бе абсолютно уверена, че ще я целуне, но вместо това, той внимателно протегна напред ръка, за да отстрани една трошичка от ъгълчето на устата й. Прониза я почти идентично на разочарование усещане, но когато възвърна самообладанието си, се запита дали не губи разсъдъка си.
— О… благодаря… — Изведнъж изтрезня и се почувства глупаво. Защо изобщо си помисли, че той ще я целуне, когато по време на всички техни срещи се бе държал като истински джентълмен? Защо си мислеше, че трябва да го стори? Но дори когато си задаваше този въпрос, тя не можеше да отрече, че е основателен. Искаше й се да я целуне. Притеснена, тя се върна към десерта си, допивайки шербета от своята малка стъклена чаша.
Когато и последното блюдо бе отсервирано, навън бе почти тъмно. По нареждане на Малик слугите донесоха горящи със слаб пламък лампи, които заляха помещението с мека светлина.
— Хареса ли ти храната? — любезно попита емирът.
— Всичко бе великолепно.
— Добре. За тази вечер съм планувал нещо специално.
— Какво?
Той се обърна към слугите и нареди:
— Време е за танцьорките. Изпратете ги!
— Танцьорки?
— Мисля, че ще ти харесат. Много са добри. Гледай — каза Малик, докато се наместваше по-близо до нея, и посочи към вратата.
В стаята влезе само един музикант, седна в срещуположния край на помещението и започна да свири някаква весела мелодия на своята тамбура. Катрин откри, че тихата нежна музика на малкия струнен инструмент е доста приятна. Когато музикантът неочаквано ускори ритъма на мелодията до почти неистово темпо, две леко облечени танцьорки, обгърнати от шеметно ярки цветове, с бурни движения влязоха, танцувайки, в стаята.
Катрин никога преди не бе виждала нито такова облекло, нито такива танци. Очарована гледаше как жените обикалят из стаята в екзотичен танц, който изискваше да се движат части на тялото, за които Катрин дори не бе и подозирала, че е възможно да се движат. Костюмите или онова, което бе останало от тях, бяха направени от най-ефирни прозирни материи, оцветени ярко, а движенията на тези жени бяха толкова умели и бързи, че позволяваха на наблюдаващия ги да зърне само за част от секундата голите им тела. Това още повече възбуждаше. Златни гривни бяха нанизани на ръцете и глезените им и звънтенето придаваше още по-магически ефект на техните движения. Катрин ги наблюдаваше омагьосана и се изненада, когато музиката неочаквано спря, а жените паднаха на пода в почтително очакване мнението на Малик.
— Харесват ли ти моите танцьорки? — попита емирът, знаейки предварително какъв ще е отговорът. Беше наблюдавал Катрин през цялото време, докато те танцуваха, и бе забелязал нейното възхищение.
— Прекрасни са — призна тя, широко усмихната.
Това бе първата истинска усмивка, с която го даряваше, и за миг сърцето му спря да бие. Тогава осъзна, че искаше да я прави постоянно щастлива, да се усмихва отново и отново. С шумно плясване на ръцете той нареди:
— Продължавайте!
Музиката отново зазвуча и танцьорките бавно възкръснаха, за да танцуват за своя господар — емира.
Малик усети, че вече не може да сдържа желанието си. Внимателно протегна ръка да отстрани една руса къдрица от голото рамо на Катрин, а после нежно постави ръката си върху него.
Макар че предишните милувки на емира разпалиха чувствената стихия у нея, Катрин с нищо не се бе издала. Този път обаче не можеше да прикрие неистовото желание, от което пулсираше цялото й същество. Повдигна очи и срещна неговия изпълнен с нега поглед, който бе накарал по-рано кръвта й да забушува. Катрин си каза, че веднага трябва да си тръгне, но да го напусне сега бе равносилно на това да спре да диша. Искаше да знае повече за този мъж… много повече.
