— Нима очакваше да съм в леглото?
— Това май не е лоша идея. Не бих възразил на такова посрещане — пошегува се Серад и я погледна страстно.
Тори настръхна при този намек.
— Предпочитам да спя на пода.
— Не мислеше така сутринта, когато те взех в прегръдките си и те занесох до леглото.
— Била съм заспала — защити се тя.
— Смятам, че си най-послушна, когато спиш — изтъкна мъжът и се замисли за приятното усещане да я държи в обятията си.
— В такъв случай ще направя всичко възможно да не заспивам — отвърна Тори с гордо вдигната брадичка и го погледна дръзко.
Серад скъси разстоянието между тях. Погледът му помръкна от неудържимото влечение, което изпита към нея.
— Нощите могат да се окажат доста дълги, когато тялото жадува за сън, а съзнанието отказва да му го даде — бавно изрече той, а в думите се криеше друг смисъл. Застана пред нея.
— Тялото и съзнанието ми действат единодушно — надменно отговори Тори.
— Ще видим — загадъчно вметна той и се надвеси над нея, за да я накара да го погледне в очите.
— Желаеш ли нещо? — невинно попита тя, тъй като искаше да смени темата на разговор. Едва не се разплака от унижение, когато Серад се засмя под мустак.
— Да, но всяко нещо с времето си — отвърна той със самодоволна усмивка и седна зад бюрото. — Тази вечер ще ям тук, с теб, затова побързай да се погрижиш за раната, преди Мала да е донесъл яденето.
Тори си отдъхна с отдалечаването му, но се разтревожи от заповедта да се заеме отново с раната му. Не искаше да докосва Серад, но нямаше друг избор. Без да промълви нито дума, тя отиде до бюрото и взе нужните инструменти, които бе оставила в едно чекмедже. Наведе се към него и свали превръзката от предната вечер. Раната не бе заздравяла, но не кървеше.
— Как изглежда? — попита Серад и погледна през рамо към раненото място.
— Малко по-добре, но все пак ще е по-разумно да не натоварваш ръката си през следващите няколко дни. Нужно е време, за да зарасне — предупреди го тя.
Серад изсумтя в отговор на съвета й. „Ятаган“ бе смисълът на живота му. Никога не би пренебрегнал задълженията си на кораба. Изобщо не трепна, когато Тори започна да промива раната. Само стегна леко тялото си, докато тя слагаше противовъзпалителното средство. Накрая Виктория отново направи стерилна превръзка. Удиви се на силната му воля — раната беше дълбока и вероятно болезнена.
— Утре трябва да сменим превръзката — каза тя.
Серад сви ръката си, за да се увери, че може да я движи свободно и в момента, в който англичанката понечи да се изправи, я сграбчи за китката.
— Една покорна робиня заслужава да бъде възнаградена за добре свършената работа. — Стана и подканващо плъзна длан по ръката й, за да я придърпа към себе си.
Тори се сепна от внезапното му докосване и погледна Серад с широко разтворени очи.
Той се вторачи в нея и потъна в смарагдовозеления й поглед. После нежно посегна към Тори и я притисна.
Близостта на техните разпалени от желание тела я накара да се опомни. Ужасена от чувствата, които Серад предизвикваше у нея, тя настръхна.
— Бих желала сама да избера наградата си.
За миг Серад долови сянка от страх в очите й, но тя набързо я прикри под маската на самоувереност и събудената в него страст напълно изчезна. Той се озадачи от отношението си към тази жена. Желаеше я. Защо се интересуваше от нейните мисли и чувства? Какво значение имаше дали я плашеше, или привличаше? Той се разстрои и се отказа да я насилва повече.
— Не искай свободата си и не ме моли да ви събера отново с компаньонката ти. Не мога да удовлетворя тези желания.
— Мис Джоунс добре ли е? — попита тя загрижено.
— Да — успокои я Серад.
— Тогава за награда искам да се изкъпя и преоблека с чисти дрехи — помоли Тори и на сърцето й олекна.
Остана доволен от молбата й. Хареса му мисълта да я наблюдава, докато тя се къпе, и макар да знаеше, че това ще се окаже голямо мъчение за него, той се съгласи.
— Ще получиш нови дрехи и ще видим дали можем да ти осигурим вана.
— Благодаря ти. — Тори за пръв път му се усмихна и по неизвестна причина той се зарадва на постъпката си.
Мала пристигна с вечерята и сложи малка масичка, за да се нахранят на нея, след което Серад го изпрати да донесе ваната, в която самият той се къпеше. Останали насаме, Виктория и принцът започнаха да се хранят.
Интимната вечеря правеше Тори неспокойна. Тя скришом го поглеждаше. Струваше й се нелепо, че изпитва тъй силно влечение към него. Знаеше какъв е той. Въпреки това не можеше да отрече факта, че този мъж едновременно я плаши и омайва. Прииска й се да научи повече неща за него.
— Серад? — смело подхвана тя.
Той въпросително я погледна.
— Да?
— Защо стана пират?
Не му се наложи да мисли дълго, за да й отговори.
— От дете обичам морето и винаги съм искал да бъда капитан на кораб. Следвах традициите на моя народ и станах алжирски пират.
— Но ти не си истински северноафриканец. Всеки би разбрал това по сивите ти очи.
— Израснал съм в Алжир. Там е моят дом. — Гласът му я отказа да продължи тази тема.
— Женен ли си?
Серад я погледна с любопитство.
— Не, още не съм си взел съпруги.
— Съпруги? — промълви тя, стъписана от употребата на множествено число.
— Да, съпруги — повтори той с неоспоримо мъжко достойнство. — Според нашата религия един мъж може да вземе толкова жени, колкото има възможност да си позволи. Освен това има право да държи наложници.
— Наложници? — Тори никога не бе чувала тази дума.
— Те са робини, които мъжът държи в харема си за лично удоволствие.
— Ти имаш харем?
— Прекарвам прекалено много време в морето.
За своя изненада, Тори се зарадва на тази новина.
— Щом не си женен, тогава коя е русокосата жена от портрета, който пазиш в бюрото си?
В първия момент той се стресна от въпроса й, но после се сети, че сигурно е видяла портрета на леля му, когато е подреждала нещата.
— Това е моята леля. Казва се Раби.
— Какви са родителите ти?
При този въпрос Серад се почувства неловко. Малик беше единственият баща, когото познаваше, а леля му — единствената майка. Нямаше никаква представа къде се намираха истинските му родители, а и не го интересуваше.
— Доколкото знам, те са мъртви. Отгледан съм от леля ми и Малик.
— Кой е Малик?
— Емирът на Алжир, а леля Раби е негова.
Думите му прозвучаха така, сякаш ставаше въпрос за неодушевен предмет, и Тори не можа да сдържи любопитството си:
— Какво имаш предвид под „негова“?
