За негова радост, Виктория не се разбуди, докато я освободи от прегръдките си. Зави я нежно със своето одеяло и се взря в нея, за да се увери, че не е будна. Сигурен, че спи дълбоко, той се зае със своите занимания. Първо се изми и облече чисти дрехи, след което хвърли последен поглед на пленницата си и излезе от каютата, за да поеме задълженията си. Заключи вратата след себе си и почти съжали, че няма да може да се върне скоро.
Тарик се бе качил на палубата преди половин час и чакаше Серад. Когато приятелят му се появи с доволен и бодър вид, на лицето му се разля широка усмивка в знак на одобрение на бурната нощ, която според него Серад бе прекарал. Завиждаше му за изминалите приятни часове.
— Добро утро, Серад. Изглеждаш чудесно тази сутрин. Сигурно си спал добре?
— Дори много добре, приятелю — отвърна му със самодоволна усмивка, за да го заблуди. В никакъв случай нямаше да признае на Тарик или на някой от другите пирати, че не е спал с Тори и не е вкусил от прелестите й през тази нощ. Щеше да им отговаря уклончиво, за да могат сами да си направят извода.
Познавайки много добре Серад и неговата слабост към красивите жени, Тарик изтълкува точно по този начин думите и самодоволния израз на приятеля си.
— Известен си с успеха си сред жените и това допринася много за голямата ти слава — каза той одобрително.
Дълбоко в себе си Серад се намръщи, но външно прие комплимента, както подобаваше:
— Тори е великолепна. Твърдо съм решил да я задържа за себе си.
— И няма да я освободиш срещу откуп? — Тарик бе изумен.
— Не! — бързо отговори принцът, но после се зачуди на думите си.
— Трябва да е страхотна жена, щом си готов да се откажеш от парите, които ще получиш за нейния откуп.
— Така е — съгласи се Серад.
— Изненадан съм, че така леко подари сърцето си — отбеляза Тарик.
— Не съм казал това — поправи го той, обезпокоен от думите на приятеля си. — Но Тори е истинска наслада за очите, а притежава и други добри качества.
— Успя да обуздаеш тази англичанка по-бързо, отколкото опитоми кобилата си — похвали го Тарик.
Серад се усмихна отново и поясни:
— Виктория дори е по-умна. Прие господаря си по-бързо от коня.
И двамата се засмяха на това сравнение. Въпреки всичко, Серад се запита дали наистина бе укротил тази жена, или тя просто изчакваше удобен момент, за да му отмъсти. Независимо какво казваше на хората си, винаги трябваше да бъде нащрек с нея. Странно защо, не го привличаше мисълта да я надхитри.
Тори се чувстваше ужасно на твърдия под. Не бе пожелала да легне при Серад и затова безропотно понесе участта си. Стори й се, че измина цяла вечност, преди да успее да заспи.
Силното чукане по вратата я стресна и тя изведнъж осъзна къде се намира. Макар да бе облечена, изпита неудобство и се смути силно, че щяха да я сварят в леглото на Серад. Объркана, сграбчи завивките и ги придърпа чак до брадичката си. В този момент ключът се завъртя и вратата се отвари. Появата на мъжа, който предната вечер й бе донесъл яденето, я смути. Сега той носеше закуската.
Измореният вид на жената в леглото на Серад го накара да се усмихне под мустак. Всеки на кораба знаеше за огромния успех на принца сред жените и Мала вярваше, че тя бе изтощена от бурната любовна нощ. Ето защо реши да прибави и тази история към слуховете за сърдечните авантюри на Серад. Но уплашен, да не би да ядоса господаря си със свободното си държане към тази жена, той бързо извърна поглед от Тори и се зае със задълженията си. Остави подноса на бюрото, взе чиниите с неизяденото студено ядене от вечерта и мълчаливо излезе.
Силно озадачена, Тори наблюдаваше действията му. Как ли се бе озовала в леглото на Серад? Този въпрос не й даваше мира. Опита се да си спомни кога се бе преместила тук, но не успя. Това я поуспокои малко, тъй като поне разбра, че го е направила не по собствено желание. Въпреки това фактът, че лежеше в постелите на Серад, я смути и тя рязко отхвърли завивките и стана.
Апетитът й се бе възвърнал, а и храната миришеше чудесно. Затова отиде до бюрото и опита яденето, като междувременно се зачуди как да прекара времето си през деня.
