— Да, сър — малко затруднено от подпухналата си устна отвърна момчето.
— Добро момче. А сега тичай да се погрижиш за устната си, по-късно ще поговорим отново. А, Серад?
Алекс погледна въпросително към него.
— Не се тревожи за момчетата. Те вече няма да ти създават неприятности.
— Аз сам ще се справя — заяви Алекс, тъй като не желаеше емирът да го покровителства.
— Не съм и очаквал друго от теб.
Погледите им се срещнаха и изведнъж Алекс почувства, че нещо го свързва с този мъж. В очите му той видя мъдрост, вярност и сила и разбра, че Малик е човек, на когото можеше да разчита, мъж като неговия дядо. Алекс му се усмихна с болка, но резултатът бе нещо по-близко до гримаса, после се обърна и се скри в двореца.
Докато вървеше, Алекс непрекъснато си повтаряше своето ново име Серад. Не без чувство на гордост реши, че то много му харесва.
Малик гледаше как Серад се отдалечава и кимна одобрително. Момчето беше смело, всеки би се гордял да го нарече свой син. Когато настъпеше време да вземе прекрасната Катрин за своя жена, щеше да осинови и Серад. Взел това решение, той насочи цялото си внимание към Хасим, който продължаваше да стои до него.
— Предполагам, че има причина за твоето поведение, затова няма да го обсъждаме. Искам да знаеш, Хасим, че момчето не представлява заплаха за теб в нито едно отношение. — В думите му имаше много нежност и той остана доволен, като видя, че синът му се поотпусна.
— Да, сър.
— Добро момче. А сега тичай, но не забравяй, че малкият е много самотен и има нужда от приятели. Няма да ми е неприятно, ако се държиш любезно с него.
Хасим проумя много неща и въпреки че продължаваше да негодува срещу нахълтването на Алекс в техния живот, трябваше да зачита бащиното мнение.
— Ще стане ли той мой брат? — почти смотолеви Хасим, когато се обърна да си тръгва.
— Възможно е, сине, и мисля, че изборът няма да е лош. На него със сигурност не му липсват храброст и дързост.
Хасим кимна замислено при спомена за това колко безстрашно се бе хвърлило момчето срещу него и приятелите му. Докато тичаше, почувства как у него се заражда уважение към малчугана.
Малик се усмихна на себе си, докато гледаше сина си, и усмивката му стана още по-открита при мисълта за Катрин. Реши, че посещението при децата наистина е много мъдър ход от негова страна и съжаляваше, че не е дошъл тук по-рано. Сега, когато знаеше истината за връзката между Катрин и Алекс, всичко му се струваше по-разбираемо. Тя бе леля на момчето, а не негова майка. Въпреки че бе заявила, че обича друг, никога не бе го наричала свой съпруг. Удоволствие изпълваше Малик при мисълта, че тя може би е все още девствена. През цялото време бе очаквал от нея да му отвърне като жена, притежаваща опит с мъжете и любовта. Откритието, че тя вероятно бе непорочна, обясняваше всичко.
Докато отиваше към една скамейка в средата на градината, Малик се замисли за родителите на Серад, но отхвърли тези мисли с повдигане на рамене. Сега момчето бе тук и щеше да остане тук също като леля си.
Когато мислите му отново се върнаха към Катрин, Малик реши, че тази нощ ще я притежава. Достатъчно дълго бе отлагал. Откритието, че може би е непорочна, му показваше, че трябва добре да се подготви. Тя се нуждаеше от някой, който да я научи на изкуството да се люби, и той щеше да бъде нейният учител. Мисълта за това породи гореща вълна, обляла цялото му тяло, която го учуди със своята сила. Погледна нагоре към небето и по разположението на слънцето разбра, че денят скоро щеше да си отиде. Това го зарадва, защото означаваше, че часовете до идването на Катрин при него бяха малко. Изправи се и тръгна към двореца. Имаше толкова много неща да се правят, а разполагаше с малко време.
Катрин последва Алмира до уединеното място, където бяха баните към харема, а там ги очакваше друг прислужник — Раджи. Той и Алмира й помогнаха да се съблече, а после я заведоха до вградената, облицована с мрамор вана. Катрин все още смяташе за непристойно да се показваш гол пред други и затова бързо се потопи в очакващата я топла вода, радостна, че може да скрие тялото си от любопитните погледи на слугите.
