желаеше.
— Не!
Нейният отговор бе всичко, за което бе мечтал. Той се наведе, притисна устни към нейните, ръцете му неуморно и нежно даряваха ласки, от които тя се извиваше нагоре към него. Той я притисна в обятията си и от този момент нататък тя потъна в забравата на удоволствието.
Съвсем скоро действителността отново се стовари върху Катрин. Лежеше неподвижно, все още прегърнала Малик, и се питаше какво е направила. Беше дала своя най-ценен дар — непорочността си — на Малик, мъж, когото едва познаваше… човек, който първо имаше намерение да й се насити, а после да я използва, за да получи откуп.
Катрин се опита да го намрази, но бе прекалено честна, за да успее. Трябваше да обвинява единствено себе си. Той дори й бе дал възможност да си тръгне. Беше постъпил честно, точно както тя самата бе очаквала от него. Но също така бе убийствено вълнуващ, бе събудил у нея чувства, за които тя дори не подозираше, че може да изпита, и я бе накарал да го пожелае толкова силно, че нищо друго да няма значение.
Една пареща сълза се плъзна от ъгълчето на окото й и остави издайническа следа върху бузата. Бе останала при Малик по своя собствена воля и му бе дала това, което бе пазила за Джералд и тяхната брачна нощ. Сърцето й плачеше за загубената непорочност и за прекършеното бъдеще, което някога бе мислила, че ще й принадлежи.
Джералд стоеше пред едно огледало в своята спалня в Лондон и нагласяше коприненото си шалче. Бе научил от старите си приятели, че много млади госпожици са пристигнали в Лондон за откриването на сезона и че много от тях са с големи зестри — обстоятелство, което повишаваше интереса към всяка неомъжена девойка. Когато накрая остана доволен от възела на своето шалче, той си сложи сакото, подпомаган от камериера, и напусна дома си, отправяйки се към семейство Алмак. Твърдо бе решил да открие най-състоятелното от момичетата и да го направи своя жена колкото се може по-скоро. Някои неща не можеха да чакат. Рядко се сещаше за Катрин, а когато го правеше, си спомняше за нея само за да оплаче загубата на една богата и обещаваща избраница.
Десета глава
Катрин произнесе името му замислено, когато седнаха да вечерят заедно.
Той се изненада от сериозния й тон и я погледна въпросително.
— Какво има, Катрин? Нещо не е наред ли?
— Точно това искам да разбера — отвърна малко напрегнато тя. — Изминаха четири месеца. Няма ли никакви новини от баща ми? — Искаше да подхване тази тема от известно време, но продължи да се надява, че скоро ще научи, че откупът е платен. Но въпреки това вече започваше да се отчайва. Минаха месеци, а той не й казваше нищо. Тревогите й бяха свързани и с Алекс, защото той се променяше. Под влияние на живота в двореца английското у него постепенно изчезваше. Всеки ден му напомняше за неговия дядо и за наследството му, но разговорите им все по-често се въртяха около Хасим и другите му приятели и какви планове крояха те за бъдещето, а не за живота, който беше останал назад, в миналото им.
Малик внимателно се взря в нея. През цялото време знаеше, че ще настъпи този момент и се беше подготвил за сблъсъка, който според него бе неизбежен.
— Никога не е имало съобщение! — отвърна прямо той.
— Ами другите пленници от нашия кораб? Беше ли откупена свободата им? — попита тя. Тревогата, че брат й можеше да се върне в Англия преди тях, не я напускаше.
— Да, повечето от тях бяха върнати още през първите два месеца.
— Не разбирам… Сигурна съм, че ако баща ми знаеше в какво положение се намираме, веднага щеше да установи контакт с теб — настояваше Катрин. — Може би ще ми позволиш аз да напиша съобщението, тогава бих могла да му кажа…
— Време е да ти кажа истината, Катрин — твърдо заяви Малик. Искаше да сложи край на играта на криеница, да й каже какво изпитва към нея и да я направи своя жена. Искаше тя да остане при него, да отгледа Алекс като свой син и да й даде своя свят.
