше само една далечна бледа сянка на мъж в нейните мисли и чувства.
Малик бе уловил признаци на чувствен отклик в погледа й, преди тя да сведе очи, и позна усещането за голяма победа. Скоро тя щеше да му принадлежи.
— Катрин…
Името й бе като милувка и очите й потърсиха неговите, когато той се наведе по-близо до нея. За миг тя
