ожесточено шибаше платната, но екипажът си бе свършил добре работата, като бе закрепил всички части и в крайна сметка нищо не се разби.
Часове наред Серад, Тарик и опитният екипаж водиха битка. Всеки знаеше задълженията си и безропотно ги изпълняваше. Представляваха едно цяло в борбата за оцеляване с природните стихии.
Макар Серад да бе съсредоточил вниманието си върху управлението на кораба, загрижеността за безопасността на Тори заемаше първостепенно значение в мислите му в особено опасните моменти. Ядоса се, че тя се прокрадва в съзнанието му точно когато бе зает с тази задача и се зачуди защо й придава толкова голяма важност, като вместо да се притеснява за кораба, се безпокои за нея. Серад си наложи да мисли само за работата си на „Ятаган“ с утехата, че спасявайки любимия си кораб, ще спаси и Тори.
Тори седеше сама в каютата на Серад. Бе пътувала често с кораб, но никога не бе преживявала толкова силна и продължителна буря. Застанала до прозорчето, тя безпомощно наблюдаваше бушуващото море и нетърпеливо очакваше края на тази морска стихия.
С напредване на времето бурята не стихваше — напротив, даже се усилваше. Тори се чудеше как ли мис Джоунс понася това бедствие, но реши, че храбрата й компаньонка вероятно се справя чудесно. Навън се здрачи и Тори запали една малка лампа за по-безопасно, тъй като възнамеряваше да изчака края на бурята.
Не бе обърнала голямо внимание на звуците, издавани от кораба, но с падането на нощта й се струваше, че стенанията и скърцанията се усилват. Изтръпна, като си представи, че както е заключена в каютата, можеше да потъне заедно с кораба. Изведнъж скочи и отиде до вратата, за да провери дали наистина е заключена. За своя най-голяма изненада откри, че е отключено и предположи, че Серад бе наредил на Мала да остави вратата така. Това я поуспокои.
Тори затвори вратата и седна зад бюрото. Слушайки развилнелия се навън вятър, тя си мислеше за Серад. Искаше й се той да се върне, за да е сигурна, че не го грози опасност. Убеждаваше се, че единствената причина, поради която се тревожи за здравословното състояние и безопасността му, е, че ако нещо се случи с него, двете с Джоунс щяха да попаднал в ръцете на останалите пирати. Макар това оправдание да я задоволи, остана неспокойна и загрижена, защото нощта минаваше, а той не се връщаше.
Съмна, но сивите и зловещи облаци правеха новия ден мрачен. Морето се вълнуваше, но не бе бурно, както през нощта. Въпреки че от север духаше силен вятър и постоянно валеше дъжд, изглежда, най- лошото бе отминало.
— Имаш нужда от почивка — посъветва приятеля си Тарик, когато застана до него на руля.
— Прав си — отвърна капитанът. Наистина имаше нужда от почивка. Отначало борбата с бурята му се бе сторила безконечна, но вече всичко свърши. Новият ден бе настъпил, а „Ятаган“ бе цял-целеничък. Бяха преживели нощта. Бяха победили.
— Слез долу. Аз ще поема управлението.
— Ако времето се промени… — Серад вдигна очи към облачното небе.
— Ще те осведомя, но мисля, че няма нужда да се притесняваш. Положението няма да се промени. Бурята стихна.
Изтощен до краен предел, Серад слизаше по стълбите, изцяло погълнат от мисълта за Тори. Трябваше да се увери, че тя е добре. През целия ден си мислеше за нея. На няколко пъти по време на бурята положението бе ставало критично и в тези моменти Серад бе доволен, че бе наредил на Мала да остави каютата отключена. Той не искаше Тори да попадне в капан, в случай че „Ятаган“ изпаднеше в беда.
Принцът беше твърде уморен, за да се замисли на какво се дължи прекомерната му загриженост за тази жена. Вярно — той я желаеше, но също така бе желал и други жени преди нея. Необяснимо защо, сърцето на Серад копнееше за младата англичанка и чувството сякаш се усилваше с течение на времето. Точно сега обаче това не го вълнуваше. Единственото му желание бе да се върне в стаята си, да се увери, че тя е добре и после малко да поспи.