— Тази нощ, Катрин, ще останеш — простичко рече Малик, докато пръстът му описваше огнена пътечка по ключицата й. Цялото му тяло изгаряше от необходимостта да я притежава. Отчаяно искаше да я положи на земята, тук и незабавно, и да я обладае. Искаше да дари и на двамата удоволствието, което знаеше, че могат да преживеят, но успя да обуздае напиращите си желания и бавно се обърна, за да наблюдава ритмичните движения на танцьорките. — Те изпълняват танца на любовта, Катрин — дрезгаво прошепна Малик в ухото й. — Поръчах го за теб.
Ритъмът на музиката ставаше все по-възбуждащ, а движенията на танцьорките — все по-еротични. Катрин искаше да извърне очи от техния чувствен танц, но не можеше. Вече бе хваната в паяжината на страстта, която те плетяха около нея и Малик. Всички мисли за бъдещето на Алекс изведнъж излетяха от главата й. Разбра, че можеше да мисли само за тази нощ… и за Малик.
Катрин се обърна към него и в този миг вече бе загубена. Бе смятала Джералд за привлекателен, но това бе, преди да се срещне с Малик. Само докосването на ръката му до нейното рамо прогонваше всички мисли от главата й, оставяйки място единствено на удоволствието. Една последна искрица здрав разум я подтикваше да побегне, да се освободи от влиянието на омагьосващата му близост, но нямаше сили да го стори. Някакво напрежение започваше да я изпълва отвътре, напрежение, което тя не можеше да назове и което трябваше да бъде облекчено. И то облекчено единствено от Малик.
Музиката заглъхна и танцьорките и музикантите незабелязано излязоха. Катрин и Малик бяха сами в обляната от приглушена светлина стая, вплели погледите си, всеки от тях съзнаващ само присъствието на другия.
Малик мълчеше. Не искаше да развали магията. Бавно наведе глава и потърси устните й. Това беше лека, едва докосваща целувка, нежен допир, който трябваше да я подкани и окуражи.
Катрин почувства тази целувка с цялото си същество. Изстена, изплашена от бушуващите в нея чувства.
— Трябва да тръгвам… — каза тя, но не помръдна.
— Желая те, Катрин. Остани при мен… — Гласът му бе топъл и съблазняващ.
Когато устните му потърсиха нейните — този път с чувствен плам, Катрин разбра, че не може да си тръгне. Неволно заплака, когато, усети, че той я полага да легне върху възглавниците, но нямаше сили да се съпротивлява. Искаше това! Само колко силно го искаше.
— Красива си, златна моя. По-красива от всички жени, които съм срещал — казваше Малик, докато очертаваше с горещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.
С опитни пръсти Малик разкопча токата на рамото й и бе възнаграден за търпението си, когато коприната се свлече на пода. Катрин никога не бе изпитвала нещо подобно. Дъхът й се спря на гърлото при първото докосване на устните му до гръдта й и тя чу, че вика неговото име.
— Малик…
Това бе чакал той през всичките тези седмици — да я чуе да изрича неговото име сред агонията на страстта си.
Сякаш идвайки някъде издълбоко, предупредителните думи на Алмира, че никоя жена не може да устои на Малик, изплуваха в мислите й. Но в момента те нямаха значение. Катрин сякаш потъна в някакъв чувствен водовъртеж, когато неговите ръце започнаха да даряват с ласки цялото й тяло. Докосването му я изпълваше с екстаз и подтиквана от крещящото в нея желание да го притежава, тя отвръщаше на неговите изгарящи целувки.
— Все още ли искаш да си тръгнеш, Катрин? — питаше я Малик с дрезгав шепот.
Разбра, че той й дава възможност да си тръгне, но тялото й се нуждаеше от някакво загадъчно освобождаване, което, изглежда, само той можеше да му даде. Опита се да го целуне, за да заглуши този неприятен въпрос, но това не бе достатъчно за Малик. Той хвана внимателно, но здраво брадичката й и я накара да го погледне.
— Отговори ми, Катрин! — помоли я той с тих, но ожесточен глас. — Все още ли искаш да си тръгнеш? — Не искаше да получи от нея нищо, което тя доброволно не би му дала.
Катрин, трепереща от възбуда, гореше от страст. Нямаше избор. Желаеше Малик… отчаяно го