Докато одобрителният поглед на Алмира следеше как Раджи мие косата й с най-голямо старание, се наложи да направи същото и с тялото й. Катрин трябваше да се бори с желанието си да се отпусне и да се наслаждава на внимателното отношение към нея. Трябваше да потиска и нарастващото вълнение пред срещата си с Малик. Когато Раджи свърши, Алмира й помогна да излезе от ваната и избърса тялото й с кърпи.
Масажистът бе евнух на име Кхалил и той бе извикан да дойде при тях. Когато Кхалил я посети за първи път в харема, тя се бе противила, защото никога преди не бе докосвана така от мъж. Но сега, когато бе изпитала върху себе си многократно неговите умели ръце, осъзна, че е нетърпение очаква масажа. Кхалил вършеше работата си с такава нежност и уважение, че както и при Малик, с всеки изминат ден ставаше по- спокойна с него.
Кхалил я поздрави радостно и започна да върши чудесата си с нейното тяло. С точни и умели движения той започна да масажира кадифено гладката кожа на крайниците й, докато оживи всеки сантиметър от плътта й. Когато спря, Катрин помисли, че вече е свършил, но този път той направи нещо ново — втри прекрасно ухаещо благовонно масло във всяка пора на кожата й. От него усети по цялото си тяло леко пощипване и когато той се оттегли, тя се почувства напълно отпусната и спокойна.
Костваше й огромно усилие да си припомни защо бе тук. Каза си, че този начин на живот не може да я очарова, че трябва да върне Алекс в Англия и че там, не на последно място, я очаква Джералд.
— Ще останеш много доволна, като видиш какво ще облечеш за посещението при Малик тази вечер — каза й Алмира, докато я увиваше в огромна хавлия.
Върнаха се в спалнята, където, поставено върху леглото, лежеше дълго блестящо парче тюркоазно зелена коприна, избродирано със златни нишки. Невъзможно бе Катрин да сдържи вика на възхищение, който се изтръгна от устата й, и тя прекоси бързо стаята, за да го докосне.
— Красиво е — прошепна, докато галеше фината материя. — Цветът е изключително…
— Същият като цвета на очите ти — подсказа уверено Алмира, след като го взе и го повдигна към светлината. — Ще ти стои прелестно. Но преди това трябва да използваме парфюма… — Прислужницата остави настрана коприната и взе малкото кристално шишенце, съдържащо любимото на емира ухание — силно упоителна мускусна смес. Съблече хавлията на Катрин и обилно я намаза. — А сега… коприната…
Алмира взе отново фината материя и започна да я увива около Катрин с изкусна вещина. Накрая прихвана краищата й с обкована с бижута тока върху лявото рамо, като остави дясното прелъстително разголено.
Ефирната материя беше прохладна като нежна ласка по тялото й и Катрин не можа да предотврати тръпката, която премина от главата до петите й. Огледа се, удивена от себе си, и свенлива руменина обля страните й, когато забеляза, че гърдите й потрепват под увитата около снагата й материя. Тази дреха бе по-разголваща от всички рокли в стил „неглиже“, които някога бе виждала, и тя знаеше, че не бива да се появи пред Малик в такъв вид.
— Трябва да ми дадеш да облека още нещо — настоя тя. — Не мога да отида с това.
— Защо не? — попита объркана прислужницата, защото намираше, че роклята й стои съвършено.
— Тази е прекалено… — Катрин замълча в търсене на точната дума. Когато усилията й не се увенчаха с успех, само измърмори: — Просто не мога да облека тази, това е!
Отговорът на Алмира, макар изречен със спокоен глас, я убеди, че нямаше място за увещания.
— Малик изпрати тази рокля с изричното желание да бъдеш облечена с нея. Не можеш да му откажеш.
— Но…
— Изглеждаш великолепно — прекъсна я тя. — Ще покориш сърцето му.
— Не искам да покорявам сърцето му!
— Трябва да сложиш бижутата… — Алмира изобщо не я слушаше. Донесе няколко златни гривни,
