вода на ваната. После ги просна из стаята и отново се зае с разтребване на каютата.
Мала се зарадва, че намери Тори станала и облечена. Той остави таблата със закуската на бюрото.
— Благодаря. — Тори умираше от глад, а храната миришеше вкусно. Затова веднага седна и започна да се храни.
Мала мълчаливо започна да събира масата и чиниите от предната вечер. Той направи няколко курса, за да изнесе нещата, също и ваната, и накрая доволно прецени, че каютата е подредена според очакванията на принц Серад. След това изчака англичанката да закуси.
— Принц Серад разреши да се качите на палубата, щом се нахраните.
— Аз съм готова.
— Принц Серад ви очаква.
От нетърпение отново да види слънцето Тори се затича по стълбите към палубата. Като излезе вън, дълбоко вдиша свежия морски въздух. Стори й се, че от цяла вечност не е чувствала галенето на топлите слънчеви лъчи, както и приятния ветрец, развяващ косите й. Тори се извърна с лице към лъчезарното слънце и затвори очи, за да се полюбува на прекрасното усещане.
— Мис Виктория!
Развълнуваният вик на Джоунс стресна замечтаната Тори. Тя се обърна и видя приятелката си, която с достойнство се опитваше да изкачи стълбите към палубата.
— Джоунс! — Тори прегърна дребната жена в широко разтворените си обятия. Не знаеше какво е накарало Серад да им разреши да се срещнат, но нямаше и да пита. Бе щастлива да види компаньонката си.
— Слава богу, че си жива! Не можеш да си представиш колко много се притеснявах за теб! — каза Джоунс. Силно притисна момичето в прегръдките си и без да я пуска, се дръпна назад, за да я огледа по- добре. Проницателните й очи не пропуснаха нищо.
— Слава богу, че си добре! — отвърна Тори. Джоунс носеше същата рокля и имаше уморен и раздърпан вид, но иначе изглеждаше добре — явно не бяха се отнасяли зле с нея.
— Имайки предвид обстоятелствата, мисля, че съм добре. Но ти как си? Не спрях да се безпокоя от онази нощ, когато ни разделиха!
Тори успокоително я потупа по ръката.
— Добре съм. — Но като видя недоверчивия поглед на Джоунс, тя повтори по-убедително: — Наистина съм добре.
— Но ти остана сама със Серад… Още ли те държи в каютата си? — попита Джоунс, като мислеше за неприличната близост с него, на която бе подложена Тори.
— Да.
— Добре ли се отнася с теб? — В погледа на Джоунс се прочете безпокойство, когато се опита да разбере по изражението на повереницата си дали й бе сторил някакво зло.
— Много добре, дори внимателно.
— И не те е насилвал да…
— Не! — рязко отсече Тори.
— Слава на небесата! — Джоунс явно си отдъхна. Страшно се бе изплашила за непорочността на повереницата си през онази нощ, когато я измъкнаха от каютата на Серад. Мисълта, че Тори е останала сама с един необуздан и жесток човек, без да има кой да я защити, не я оставяше на мира. Но страховете на Джоунс се разсеяха. Тя внимателно се взря в момичето и разбра, че то не я лъжеше. Зарадва се, че капитанът на пиратите се оказа мъж с известно достойнство, а не осквернител на невинни млади жени.
— Ами ти? Добре ли си? Аз също се безпокоях за теб. — На Тори й бе неудобно да обсъжда Серад и смени темата на разговора. Достатъчно лошо бе, че живееха заедно и все повече започваше да гледа на него като на мъж. Безспорно не й се говореше за това.
— Както знаеш, не ми бе много леко и през последните няколко дни страдах неимоверно много.
— Защо? Какво се е случило? — Тори се притесни, че ужасните неща, за които я бе предупредил Серад, са сполетели настойничката й. — Пиратите ли те нараниха?
— Не, не става въпрос за физическо страдание, макар да се чувствам доста оскърбена от факта, че съм заключена в душен и тъмен склад без прозорци. Няма с какво да се измия и, както виждаш, нямам чисти дрехи. Не е човешко да не ми осигуряват минималните условия за поддържане на лична хигиена.
— Ще поговоря със Серад за теб.
— Ще ти бъда благодарна за това. Много мило от негова страна, че ни разреши да се видим. Как мислиш — дали ще ни позволи да живеем заедно?
— Не знам — отвърна Тори. — Мала каза, че той е на палубата, но не го виждам.
В този момент Джоунс случайно погледна към платната и зърна Серад, който с още един пират се катереше по въжетата. Докосна ръката на Тори и й посочи нагоре.
— Наистина е тук.
Младата англичанка вдигна глава и видя как Серад се катери по четвъртитото платно високо над палубата и сърцето й силно заби. Тя се удиви на неговите уверени, силни и грациозни движения, докато заедно с другия мъж работеше по такелажа. Но преклонението й пред уменията му отстъпи място на страха от евентуалното му падане. Уплашена и безсилна, Тори наблюдаваше работата им.
Смути се от обзелото я вълнение, когато, притаила дъх, зачака Серад да слезе. Запита се защо се притеснява за него, но не можа да намери отговора. Той бе пират — мъж, чиято цел в живота бе да плава в морето и да напада нищо неподозиращи кораби. Все пак Тори съзнаваше, че Серад има и други, положителни качества, а това само засилваше вътрешните й противоречия и я объркваше още повече.
— Не мога да повярвам, че се излага на такава опасност — промълви Тори със сподавен глас.
Джоунс долови страха й и я изгледа строго.
— Това е неговият кораб и аз съм сигурна, че го познава добре.
— Той наистина каза, че плаването е смисълът на живота му и че обича корабите и морето още от детството си.
— Явно този мъж е по-добър, отколкото предполагах първоначално. Доволна съм, че се отнася към теб с уважение сподели мис Джоунс. — Трябва да ти призная, че се опасявах от най-лошото, когато ни разделиха.
— Аз също — каза Тори. — Като видях какво се случи с капитан Дювал, очаквах сурово наказание. За щастие той се държа мило.
— Наистина ли?
— Накара ме само да оправя бъркотията, която бях създала в каютата.
— Изглежда по-добър човек, отколкото го смятах. Чудя се как е станал пират…
Прекъснаха разговора си, тъй като Серад се спусна по едно въже близо до тях. Бе ги забелязал отгоре и вече ги приближаваше.
— Благодаря, че ни разреши да се срещнем — първа заговори Тори.
— Много мило от ваша страна — добави мис Джоунс.
— Скоро няма да можете да се видите пак — строго каза той, тъй като безпокойството му от времето влияеше на настроението му.
— Но… — Тори предположи, че ги наказва отново.
За да я накара да замълчи, Серад побърза да обясни причината за това:
— Времето ще се промени — вероятно в близките часове. На свечеряване ще ни връхлети силна буря. Затова се порадвайте на няколкото спокойни часа, които ви остават.
Това обяснение удовлетвори и двете жени. Когато един от моряците го извика, те с поглед изпратиха Серад. Тори го наблюдаваше и не можеше да отрече, че той я привлича против волята й. Мис Джоунс също го гледаше и стигна до извода, че Серад наистина е прекрасен мъж — естествено никога нямаше да го признае на Тори.
Двадесета глава
Силната буря се разрази малко след пладне. „Ятаган“ бе в пълна изправност и уверено си проправяше път през големите вълни, управляван от Серад. Плавателният съд се бореше със силния вятър, който