— Истината? — Тя замълча, почти се страхуваше от това, което щеше да последва. — Каква истина, Малик? Случило ли се е нещо на баща ми в Англия? Някакви проблеми ли има у дома?
Малик се изправи и се отдалечи на няколко крачки. Когато се обърна към нея, лицето му беше мрачно.
— Не знам нищо за твоя баща. Никога не съм се свързвал с него.
— Не разбирам… — каза тя и се намръщи. — Ти изпрати писмото. Ти каза…
Вдигна ръка нагоре, за да я накара да замълчи, готов да й признае изцяло как я бе излъгал.
— Знам какво казах, Катрин. В онзи ден бях готов да кажа всичко, за да намаля твоите опасения и да ти помогна да свикнеш с живота си тук.
— Да свикна с живота си тук? — втрещена повтори тя. — Малик, аз нямам живот тук. Моят живот е в Англия.
Нейните думи го нараниха и предизвикаха раздразнението му. Беше дошла в неговото легло. Бе откликвала на ласките му, когато се любеха, и все още продължаваше да мечтае за Англия и за мъжа, който, изглежда, бе неин съпруг! Нима случилото се помежду им не значеше нищо за нея? Как бе възможно да докосва тялото й, без да се докосне до душата й?
— Изобщо не смятам да те връщам в Англия, Катрин. Никога не съм имал такова намерение — отвърна Малик.
— Какво каза? — Катрин се изправи, беше бледа, стоеше и се взираше в лицето му. Очите й се присвиха, а изражението й бе обвиняващо.
— Казвам, че никога не е имало писмо. Не съм поискал откуп от баща ти. От първия миг, когато те видях с Мухамед, аз те пожелах само за себе си и няма да допусна ти или Алекс да си отидете.
— Не мислиш наистина всичко, което каза! — Гневни сълзи напираха в очите й. Чувстваше се така, сякаш я бяха премазали.
— Всяка моя дума е истина.
— Аз те смятах за добър и честен човек. Но ти си по-лош дори от Мухамед! — изрече Катрин. — Ако бях останала при него, може би щях да съм вече в родината си!
— Не си помисляй и за минута дори — върна я Малик към страшната истина. Нейните обвинения и сравнението, което бе направила между него и тази пиратска змия Мухамед, дълбоко го нараниха. — Мухамед щеше да те изнасили, без да се замисли, а после щеше да те отстъпи на другите. Когато красотата ти се похабеше и ти нямаше да можеш да му носиш пари, едва тогава щеше да те върне в Англия срещу откуп.
Катрин гледаше гневно Малик. Сега виждаше една страна от характера му, която не бе познавала по- рано. Проявяваше се като деспотичен владетел, тираничен и неподдаващ се на увещания самодържец, който добре знаеше какво иска и го постигаше по всеки възможен начин. Сърцето й се затвори за него.
— Никога няма да ти простя това — каза тя с пресипнал, изпълнен с болка глас.
— Да ми простиш какво, Катрин? — разгорещено попита Малик. — Никога няма да ми простиш, че те спасих от онази свиня Мухамед? Или това, че задоволявах всяко твое желание и удовлетворявах всичките ти нужди? Това, че те обсипах с подаръци и се отнесох с уважение към теб?
Знаеше, че е прав, но не можеше да отстъпи. Не и сега, когато болката й бе толкова голяма, а надеждите й — напълно опропастени.
Когато тя не каза нищо в отговор на неговото избухване, Малик продължи:
— Извинявам се за всички мои недостатъци.
При тези думи очите й припламнаха възмутено.
— Ти ме излъга, Малик!
— Аз те желаех, Катрин, и това не се е променило. Няма да се извинявам за това. — Направи последно усилие, за да я успокои. — Ще ти дам всичко, което поискаш.
— Единственото, което искам от теб, е моята свобода.