Десет часа по-късно Тори не преставаше да мисли за това. Целият ден бе преминал отегчително и вече не я свърташе на едно място. Бе изпрала някои от нещата си, но продължаваше да се чувства мръсна, тъй като носеше една рокля от двадесет и четири часа. Жадуваше да се изкъпе и да си облече чисти дрехи, но Серад не се бе връщал и тя не бе имала възможност да го попита за сандъка с личните й вещи. Само Мала себе отбил при нея, но все така студено бе отхвърлил всичките й опити да го заговори, докато й оставяше обяда. Накрая Тори заживя с надеждата, че Серад ще се върне скоро и тя ще може да се преоблече.
Привечер Серад и Тарик стояха до корабния рул.
— Ако вятърът духа все в тази посока, след десет дни може да сме в Алжир — отбеляза Серад доволно.
— Изненадан съм, че напредваме толкова бързо, като се има предвид товарът, който носим.
— Май късметът е, с нас в това пътуване — замислено продума Серад, удовлетворен от скоростта на плаване.
— Чудя се как издържа да работиш цял ден на палубата. Ако аз бях капитанът и в каютата ми ме очакваше една красива англичанка, бих си намерил доста занимания долу.
— Точно затова не си на моето място. — Серад се усмихна. — Знаеш, че корабът е най-важното нещо в живота ми.
Тарик наистина знаеше за безграничната любов на Серад към морето. Все пак прелестната англичанка безспорно заемаше равностойно кътче в сърцето му.
Тори нахлу в мислите на Серад точно когато той реши, че тя не представлява интерес за него. През деня често се сещаше за нея. На няколко пъти дори се изкушаваше от желанието да слезе в каютата си, за да провери какво прави тя, но никога нямаше да признае това на помощника си. Сега обаче усещаше, че е време да се върне при нея.
— Ще вечерям в каютата си тази вечер — сподели той с Тарик, напълно подготвен за усмивката, която се появи на лицето на приятеля му.
— Не знам защо, но изцяло подкрепям решението ти — отбеляза Тарик добродушно. — Ще се видим сутринта.
Серад потърси Мала, за да му поръча да донесе вечеря за двама в каютата му. После тръгна към нея. Беше объркан. Нито една жена, с която бе преживял приятни мигове, не бе успяла да го задържи за по- дълго време. А с Тори бе различно. Макар през целия ден да бе мислил за нея, още не можеше да проумее какво точно го привлича у тази жена. Вярно — бе обаятелна, но това само по себе си не я правеше изключителна. Любовниците, които бе имал, също бяха красиви. Принцът се зачуди дали ако се любеше с нея, тя щеше да продължава да го привлича все тъй силно, или щеше да й се насити бързо, както бе станало с другите жени.
Серад спря, за да отключи вратата на каютата си. Намери Тори, застанала до прозорчето, вперила поглед в морето. Отново се удиви на нейната красота и елегантност. Погледът му бе изпълнен с копнеж. Почуди се как е могъл да прекара предната нощ с нея, без да я обладае. Запита се как ще се овладее и тази вечер. Когато Тори се обърна към него, Серад веднага смени изражението на лицето си.
Тя се зарадва на появата му. Почти през целия ден бе мислила за него против волята си. Бе се опитала да се убеди, че той не е непобедимият мъж, за когото го бе сметнала вчера — просто се бе изплашила от него. Но сега Тори осъзна колко се е лъгала. Серад я привличаше със своята красота и сила. Внушителната му осанка изпълваше цялата каюта. От него се излъчваше сякаш животински магнетизъм. Тя се взря в неговите широки и почернели от слънцето гърди, изкушавана от желанието да го погали. Изведнъж се осъзна и отмести погледа си от Серад. Вътрешно оправда този свой порив с огромната си нужда от компания. Наложи си да си припомни, че този мъж е неин враг, а не приятел. Снощи се бе смилил над нея, но това не означаваше, че никога повече няма да се опита да я вкара насила в леглото си. Серад не бе възпитан английски благородник. Той беше варварин, известен като един от най-безмилостните и жестоки пирати, кръстосвали седемте морета.
Серад не забеляза вълнението й.
— Радвам се, че не спиш и си готова да се погрижиш за мен — самодоволно каза той.
