— Разбира се, че искаш. Ще те поуспокои. После можем да поговорим повече и да плануваме какво трябва да се направи, за да те измъкнем оттук — продължаваше да я влачи той и жадно облиза устни, когато се взря в разширените от страх очи над долната част на хайка.
— Никъде няма да ходя с теб — каза Катрин. — А сега ме пусни!
Нейните думи само вбесиха мъжа. Той я сграбчи за рамото с намерение да я принуди да тръгне с него, но по една случайност хвана хайка и го издърпа от главата й. Погледът му я обходи с нескрит интерес, преди отново нетърпеливо да я повлече след себе си.
— Идваш с мен! Да тръгваме… — Искаше я. Тя беше красива… и руса.
— Казах не! — започна неистово да се бори с него Катрин. — Никъде няма да ходим заедно!
— О, да, ще дойдеш! — И я зашлеви с такава сила, че главата й се отметна назад.
Алекс се хвърли срещу мъжа, но той лесно се освободи от момчето, сякаш то бе някакво досадно насекомо.
— Не! — извика Катрин, помислила, че племенникът й се бе наранил и неочаквано изпитала страх за собствения си живот. Опита се да се отскубне, за да отиде при Алекс, но мъжът я държеше здраво. Той продължи да я влачи против волята й, като насила я разделяше от момчето.
— Млъкни! — озъби се той и се отдръпна леко назад, за да я удари повторно, но шумът от препускащи конски копита го накара да спре. Вдигна очи и видя Мансур, който препускаше с всички сили към него. На гърба на коня видя един воин да размахва страховито ятагана си. Неописуем ужас прониза Граймс и надавайки вик, блъсна Катрин и се втурна да бяга. Но вече бе много късно. Извитото острие на ятагана изсвистя с безпощадна скорост и сложи край на едно окаяно съществуване.
Катрин бе паднала тежко на земята и двамата с Алекс, занемели от ужас и възхищение, видяха как Малик посече злия мъж.
— Малик! — Дори и в най-безумните си мечти не бе допускала, че някога ще се зарадва да го види отново, но ето че сега се радваше. Копнееше да се хвърли в обятията му и да познае блаженството на неговата прегръдка.
Насъбралите се да гледат Граймс и Катрин се разпръснаха във всички посоки, изплашени и смразени от кръвопролитието.
Малик хвана поводите на коня си и се приближи до Катрин. Тя бе успяла да се изправи на крака и Малик се наведе, за да я прихване през кръста и да я качи на седлото пред себе си.
— Серад, ти ще яздиш заедно с Хасим — нареди Малик с каменно изражение на лицето. Беше толкова напрегнат, че не знаеше дали да натупа Катрин, или да я притисне до сърцето си. Усещането за нейното слабо, треперещо тяло, притиснато до него, го накара да изгуби разсъдъка си. Бе се страхувал, че никога вече няма да я види. Мислеше, че я е изгубил завинаги. Мълчаливо изрече благодарствена молитва за нейното щастливо завръщане.
— Да, Малик — отвърна Алекс, докато се изправяше на крака, а после се затича към коня на своя приятел. Хасим му помогна да се качи и седна зад него.
— Алекс… — най-накрая успя да каже Катрин. Искаше да се увери, че той беше добре.
— Името му е Серад. Отсега нататък ще го наричаш с това име — изръмжа Малик.
— Той се казва Алекс. Той е бъдещият херцог Хънтингтън — възрази тя и сълзи заблестяха в очите й, когато осъзна, че нямаше смисъл да воюва с Малик. Битката беше свършила и тя бе я загубила. Те никога нямаше да напуснат Алжир. Горчива болка изпълваше сърцето й при тази мисъл, но в същото време откриваше, че да се чувстваш сигурна в прегръдките на Малик бе наистина божествено усещане. Това съвсем я объркваше.