Серад влезе тихо в каютата си и намери Тори напълно облечена и седнала зад бюрото с ръце, скръстени върху него. Бе положила глава върху ръцете си и спеше дълбоко. Той още държеше бравата на вратата, когато спря, за да разгледа пленницата си по-добре. После влезе вътре и заключи след себе си. След това внимателно се приближи до бюрото, взе Тори на ръце и я понесе към леглото.
— Върна ли се? — промълви Тори, като усети, че се намира в прегръдките на Серад. През цялата нощ бе стояла будна, но преди няколко минути се бе унесла.
— Всичко свърши — прошепна младият мъж с дрезгав глас. — Вече си вън от опасност. — Не беше сигурен кого убеждава: себе си или нея.
— Добре — въздъхна тя и когато той я постави в леглото, бързо се сви на една страна и заспа.
Серад стоеше надвесен над нея и се чудеше дали да легне до нея или не, но най-накрая реши. Бе толкова уморен, че в никакъв случай нямаше да спи на пода. Съблече мокрите си дрехи и след известно колебание сложи чифт сухи панталони, след което се изтегна до Тори. Надали би успял да овладее страстта си преди двадесет и четири часа, но точно в този момент копнееше за сън.
Серад лежеше неподвижно, доволен, че е сложил Тори да спи до него, и затвори очи. След няколко минути вече спеше блажено.
Тори не разбра какво точно я събуди, но скоро й стана много топло и почувства някаква тежест върху себе си. Тя лежеше настрани, с лице към каютата, когато отвори очи, за да се огледа наоколо. Чудеше се защо й е толкова горещо.
В този миг погледът й се спря върху една мъжка ръка, собственически обгърнала кръста й. Тогава Тори забеляза, че тялото на Серад е плътно притиснато до нейното. Гърбът й бе долепен до широкия му гръден кош, а бедрата й свойски се гушеха в неговите.
Тори настръхна несъзнателно, при което ръката на Серад се затегна около нея. Макар това да не й причини болка, тя се чувстваше прикована към него с железни вериги. Опита се да се отдръпне, но той не я пусна.
— Защо трябва да ставаш? — попита я с нежен и дрезгав от съня глас и плъзна ръка по корема й, като спря пръстите си точно под гърдите й, за да я подразни. Движението на Тори го бе разбудило и макар да нямаше ни най-малка представа как се бяха озовали в тази интимна поза, Серад нямаше нищо против да я държи така.
— Вече ти казах, че няма да спя с теб — категорично каза Тори и се опита да махне ръката му. Бе твърде неспокойна, за да се наслади на близостта им. Помъчи се да си спомни как бе дошла тук. Смътно си спомняше само за завръщането на Серад, но от силната умора не бе успяла да се събуди. Сега обаче беше будна и отчаяно се питаше откога лежи до него и как изобщо щеше да се измъкне оттук.
— Ти току-що го направи — пошегува се той.
— Не по моя воля.
— Но не се съпротивлява дълго — напомни й Серад, който се любуваше на нежните извивки на тялото й, плътно прилепнало до неговото. — В интерес на истината, не си спомням да си се съпротивлявала.
— Бях твърде уморена, но сега не съм. Пусни ме да се изправя! — извика Тори. Опита се да седне в леглото, но осъзна, че не само ръката му я обгръщаше, а и косата й бе затисната под неговото рамо.
Серад се разсмя в ухото й.
— Май с мен те свързват много неща.
Думите му я разтревожиха.
— Само защото съм принудена. — Тори отричаше чувствата, които близостта с него събуждаше у нея. Накрая прибягна до последния си коз и използва годеника си, за да се защити срещу Серад. — Обичам годеника си.
— Никой не говори за любов, Тори. — Той отхвърли извинението й и похотливо прокара ръка по гърба й чак до рамото.
— Аз говоря за любов. Тя е всичко за мен — настоя тя и се зачуди как бе възможно да се възбужда от докосването му, имайки предвид що за човек е той. — Моля те, пусни ме да стана… — прошепна тя уплашено, без да може да проумее кое я кара да се чувства така: страхът от Серад или усещанията, които този мъж предизвикваше у нея.
— Чакай да видя дали мога да ти помогна — отвърна пиратът, като приглади нейната гъста и лъскава коса и се наведе напред, за да я целуне по тила.