— Неговото име е Серад! — прогърмя гласът на Малик. — Той ще израсне тук заедно е Хасим, за да стане един от нас. Не искам да чувам, че ще бъде възпитаван по английски маниер. Ти няма да му говориш за вашия дом, за вашето наследство или пък за вашето семейство. Що се отнася до вас двамата, животът ви започва от деня на пристигането ви в двореца.
— Но…
— Ако разбера, че не спазваш това мое желание, ще ви разделя и ти никога вече няма да го видиш. Разбра ли ме?
Страховитият поглед, който й хвърли, я убеди, че говори сериозно и тя потрепери пред неговата сила.
— Да — едва успя да каже със задавен глас.
— И тъй като момчето ще се казва Серад, ти също ще имаш ново име. Никога вече няма да се обръщат към теб с английското Катрин. Давам ти името Раби и отсега нататък ще използваш само него. Не желая никога вече да чувам другите ти имена. — Сякаш за да подчертае своите нареждания, Малик заби пети в корема на Мансур и той премина в галоп.
Още тогава Катрин реши, че бъдещото й щастие зависи изцяло от способността й да се примири с онова, което бе безсилна да промени. Само се надяваше, че ще успее. Знаеше, че няма да й бъде никак лесно.
Дванадесета глава
Лейди Уейкфийлд, Здравето на Негова светлост херцог Хънтингтън сериозно се влоши. Макар състоянието му в момента да не е критично, не се знае дали Негова светлост ще се възстанови напълно. Ще Ви уведомя в случай, че настъпят някакви промени.
Вивиан прочете отново бележката, за да осмисли по-добре съдържанието й. Когато вдигна поглед, лицето й имаше загрижен вид. Никога не забравяше, че един ден херцогът ще умре, а това нямаше да й се отрази благоприятно. Тя не обичаше Едуард. Просто от много години я бе взел под свое покровителство и й отпускаше доста солидна сума всеки месец. Ако към тези пари прибавеше и скрития от нея откуп и не харчеше много, нямаше защо да се притеснява за дохода си. Независимо от това, сега на Вивиан й се струваше, че обезпечеността й е застрашена. Нямаше ни най-малка представа дали Едуард я бе включил в завещанието си, а това много я тревожеше. Като вдовица на единствения му син тя безспорно имаше право да наследи нещо, но то сигурно нямаше да е много. Най-вероятно след смъртта му стандартът й на живот щеше да зависи от благоволението на новия херцог Хънтингтън, а както изглеждаха нещата, трябваше да стане чудо, за да се върнат Ейвъри и Александър от оня свят. Ето защо титлата щеше да наследи един далечен роднина, който нито я познаваше, нито се интересуваше от нея. Ако не вземеше мерки, животът й, осигурен от парите на семейство Уейкфийлд, можеше скоро да свърши.
Вивиан замислено присви очи и се сети за налудничавата идея, която й бе хрумнала преди това за младия и красив тъмнокос актьор Дейвид Маркъм. Бе го срещнала в един театър в Бостън и бе успяла да оцени не само неговия изключителен актьорски талант, но и удивителната му прилика с Ейвъри. Тогава й бе дошла наум една идея, която сега искаше да осъществи. В действителност това бе доста скандален план, с който щеше да се изложи на голяма опасност, но тя желаеше да приеме риска. Без съмнение нямаше да изгуби нищо, ако опиташе — в случай че Едуард се поминеше.
Вивиан трябваше да действа незабавно. Написа набързо няколко реда на един детектив и извика прислужницата си. След като нареди на момичето да предаде писмото, Вивиан седна в очакване на отговора. С малко късмет това нямаше да трае дълго.
Дейвид Маркъм изглеждаше унил. Седнал сам в бара до кея, той отпиваше от уискито си. Тази сутрин се бе събудил с мисълта, че положението му не можеше да се влоши повече, но явно бе сгрешил. Първо бе изгубил родителите си, загинали при пожар преди шест месеца в дома им. После, за свое нещастие, Дейвид откри, че баща му е направил големи дългове за сметка на семейния бизнес — една малка бакалия.
